Решение № 190 от 02.06.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. П., 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230101178 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на К. И. Д., ЕГН:

********** от гр.П., ул.Х. № 3, чрез адв.В. П. от АК-Благоевград, със съдебен адрес гр.П., ул.А. № 14а, ет.1, против В. И. Д., ЕГН: ********** от гр.Я., ж.к.“К.“, бл.12, вх.Б, ет.13, ап.99, с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143 и чл.149 от СК.

Посочва се в исковата молба, че страните съжителствали на семейни начала в продължение на около шест години, от 2012 г. до 2018 г., като първоначално около две години живели в жилището на родителите на ответника в гр. Я., а след това на квартира в същия град. От съвместното им съжителство се родили децата И. В.ов Д., роден на *** г. и Л.К.Д., роден на *** г., като ищцата посочва, че детето Л. не е припознато от баща си.

Навежда, че причина за раздялата на страните била ежедневната употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на ответника и агресивното му поведение. Поради ежедневните скандали ищцата напуснала ответника и от лятото на 2018 г. заживяла заедно с децата в жилището на майка й в гр. П.. Твърди, че от момента на фактическата раздяла (от лятото на 2018 г.) до настоящия момент ответникът не е изпращал парични средства за издръжката на децата, макар че работи в Р Германия и получава много добро възнаграждение, като грижите за децата се полагат единствено от ищцата с помощта на майка й.

Излага, че притежава необходимия родителски потенциал, възможности, условия и желание да осигури всичко необходимо за нормалното физическо и емоционално развитие на децата си, както и да задоволи всички техни потребности.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху малолетния И. В.ов Д., ЕГН: ********** на майката К. И. Д., ЕГН: **********; да определи местоживеенето на И. В.ов Д., ЕГН: ********** на адреса на майката К. И. Д., 1

ЕГН: ********** в гр.П., ул.“Х.“ № 3; да определи режим на лични отношения на бащата В. И. Д., ЕГН: ********** с детето И. В.ов Д., ЕГН:

**********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. до 17,00 ч. /без преспИ.е/, както и две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; да осъди В. И. Д., ЕГН:

********** да заплаща на малолетния си син И. В.ов Д., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ месечно, платими чрез майката К. И. Д., ЕГН: **********, до десето число на текущия месец, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане по банкова сметка; да осъди В. И. Д., ЕГН: ********** да заплати на малолетния си син И. В.ов Д., ЕГН:

**********, чрез неговата майка и законен представител К. И. Д., ЕГН:

**********, месечна издръжка в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ месечно, за минал период, считано от 25.08.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и в рамките на законоустановения срок от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва изложените от ищцата твърдения. Посочва, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва твърдението, че е изоставил ищцата и детето им, като твърди, че заминаването му за Германия е било единствено с цел да осигури по-добър живот за тях, както и че ежеседмично е превеждал различни суми пари на ищцата за задоволяване на нейни и на детето потребности. Оспорва твърденията, че е алкохолик и наркоман, и че е бил повод за ежедневни скандали. Излага, че от момента на раждането и на двете деца се е грижел за тях като грижовен баща, както и че всяка година ги е водил на море по време на отпуска си. Моли съда да отхвърли иска на ищцата за предоставяне на родителските права и иска за заплащане на месечна издръжка по отношение на детето на страните, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовата страна чрез пълномощника си поддържа исковата молба, като пледира за цялостното й уважаване. В първото по делото съдебно заседание съдът е допуснал уточнение във фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба касаеща година, в която ищцата е напуснала ответника и е заживяла в гр.П. заедно с двете си деца, а именно от лятото на 2019 г.

Ответникът не се явява и представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че страните по делото К. Д. и В. Д. са живели на семейни начала от 2012 г., от което съжителство е родено детето И. В.ов Д.

/вж.приложеното удостоверение за раждане на детето/.

По делото в качеството на свидетели са разпитани В. И. Д. и П. И. Ч..

Свидетелят В. Д. /брат на ищцата/ посочва, че К. заедно с двете си деца от около четири години живее в гр.П., като преди това е живяла в гр.Я. с В.

Д., но поради семейни проблеми и битови скандали се разделили. Посочва, че бащата не изпраща пари за децата, а същите имат дневни разходи. Твърди, че детето И. има желание да посещава тренировки по футбол, но към момента сестра му няма възможност да му закупи обувки и тренировъчен екип. Сочи, че бащата не се интересува от децата, както и не е изпращал подаръци за личните празници на децата.

Свидетелката П. Ч. /приятелка на ищцата/ посочва, че познава К. от година и няколко месеца, но знае, че тя има две деца, за които се грижи.

Посочва, че децата са ученици и имат своите ежедневни разходи. Заявява, че от К. знае, че детето И. желае да отива на футбол, но не може да отива защото 2 майката не може да си позволи да плаща. Твърди, че е била свидетел един път когато на К. била изпратена сумата от 20 лева, които били изпратени от дядото на детето.

Съдът кредитира изцяло депозираните свидетелски показания, намирайки ги за добросъвестни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

По отношение на приобщените към делото свидетелски показания на С.С. и Л.К., съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй свидетелските показания се събират чрез разпит на свидетели, като е недопустимо същите да бъдат представени в писмен вид.

Според констатациите на приетия без възражения социален доклад, изготвен от ДСП – П., майката К. Д. се грижи сама за родените от съжителството й с ответника В. Д. две деца И. В.ов Д. и Л.К.Д., който не е припознат от бащата. Изложено е, че детето И. се отглежда в нормални условия, като са задоволени здравните и образователните му потребности.

Посочено е още, че бащата работи в чужбина и детето общува по телефона с него.

Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните правни изводи:

Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата:

При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.

Водейки се именно от интереса на малолетното дете на страните, съдът намира, че в случая упражняването на родителските права следва да се предостави на майката – ищец в настоящото производство.

По делото еднозначно се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка /на обич и загриженост според социалния доклад/ между майката и сина й И., както и на детето с неговия брат Л., който също се отглежда от К. Д.. В разглеждания казус е категорично изяснено, че от раздялата на родителите /т.е. от четири години/ детето се отглежда от майката, с помощта на нейната майка, която е поела непосредствените грижи за него.

Констатираното при социалното проучване видимо добро физическо, емоционално и интелектуално развитие на детето са показателни за несъмнено добрия родителски капацитет на майката, която видно от приетия социален доклад се отнася отговорно към родителските си задължения, посрещайки адекватно и всеотдайно всички потребности на децата.

На следващо място, от социалния доклад се установява, че връзката на детето с ответника не е прекъсната изцяло, тъй като лятото децата гостували на баща си, а миналата година им купил обувки и дрехи когато му гостували.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в интерес на малолетния И. е да не се променя обезпечената му към момента от майката спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива добре, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано.

Майката има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за сина си, а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.

Ето защо, упражняването на родителските права спрямо детето И. В.ов 3

Д. следва да се предостави на неговата майка и да се определи и местоживеенето му в дома на последната, като се постанови подходящ режим за лични отношения между детето с неговия баща.

Относно режима за осъществяване на личните отношения:

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да с е о с и г у р и възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и п р и регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на краткия съвместен живот на родителите бащата по някакъв начин да е навредил на детето си или да го е застрашил, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения дете - баща да бъде според посоченото в исковата молба, което е и един стандартен режим на лични контакти.

Този режим на лични отношения в настоящия казус се явява найподходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с необходимостта от постепенно изграждане и задълбочаване на връзка детебаща, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето. Същевременно следва изрично да се посочи, че полагането от бащата на грижи спрямо сина му е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на детето от общуване и с двамата му родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието им.

Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител-дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

Само за пълнота, предвид установения по делото факт, че ответникът предоставя еднократно някакви средства за издръжката на малолетния си син, съдът намира за необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който не полага непосредствени грижи за детето, е форма на участие при обезпечаване на материалните му потребности. Ето защо и такава се дължи, независимо от обстоятелството дали и съответно в какъв обем осъществява личните си контакти, като изпълнението, респ. неизпълнението на задължението за издръжка, показва отношението на родителя към нуждите на детето и осигуряването на неговото развитие.