Решение № 142 от 15.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по две въззивни жалби подадени от: 1.) А. Ф. АГ (Allianz Versicherung-AG), дружество регистрирано съгласно законодателството на ГермА.я, регистрирано в ТР към Окръжен съд Мюнхен с рег. ХХХХХХХХ (Allianz Versicherung-AG, P KR-S), чрез адв. Н. и 2.) А. Д. Д. и С. С. А., чрез адв. П., срещу решение № 494/28.11.2024г., поправено с решение № 51/11.02.2025г., постановено по т.д.№ 230/2023 по описа на Окръжен съд – Варна.

Въззивникът Allianz Versicherung-AG обжалва решението в частта, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на всеки от ищците А. Д. Д. и С. С. А. разликата над 75 000 лв. до присъдените по 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Д А. Д., починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.11.2022 г., както и на ищцата А. А. Д. разликата над 5 000 лв. до присъдените 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдА.я, причинени вследствие на същото ПТП от 09.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на застрахователната претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в България – 18.01.2023г., до окончателното изплащане, на основА.е чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ. Излагат се оплаквА.я за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Намира присъдените обезщетения за прекомерно завишени, поддържайки и възражението за съпричиняване, поради което счита, че следва да бъдат намалени с 50 % на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, позовавайки се и на изготвените по делото експертни заключения по първата КСМАТЕ и тричленната СМЕ. В тази връзка твърди допуснато от съда нарушение на чл.12 ГПК, кредитирайки само повторната КСМАТЕ и частично тричленната СМЕ, без да изложи мотиви за игнорирането на първата КСМАТЕ, по която е изведен отговор, че ако пострадалата е била с поставен обезопасителен колан е нямало да изпадне от колата, респ. да получи травмите, които са водещи за смъртта. Оспорва приетата по делото СПЕ, тъй като вещото лице се е позовало основно на събеседване с 1 ищците – заинтересовА. от изхода на делото, като част от дадените от тях сведения не могат да бъдат обективно проверени (напр. загуба на сън, на апетит и др.). Оспорва и изводи за обема и продължителността на вредите както за преживелите родители Д.и, така и са пострадалата Д.. Моли съда да отмени решението в съответните му части, като намали размерите на присъдените обезщетенията, съобразно изложеното във въззивната жалба.

Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, вкл. възнаграждение за адвокат.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните стрaни.

Въззивниците А. Д. Д. и С. С. А. обжалват решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковете за разликата над 200 000 лв. до предявените по 250 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на застрахователната претенция пред официалния кореспондент на застрахователя в РБългария - 18.01.2023г., до окончателното изплащане, на основА.е чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ. Излагат се оплаквА.я за неправилност, при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат неправилно приложение на нормата на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е отчел в достатъчна степен относими обективно съществуващи факти, довело до необоснованост на атакувА.я акт и до формалното приложение на принципа за справедливост. Считат, че и от гласните и писмени доказателства по делото се установена дълбоката емоционална връзка между ищците и починалата тяхна дъщеря, а загубата е довела до съществени промени в психо-емоционално отношение. Считат, че първоинстанционният съд е пренебрегнал указА.ята дадени с ППВС 4/68г., като не е отчел в пълна степен относимите факти и обстоятелства. Постановеното решение намира още за несъобразено с нивата на застрахователните лимити и конкретните икономически условия и инфлационни процеси към датата на застрахователното събитие, които би следвало да се вземат като ориентир при определяне размерите на обезщетенията, в кА.вто смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС /решение № 83/06.07.2009 ВКС по т.д. №795/2008 г. II T.O.; решение №1/26.03.2013 г. на ВКС по т.д. №299/2011 г., II T.O.; решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д. №795/2008 г. II T.O./. Искането е съда да отмени обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетяване на търпените неимуществени вреди над 200 000 лв. до 250 000 лв. и да постанови друго решение, с което да присъди допълнително обезщетение на А. Д. и С. А. в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на застрахователната претенция – 18.01.2023 г., до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна А. Ф. АГ (Allianz Versicherung-AG), в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на А. Д. Д. и С. С. А., респ. за правилност на решението в обжалваната от тях част. Поддържа оплаквА.ята изложени в депозираната от името на застрахователното дружество въззивна жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение в съответната му отхвърлителна част като правилно.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СтрА.те не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователия – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са доказА. по основА.е.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимите обезщетения, посредством прекомерното им увеличаване в нарушение на принципа за справедливост, както и наличие на съпричиняване 2 на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д Д., а ищите А. Д. Д. и С. С. А. поддържат неправилно определяне на дължимите обезщетения, посредством намаляването им при нарушение принципа за справедливост, както и липса на съпричиняванена вредоносния резултат.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД, на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, включително тези от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основА.ето за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдА.я, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдА.я не са ново правопораждащо основА.е за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страдА.ята, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

От съвкупната преценка на събрА.те по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемата А. Д., в резултат на произшествието е получила контузия на главата с пунктиформена рана в ляво на лицето, контузия на корема и контузия на гръдния кош, които увреждА.я в своята съвкупност са обусловили средна по сила болка и телесен дискомфорт, които подпомогнати от прием на обезболяващи медикаменти са отшумяли за период от около 10 дни. Установява се, че е била транспортирана в спешно отделение на болница, където е направена първична хирургична обработка на раната - почистване, лепене с тъканно лепило и поставен тетА.чен анатоксин.

От показА.ята на свидетелката Е А, които съдът цени като непосредствени се установява, че въззиваемата А. Д. в продължение на 3-4 месеца след инцидента не искала да общува, да коментира катастрофата, станала доста мълчалива, често й прилошавало, оплаквала се от световъртеж.

От показА.ята на свидетелите Й А Й, К Ю Й и Е С А, които се кредитират от съда като непосредствени се установява, че смъртта на дъщеря им Д е понесена много тежко от ищците А. Д. и С. А.. Според свидетелите е настъпила коренна промяна в поведението им, двамата са се затворили в себе си, по-рядко са общували с приятелите си, видимо тъгували за дъщеря си, влошило се е здравословното им състояние, започнали да приемат успокоителни.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на увреждА.ята, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдА.я, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застраховА.я да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържА.е и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди 3

/болки и страдА.я/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

Степента, характерът и видът на увреждА.ята, посочени по-горе в мотивите, са обусловили болки и страдА.я за пострадалата А. Д., които обаче не са били със значителен интензитет, като физическите увреждА.я са отминали в рамките на около десет дни. Преживеният стрес, проявените страхови изживявА.я и отбягващо поведение, обосновават извод за по-силно изявени психически страдА.я и негативни емоционални преживявА.я, които А. Д. е претърпяла. Настъпила е промяна в обичайния начин на съществуване и живот, като преживяното събитие е провокирало у пострадалото лице последваща тревожност и негативни емоционални преживявА.я .

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указА.ята дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищеца, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 10 000 лв.

Разпечатката съдържа 27 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9a921b3-14ec-4d1a-a22b-2e51e34b1187