Определение № 1964 от 16.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1964 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Екатерина Вл. Мандалиева

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501988 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на Банка ДСК АД, ЕИК 121830616 в качеството й на универсален правоприемник на ОТП Факторинг България ЕАД, ЕИК 202317122 – заличен без ликвидация търговец поради вливането му в Банка ДСК АД, вписано в ТР на 25.05.2023 г.. Обжалвания съдебен акт е Определение № 5907 от 23.05.2023 г., пост. по гр.д. № 8962/2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение Молба вх. № 40030/02.05.2023 г. на ОТП Факторинг България ЕАД, ЕИК 202317122 за изменение на постановеното по делото Решение № 1455/01.04.2023 г. в частта за разноските. Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

Ответниците по частната жалба Т. М. и Л. А. са депозирали отговор същата да е неоснователна.

Третото лице – помагач не е депозирало отговор по чл. 276 от ГПК.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

С постановеното по делото Решение № 1455/01.04.2023 г. районният съд е уважил предявеният от длъжниците Т. М. и Л. А. срещу кредитора ОТП Факторинг България ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК – признато е за установено несъществуването на парично вземане на ответното дружество към ищците като погасено по давност. Решението е по чл. 237 от ГПК – пълно признание на иска от ответника, като същият е осъден за направените от ищците разноски в общ размер 1259 лв. / ДТ по иска и възнаграждение за един адвокат в размер на минимума по Наредба № 1/2004 г. /. За да присъди казаните разноски на ищците въпреки признанието на иска от ответника съдът е приел, че последният е дал повод за образуването на делото доколкото извънсъдебно е претендирал да е носител на процесното вземане срещу ищците, поради което разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК не може в конкретния случай да намери приложение. Със същите доводи – чрез препращане, е 1 оставена без уважение и молбата по чл. 248 от ГПК с Определението № 5907 от 23.05.2023 г.– предмет на настоящата въззивна проверка.

Този извод на съда е неправилен.

Няма спор, че чрез предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за несъществуване на парично вземане като погасено по давност, не се отрича от длъжника материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но същото не може да се претендира от кредитора чрез средствата на държавна принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги възможно и плащането не е без основание / чл. 118 от ЗЗД / - в т.ч. и след влизане в сила на решението, с което искът е уважен. Съответно, решението за уважаване на такъв отрицателен установителен иск формира СПН само за това, че кредиторът не притежава правото на принудително изпълнение за вземането си след изтичането на давностния срок. С оглед това правно разрешение, трайно установената съдебна практика / напр., но не само Определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г. на ВКС, Първо г.о.; Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 510/2018 г., Четвърто г.о.; Определение № 318/25.07.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2828/2018 г., Трето г.о.; Определение № 420/16.11.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3300/2018 г., Трето г.о.; Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4586/2018 г., Трето г.о. / приема, че отговорност на кредитора за разноски при уважаване на иска възниква само ако той е предприел действия за принудително събиране на вземането след погасяването му по давност и/или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането на това основание, а предприети от кредитора действия, канещи длъжника към доброволно изпълнение, както и че въпреки позоваването на длъжника на изтекла погасителна давност досежно вземането кредиторът продължава да го води и не го е отписал счетоводно, не съставляват даден от последния повод за предявяване на иска и не са основание за възникване на отговорността му за разноски по чл. 78 ал. 1 от ГПК - когато е направил признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба.

По делото липсват данни ответното дружество да е предприемало спрямо длъжника действия по принудително изпълнение на процесното вземане след изтичането на срока на погасителната давност. Приложените изпълнителни дела, образувани през 2012 г. и 2016 г. / прекратени на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК / , съответно исканите по тях действия за принудително изпълнение са отпреди изтичането на този срок и са правно ирелеванти за възникване на отговорността по чл. 78 ал. 1 от ГПК по процесния иск. Евентуално счетоводно неотписване на вземането не съставлява действие по принудително изпълнение.

Същевременно е налице и признание на иска с отговора на исковата молба, като решението за неговото уважаване е основано изцяло на признанието и постановено по чл. 237 от ГПК.

Следователно налице са в конкретния случай и двете кумулативно визирани от разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК предпоставки, освобождаващи ответника от отговорността за направените от ищците разноски по делото. Съответно частната жалба е основателна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 5907 от 23.05.2023 г., пост. по гр.д. № 8962/2022 г. на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

На основание чл. 248 от ГПК Отменя Решение № 1455 от 01.04.2023 г. , пост. по гр.д. № 8962/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с която ОТП Факторинг България ЕАД, ЕИК 202317122 / заличен понастоящем търговец поради преобразуване чрез вливане в Банка ДСК АД / е осъдено да заплати на Т. М., ЕГН – ********** и Л. А., ЕГН – ********** направени 2 по делото разноски в размер на сумата 1 259 / хиляда двеста петдесет и девет / лева.

Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3