Решение № 68 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ангелова

Членове:

Вера Чочкова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601489 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 7 от 07.03.2023г. по НОХД № 490/2021г. Софийски окръжен съд - I I I първоинстанционен наказателен състав е признал подсъдимата М. И. Б. за виновна в това, че на 24.11.2020г. на ул. „***“ № * в с.

***, община ***, обл. Софийска е направила опит умишлено да умъртви рождения си син - малолетното лице С. М. Б., роден на ********г. /на 3 месеца/, който се намирал в безпомощно състояние, като деянието е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от дееца причини. На основание чл. 116, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2 и т. 5 вр. чл.115 вр. чл. 18, ал.1 НК и чл. 54 НК я осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 20 /двадесет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимата е била задържана под стража - от 24.11.2020г.

С присъдата е уважен и предявеният от особения представител на малолетния С. Б. граждански иск и подс. М. Б. е осъдена да заплати на сина си сумата от 50 000.00 лева заедно със законната лихва от деня на увредата 24.11.2020г., представляващи обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, и по направените разноски.

1

Срещу съдебния акт е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимата. В тях тя мотивира позицията си, че присъдата е била постановена при налично несъответствие между приетата от съда фактология и доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е упрекнат в превратно тълкуване на носената от доказателствените източници информация и конкретно от показанията на свидетелите Ц. Б. и Ц. И. - сестра и майка на подсъдимата. В допълнителното изложение към жалбата защитата изразява недоумението си от изключване от доказателствения материал на показанията на св. Ц. И.. Базирайки се на заключението на изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза, обосноваващо настъпило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на С. Б., претендира, че подзащитната й е осъществила деяние, което следва да бъде квалифицирано като нанесена от нея тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал.2 НК.

Изразява се несъгласие и с приетото наличие на пряк умисъл у М. Б. към умъртвяване на рожденото й дете. Моли да бъде отменена атакуваната присъда и подзащитната й бъде призната за невинна по възведеното пред първата инстанция обвинение.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от особения представител на пострадалия, в което заявява позицията си, че първостепенният съдебен акт следва да бъде потвърден.

В проведеното разпоредително заседание по реда на чл. 327 НПК въззивният състав служебно прецени нуждата от провеждане на разпити на Ц.

М. И. и С. И. Т., както и допълнителен такъв на Ц. И. Б.. За изясняване на делото от фактическа и правна страна назначи и съдебно - медицинска експертиза по писмени данни с поставени въпроси, свързани с механизма на деянието, както и относно медико-биологичните характеристики на констатираните при С. Б. увреждания, чието заключение бе изслушано в хода на проведеното въззивно съдебно следствие.

При последвалите съдебни прения служебният защитник на подсъдимата отново поддържа искането си да бъде отменена присъдата на Окръжен съд - София, както в наказателно -, така и в гражданско осъдителната част. Развива съображения, основани на изслушаното от въззивния съдебен състав заключение на съдебно-медицинската експертиза, че констатираното нараняване е с давност от около три седмици преди сочената в обвинителния акт дата, както и че състоянието на малолетното дете не е било животозастрашаващо, тъй като последвалата оперативна интервенция е била с отложена спешност. Сочи се и липса на достатъчно доказателства както за авторството, така и за механизма на извършеното.

Прокурорът счита, че атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Анализира депозираните в хода на въззивното съдебно следствие показания на свидетели, апелирайки към съда да възприеме тези, дадени от св. Ц. Б. по реда на чл. 223 НПК.

Интерпретира заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза 2 по различен начин от този на защитата, заявявайки, че състоянието на С. Б. е било животозастрашаващо, а констатираната стара негова травма е белег за упражняване на системно насилие.

Особеният представител на малолетния пострадал поддържа изразената в своето възражение срещу въззивната жалба позиция. Декларира, че доказателствата по делото са категорични, че подсъдимата е направила опит за убийство на малолетното си дете. За да обоснове възприетия от първия съд наличен пряк умисъл у М. Б. при осъществяване на деянието, коментира заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изследвала състоянието й и определила я като лице с нисък праг на търпимост.

Подсъдимата М. Б. изцяло поддържа изявленията на своя служебен защитник. При дадената й възможност за последна дума заявява, че не е виновна и не е посягала на своето дете. Приема размера на наложеното й наказание като завишен. Моли да бъде оправдана.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата и нейното допълнение са допустими, но неоснователни.

При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе следната фактическа обстановка:

От съвместното съжителство на подсъдимата М. Б. и св. П. П. на ********г. се родил С. М. Б., който не бил припознат от П.. Той имал по-голям брат - И. М. Б. - на 3 години, чийто родители също били подсъдимата и св. П.

П.. По-голямото дете било отглеждано от майката и сестрата на подсъдимата свидетелите Ц. И. и Ц. Б. в с. ***, общ. ***, Софийска област, в едноетажна къща, намираща се на ул. „***“ № *. Подсъдимата, св. П. П. и невръстният С.

Б. живели в град Елин Пелин. Няколко дни преди 24.11.2020г. подс. М. Б. заедно с тримесечния С. Б. пристигнала от град Елин Пелин в къщата в село ***, за да вземе полагаемите й се месечни помощи за отглеждане на дете. Тя пребивавала в една стая заедно със сестра си Ц. Б. и двете й невръстни близначета /родени през м. май 2020г./, с майка си - св. Ц. И. и нейното малолетно дете. В стаята имало четири легла - надлъжно разположени по двете успоредни стени на помещението вляво и вдясно от входната врата.

Върху леглата били сложени дюшеци, застлани с чаршафи. Подът бил циментов, покрит с балатум, върху който имало текстилни пътеки пред леглата. На 24.11.2020г. вечерта след 21.00 часа подсъдимата се намирала в двора на къщата и разговаряла по телефона със св. П. П.. Двамата се скарали.

Вътре в къщата се намирали свидетелите Ц. И. и Ц. Б. заедно с И. и С. Б., децата на Ц. Б. и малолетното дете на Ц. И.. След разговора със св. П., подсъдимата се върнала в стаята, в която рожденият й тримесечен син С. Б., намиращ се на едно от леглата, силно плачел. Тя взела детето от леглото, хванала го за дрешката, с която бил облечен, вдигнала го с лице към себе си на нивото на брадичката си. Одраскала го по лицето и в областта на ухото, след 3 което му нанесла удари с отворени длани по главата и тялото, хвърлила го на едно от леглата в стаята, а след това го взела. Докато удряла С. Б. подсъдимата казвала: “Аз ще те утрепя, да не си живо на земята“. Виждайки поведението на дъщеря си, св. Ц. И. се намесила и казала на подсъдимата да не го бие - то било на три месеца и нищо не разбирало. Свидетелката Ц. Б. се опитала да вземе пеленачето от ръцете на сестра си - подс. М. Б.. В резултат на тези усилия се разкъсала връхната блузка на детето и то получило одраскване в лявата половина на корема. Свидетелката успяла да вземе С. Б. от ръцете на подсъдимата и се обадила на Национален спешен телефонен номер 112.

Бебето било отпуснато, сомнолетно, започнало да повръща и св. Ц. Б. напръскала лицето му с вода. Сигналът за случилото се постъпил в 21.58 часа на 24.11.2020г. Свидетелката Б. взела на ръце племенника си С. Б. и го извела на път в близост до къщата в очакване на екипа на спешна медицинска помощ.

Той пристигнал в състав - св. К. Л. - лекар и В. В. - шофьор. Свидетелката Л. възприела, че детето било отпуснато. Разпитала св. Б. дали то е падало или му е давана нетипична храна, тъй като имала съмнения за интоксикация или черепно-мозъчна травма. Възприела и одраскванията по кожата му.

Свидетелката Ц. Б. отрекла и заявила, че тя е леля на С. Б., а майка му била в чужбина /докато в този момент подсъдимата се намирала в къщата на ул. „***“ № */. Линейката откарала бебето, придружено от неговата леля, до Филиал за спешна медицинска помощ в град Ботевград, където било прегледано от св. Р.

Т. - П. - педиатър. Свидетелката Т. - П. възприела вялост, отпуснатост и унесеност у детето, както и стеснени зеници - състояние, предполагащо спешна висококвалифицирана медицинска намеса. Детето било прието в Клиника по н.ия на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където на 26.11.2020г. му била извършена оперативна интервенция - пунктиформена трепанация в дясната челна област на главата, като е евакуиран субдурален хематом вдясно фронтопариетално с максимална ширина 8 мм, при което под високо налягане изтекъл ксантохромен ликвор и тъмна лизирана кръв. След нормално протекъл оздравителен процес, С. Б. бил изписан на 08.12.2020г. Със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - град Ботевград бил настанен в ДМСГД „Свети Иван Рилски“ - град София.

От действията на подсъдимата на С. Б. били причинени черепно мозъчна травма, довела до кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и охлузване на малка площ на лявата му буза, охлузване на малка площ във вътрешния очен ъгъл на дясното око и охлузване в лявата половина на корема.

Първата описана травма му е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, а охлузванията - болка и страдание. Ако не би била оказана висококвалифицирана медицинска помощ в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, дори в условията на отложена спешност, черепно-мозъчната травма на тримесечния С. Б. е можела да доведе до летален изход за него.

При приемането на детето в медицинското заведение му били извършени немалко изследвания, констатирали друга, предхождаща описаната, черепномозъчна травма с давност от около три седмици преди приемането му в 4

МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - контузия на главата с линейно счупване на черепа вдясно ниско /към слепоочно/ теменно, набиране на кръв и течност под твърдата мозъчна обвивка вдясно /подостър субдурален хематом/ и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно тилно. Било констатирано и непълно закрито счупване в дългата тръбеста част на лъчевата кост на дясна предраменница от типа „зелена клонка“, съпроводено и от девиация изместване под ъгъл на счупените кости. Това нараняване довело до трайно затруднение движенията на горен десен крайник на С. Б. за срок по-дълъг от 30 дни. То също било причинено поне три седмици преди откарването и приемането на С. Б. в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - от показанията на свидетелите Ц. Б. и Ц. И., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.

281, ал.1, т.1 НПК и чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, на свидетелите К. Л., Р. Т. П. и П. П. и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4 и ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК на последните двама, депозирани в досъдебната фаза на процеса, частично от показанията на св. С. Т., дадени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие и частично от обясненията на подсъдимата, от писменото доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум /т.1, л.14 от материалите по досъдебното производство/, от писмените доказателства - протокол за доброволно предаване /т.2, л.57/, медицинска документация, касаеща С. Б. /т.1, л.60 и сл./, епикризи от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ /т.1, л.57 и т.2, л.30 и сл./, препис – извлечение от акт за раждане /т.2, л.36/, журнал за повикване от СМП /т.2, л.38/, справка за съдимост на подсъдимата /т.2, л.68/ и справка от АСП – Дирекция „Социално подпомагане“ - Ботевград /т.2, л.89/ и от доказателствените способи – съдебно-психологична и психиатрична експертиза, изследвала М. Б. и комплексна съдебно – медицинска експертиза, назначена по ВНОХД № 1489/2024г. по описа на настоящия състав и изслушана в хода на проведеното въззивно съдебно следствие.