Решение № 6670 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6670 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110142285 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ***********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, спрямо ответника Н. Г. Б., ЕГН **********, в качеството й на собственик до 12.10.2023 г., а след това като ползвател на топлоснабден имот, находящ се в

***************************************, за съществуването на вземане за сумата от 3 122,47 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 636,21 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 29.04.2025 г., сумата в размер на 65.96 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 15,78 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 29.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28318/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът е имал качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в *************************************** до 12.10.2023 г., по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Сочи, че ответникът след 12.10.2023 г., отговаря за вземането като ползвател на имота като клиент по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 1

10.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от *********************** на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ****************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството. Прави искане ****************** да бъде привлечено по делото, да бъдат допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Г. Б., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Р. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Твърди, че в периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 включително ответникът не е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Релевира, че друго лице – Г. В. е титуляр на партидата за имота в процесния период и клиент по смисъла на чл.

153 ЗЕ . Оспорва легитимацията на ********************. Твърди, че за да бъдат изискуеми въпросните вземания се изисква покана изпълнение. Оспорва формулирания размер на дължимата сума за доставената топлинна енергия.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на ищеца е конституирано ******************.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител Филиз Ибрямова която поддържа депозираната искова молба.

Ответникът се представлява от адв. П., който оспорва исковите претенции като неоснователни и напълно недоказани; поддържа възраженията, посочени в отговора. Моли да бъдат отхвърлени исковете в цялост. Страните нямат възражения по проектодоклада и молят същият да бъде приет за окончателен.

С молба от 23.01.2026 г. ищецът твърди, че договорът за наем от 2001 г. се явява недействителен , тъй като е за по- дълъг срок от 10 години.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена 2 топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се от нотариален акт за дарение № ***, том VI, общ регистър №***** от 12.10.2023 г., че Н. Г. Б. до 12.10.2013 г. е собственик , а след това вещен ползвател на топлоснабден обект: находящ се в

***************************************. Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщено нотариално заверено заявлениедекларация от 02.06.2020 г. до ********************* за открИ.не на партида за апартамент, находяща се в ************************** от Г. В., с рег. № ****/02.06.2020 г., както и нотариално заверено съгласие от Н. Г. М. до *********************, с рег № **** от 02.06.2020 г., с което дава съгласието си Г. В. да бъде купувач на топлинна енергия считано от 01.06.2020 г. безсрочно. Установява се, че главният отчет, изравнителните сметки и фактури по делото в процесния период също са издадени на титуляр Г. В..

От събраните по делото писмени доказателства, в това число изравнителни сметки, главни отчети, фактури, както и заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно се установява, че топлинната енергия, разпределена на аб.

№ ***** за процесния период от 05.2022 г. до 04.2024 г. е в общ размер на 3095.31 лв. В процесния имот е имало 3 отоплителни тела с монтирани ИРРО.

В периода 2022 г. / 2023 г. не е осигурен достъп , а за периода 2023 г./2024 г. уредите са отчетени дистанционно. Стойността на потребената от ответника топлинна енергия за процесния период възлиза в общ размер на 3084.47 лв. по зравнителни сметки, като е посочил и месечни стойности в Таблица № 4 от СТЕ, а съгласно изчислението на вещото лице общият размер на дължимата топлинна енергия е 3095,31 лева. Общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност от оторизирани юридически лица. С крайното си заключение, заявява, че в резултат от извършените аналитични пресмятания и проверени информационни източници, вещото лице определя, че през процесния период 05.2022 г. – 04.2024 г. сумата за потребена топлинна енергия възлиза в размер на 3095.31 лв., представляваща стойността на потребената от ползвателя топлинна енергия.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 3

09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение №2 /17.05.2018 г., ОСГТК на ВКС е прието, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

При съобразяване на разясненията в задължителната съдебна практика и при анализа на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че между ищеца и ответника за процесния период липсва договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действително до 12.10.2023 г., ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, а след това –вещен ползвател. При учредено ограничено вещно право на ползване задължение да плаща разноски, свързани с ползването на имота, в т. ч. и разходите за доставената топлинна енергия в имота, е на вещния ползвател, а не на собственика – чл. 57, ал. 1 ЗС. По делото обаче е установено, че именно ответникът е заявила съгласието си страна по договорното правоотношение за продажба на топлинна енергия с ищеца да бъде Г. В. и последният е заявил същото писмено пред ищеца, поради което последният отговоря за стойността на доставената в имота топлинна енергия, доколкото видно от събраните доказателства / фактури, отчети, изравнителни сметки/, партидата е открита и се води на името на негово име, считано от 2020 г. и в процесния период. Възражението на ищеца за недействителността на договора за наем от 2001 г. е ирелевантно в настоящото производство, доколкото касае договорни отношения между ответника и трето неучастващо по делото лице, а релевантни се явяват заявлението- съгласие от собственика до ищеца от 2020 г. и заявлението за открИ.не на партида от Г. В. до ищеца от 2020 г., които обуславят възникване на договорно отношение за продажба на топлинна енергия между Вардеварян и ищеца за процесния топлоснабден имот и период. Ето защо, като съобрази нормативната уредба, цитирана по4 горе, приема , че между ищеца и ответника по делото липсва договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за процесния период, поради което обсъждането на останалите кумулативно изискуеми предпоставки е безпредметно, доколкото дори и при тяхното наличие, искът би бил неоснователен.