Решение № 256 от 27.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Ихтиман, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20231840100728 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Електроразпределителни мрежи запад“ против М. В. Б., ЕГН ********** от гр.Ихтиман.

В исковата молба се твърди, че страните са в облигационна връзка във връзка с доставка на ел. енергия за обект - къща, присъединен към разпределителната мрежа, намиращ се в гр. Ихтиман, ул. „*“ 12. Сочи се, че на 21.05.2020 г. служители от отдел „Нетехнически загуби’’ към „ЕРМ Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 2436516, обслужващ процесния обект, при която е съставен Констативен протокол (КП) № 1025259/21.05.2020 г., съгласно който е била констатирана промяна в схемата на свързване, водеща до неотчитане на потребяваната от потребителя електроенергия. Било извършено преизчисляване на сметката в съответствие с чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ за периода от 21.02.2020-21.05.2020 г., за което е издадена фактура № 0003269638/22.05.2020 г. Иска се установяване на вземане в размер на 817.22 лева – главница, лихва в размер на 247.14 лева за периода от 09.06.2020г. до 26.05.2023г., законна лихва върху неплатените фактури и от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че с Нотариален акт N° 56, том IV, рег.№ 3072/2001 г. на нот. * В.. рег.№ 013 на Нотариалната камара имотът, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 12 е продаден. Със заявление от 15.03.2012г. ответницата лично е сигнализирала електроразпределителното дружество - „ЧЕЗ Електро България“ АД, за обстоятелството за промяната на собствеността на имота, като изрично е изразила молба да бъде извършена съответната корекция по партидата на недвижимия имот. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница за периода поради обстоятелството, че представлява сбор от периодични ежемесечни претенции, за които тече съответният давностен срок. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни 1 доказателства, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 535/2023 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 337/19.06.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 817,22 лева главница по фактура № 0003269638/22.05.2020 г. за периода от 21.02.2020 г. до 21.05.2020 г., 247,14 лева - лихва п за периода от 09.02.2020 г. до 26.05.2023 година; , ведно със законната лихва за забава от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането. След връчването на заповедта на длъжника той е възразил срещу нея.

От представената по делото Лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-13507/13.08.2004 г., се установява, че ищецът е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката ЗЕ и лицензиант за дейностите по обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител.

Съгласно приетия по делото Констативен протокол № 1025259/21.05.2020 г. служители на ищеца, в присъствие на свидетел от Федерация на потребителите са извършили проверка на електромер с фабричен № 2436516, за абонатен № 0802107148, отчитащ потреблението за къща в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 12. В протокола е отразено, че е направено присъединение преди средството за търговско измерване с проводник тип ПВА-1 2х6 кв. мм, като в единия си край посредством куки е присъединен към въздушна мрежа ниско напрежение, а в другия си край влиза в къщата и захранва цялата й вътрешна ел. инсталация. По този начин консумираната ел. енергия не се измерва от електромера. В самия протокол е посочено, че лицето, обитаващо адреса е *, който е присъствал на проверката.

С писмо изх.№ **********/22.05.2020 г. М. Б. е била уведомена, че на основание чл.

56, ал. 1 ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количество ел.енергия и стойността на дължимата сума възлиза на 812,22 лева, като видно от приложената обратна разписа същото е получено от съсед на 03.06.2020 г.

Във връзка с направената корекция М. Б. е подала жалба от „ЕРМ Запад“ АД, придружена с нотариален акт Нотариален акт N° 56, том IV, рег.№ 3072/2001 г. на нот. * В.. рег.№ 013 на Нотариалната камара, съгласно който на 09.10.2001 г. къщата на ул. „*“ № 12 в гр. Ихтиман е била продадена.

Видно от представеното заявление вх. № 100000022212/23.03.2012 г. М. Б. е уведомила „ЧЕЗ Електро България“, че имотът е продаден и е поискала да бъде направена съответната корекция по партидата на недвижимия имот.

Съгласно представеното писмо от „Електрохолд продажби“ ЕАД, договорът за продажба на електрическа енергия с М. Б. е прекратен на 06.07.2023 г.

От правна страна:

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.

Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая, че абоната дължи начислената му сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, както и че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика на дължимата сума.

Твърди се съществуване на договор за продажба, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, от което следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер или изобщо не е отчетена и 2 съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.

В случая в хода на производството не бе установено между страните към 2020 г. да е съществувала облигационна връзка по повод доставка на електрическа енергия. Още през 2012 г. ответницата е уведомила крайния снабдител за промяната на титуляря на партидата за имота в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 12. Обстоятелството, че дружеството не е отразило промяната клиентската си система не може са се вмени във вина на потребителя, още помалко пък да се твърди недобросъвестно изпълнение на задълженията по чл. 15, т. 6 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа.

В този смисъл съдът приема, че липсва основание, на което ответникът да дължи на ищеца заплащане на претендираните суми за коригирана ел. енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ във връзка с констатирана промяна в схемата на свързване.

Ето защо искът за установяване дължимостта на сумата от на 817.22 лева – главница е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се има предвид, че задължението за лихва има акцесорен характер, то е функция на главното задължение и е зависимо от него, т.е. съществува само когато е възникнало и не е прекратено задължението за плащане на главницата. При недължимост на главното задължение, неоснователна е претенцията за заплащане на лихвата. След като съдът прие, че ответникът не дължи претендираната главница, то искът за заплащане на законната лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, съдът приема, че в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от страна на ответника разноски, включващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лева.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД”

ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Цариградско шосе» № 159 против М. В. Б., ЕГН ********** от гр.Ихтиман ул. * №12 искове за установяване съществуване на вземане в размер на 817,22 лева (осемстотин и седемнадесет лева и двадесет и две стотинки) – главница по фактура № 0003269638/22.05.2020 г.; 247,14 лева (двеста четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки) - лихва за забава за периода от 09.02.2020 г. до 26.05.2023 година, както и законната лихва за забава от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

«Цариградско шосе» № 159 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Б., ЕГН ********** от гр.Ихтиман ул. * №12 сумата от 580,00 лв. (петстотин и осемдесет лева) разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3