Определение № 373 от 26.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500281 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 4257/28.03.2025 от „ВЕЛТТЕД АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ЕООД, ЕИК 203258659, гр.Враца, чрез процесуален представител срещу Определение № 349/07.03.2025г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр.дело № 58/2025г., с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

Обжалваното определение се оспорва, като неправилно и незаконосъобразно, като се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са подробни, идентични с тези от исковата молба, мотиви за наличие на правен интерес от водене на предявения от частния жалбоподател против „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 206515756,гр.Велико Търново, иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК, за признаване на установено, че ответника не е собственик на подробно описаните в исковата молба имоти. Поддържа се: че ищецът е собственик и притежава титул за собственост по отношение на процесните имоти, като ги е придобил от „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД, ЕИК 107555781/н/ чрез апорт; че решението, с което по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, по отношение на кредиторите на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД, ЕИК 107555781 /н/ е признат за недействителен посочения апорт на недвижимите имоти, предмет на иска, няма за последица връщането им в имуществото на несъстоятелния длъжник, доколкото не е воден иск по чл. 469 ал.2 от ТЗ за попълване масата на несъстоятелността, поради което по отношение на тези имоти може да се проведе само индивидуално принудително изпълнение, в което ищецът може да участва и да защити правата си; че проведеното от синдика изпълнение по отношение на имотите е незаконосъобразно; че постановлението за възлагане няма сила на присъдено нещо, както и, че ищецът не може да се защити срещу него по арг. от чл. 717з ал.3 от ТЗ; че доколкото въводът по издаденото постановление за възлагане се извършва срещу всяко лице, ищецът може да се брани само с иск за собственост – чл. 717л. от ТЗ.

В срока по чл. 276 от ГПК, ответната страна – „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 206515756,гр.Велико Търново е взела становище по жалба. С подробни мотиви идентични с изложените в отговора на исковата молба, я оспорва като неоснователна. Претендира 1 потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, както и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните аргументи.

По иск на въззивника против „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 206515756 , с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се претендира да бъде установено със сила на присъдено нещо, че „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 206515756 не е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, пред Окръжен съд Велико Търново е образувано гр.дело № 58 по описа за 2025г.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви и обосновал извод, че за ищеца не е налице правен интерес от отричане правата на собственост на ответника. Доколкото правният интерес е абсолютна предпоставка за разглеждането на иска, е оставил без разглеждане, като процесуално недопустим предявения от него иск и е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на ВТОС.

Проверката за надлежно сезиране на съда с искова молба съдържаща реквизитите по чл. 127 от ГПК, с ясно формулиран петитум и обстоятелства, въз основа на които ищеца черпи правата си, както и относно допустимостта на предявения иск е вменена служебно на съда по см. на чл. 129 и чл.130 от ГПК.

Установителен иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск, като задължителна процесуална предпоставка за допустима му е налице, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича.

Съгласно дадените разяснения в ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д. № 8/1012г.на ОСГТК, на което се позовава и самият ищец, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Фактическите твърдения в исковата молба следва да обуславят конкретен, а не хипотетичен и абстрактен правен интерес.

Твърдението на ищеца, че е собственик на процесните имоти, като ги е придобил от „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД, ЕИК 107555781/н/ чрез апорт, който апорт с влязло в сила Решение №175 от 22.07.2020г. по гр.дело № 83/2019г. по описа на Окръжен съд –Габрово на основание чл.649 ал.1 от ТЗ вр. чл.135 от ЗЗД е признат за недействителен и което го обвързва т.к. е страна по делото, като вътрешно противоречиво, може да бъде преценено като такова, че ищецът е бил собственик на процесните недвижимости, но след влизане в сила на цитираното решение вече не притежава самостоятелно право на собственост или други вещни права върху тях. Твърденията му, че по отношение на тези имоти не е воден иск по чл. 649 ал.2 от ТЗ /чл. 108 от ЗС/, поради което същите могат да служат за удовлетворяване на кредиторите в несъстоятелността, но с тях не е попълнена масата на несъстоятелността, също не представляват позоваване на фактическо състояние, водещо до обосноваване на правен интерес от водене на предявения против ответника отрицателен установителен иск. Противно на твърденията на ищеца, с обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл. 646 или чл. 647 от ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ, отчужденото 2 имущество подлежи на реституция – третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността, като за последната се счита, че признатата за „увреждаща“ сделка не се е състояла. Синдикът, съответно кредиторът, който е ищец по обуславящите искове, има интерес да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ/ чл. 108 от ЗС/, само когато се касае за прехвърляне на правата, обект на атакуваната сделка, от приобретателя в полза на трети лица. Хипотеза каквато настоящата не е. / така в Решение по т. д. №

2907/2013г. на ВКС, ІІ т.о., Решение по т.д. № 2910/2019г. на ВКС, І т.о., Определение № 60433/01.12.2021г. по ч. т. д. № 1449/2021г. на ВКС, І т. о. и др./ При безспорност в твърденията на ищеца, за влязло в сила Постановление за възлагане от 28.08.2024г. по т.д.н. № 68/2018г. по описа на Окръжен съд –Габрово, касателно процесните недвижимости, всички аргументи за възможност за индивидуално изпълнение в производството по несъстоятелност, за евентуална възможност в такова производство ищецът да закупи имотите/ да плати цената/, както и за нищожност или пороци на извършената публичната продан, са несъстоятелни, доколкото касаят лишени от законова опора хипотези. Към дата на настоящото произнасяне следва да бъде съобразено, че след предявяване на иска, на 05.02.2025г. синдикът на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ “ООД, ЕИК 107555781/н/ е въвел купувача от публичната продан „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 206515756 във владение на процесните имоти, т.е. ищецът не ги владее.

Не обосновава наличие на правен интерес от търсената от ищеца защита и твърдението, че с предявения иск цели да защити правата си на наемодател на процесните имоти, доколкото при положително за ищеца решение по предявения от него отрицателен установителен иск, не би се стигнало до целения резултат.

Предвид изложеното, правилно и законосъобразно в изпълнение на чл. 129 от ГПК съда е направил преценка, че исковата молба е редовна, както и за допустимостта на производството и констатирайки абсолютната процесуална пречка на същото, го е прекратил на основание чл.130 от ГПК.

С оглед на това, ВТАС намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на основание чл.78 ал. 3 вр. ал.4 от ГПК , с оглед направеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за настоящото производство в размер на 1200.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 349/07.03.2025г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр.дело № 58/2025г., с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА „ВЕЛТТЕД АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ЕООД, ЕИК 203258659, гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 206515756, гр.Велико Търново, сумата от 1200.00/хиляда и двеста/ лева, на основание чл.78 ал.3 вр. ал.4 от ГПК.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4