Разпореждане № 22093 от 08.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22093 гр. София, 08.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Частно гражданско дело № 20211110134146 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК

Заявителят претендира да му се дължи вземане за неустойка, поради прекратяване на договор, преди предвидения в него срок, равняваща се на сумата от 628,69 Лв Правната норма на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК задължава съда да разгледа заявлението и издаде заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Безспорно страните могат да уговорят неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т. 3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС, задължително за органите на съдебната власт по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ. В случай, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуги от кредитора (доставчик на услугите) по вина на потребителя на тези услуги е в размер на неплатени по договора месечни абонаменти до изтичане срока на договора, то така уговорената неустойка излиза извън очертаните по-горе функции на неустойката, тъй като страната, в чиято полза е уговорена неустойката по вече разваления договор, получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получила, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя услугата, което води до неоснователно обогатяване на бившия доставчик на услугата и нарушава принципа за справедливост. Такава е и практиката на ВКС - решение № 178/26.02.2015 г. по т.д. № 2945/2013 г. на ІІ т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на І т.о. на ВКС. Настоящият случай е именно такъв и с оглед констатираното противоречие с добрите нрави на неустоечното съглашение при предсрочно прекратяване на договора, подаденото заявление подлежи на отхвърляне 1 само на това основание. Съдът счита, че Съдебна спогодба , подписана от КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. № 12268/2014г. по описа на СГС не е от категорията актове, които са задължителни от съда.

С оглед съображенията по - горе, съдът намира, че подаденото заявление, за претендираните вземания за неустойка по договора не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено в тази част. За останалата част от претендираното в заявлението следва да е издаде заповед за изпълнение на парично задължение, като съобразно горното, претендираните разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение, също следва да бъдат присъдени съобразно издадената заповед и съразмерно с нея.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по което е образувано настоящото производство, претендирано като неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2