Решение № 253 от 13.07.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 253 /13.07.

Година 2020 Град Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд

IV – ти наказателен състав

На тридесети юни

Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Съдебни заседатели:

Секретар: Наташа Динева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00641 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш, серия К, №2720244 на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Г.Д.В. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Г.В., с която моли за отмяната му. Релевират се възражения, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Моли за отмяната му като незаконосъобразен.

В съдебното производство жалбоподателката не е участвала лично, не е представлявана и от пълномощник. Преди съдебното заседание е изразила желание за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Въззиваемата страна – ОДМВР –

Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 18.06.2018 г., около 12.52 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към гр. София, се движело МПС - л.а. “Пежо 307 СВ“, с рег. №***.

В района пред бензиностанция Тенакс, км. 81+000 на посочения път, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№***, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.. На км.79+750 преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 12.52 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. №

1158р-6022/04.09.2018г. /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.

ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.

При снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в 12.52 часа през обсега на АТСС е преминало превозно средство, идентифицирано като л.а. “Пежо 307 СВ“, с рег. №***, чиято скорост на движение при навлизане в контролираната зона била измерена на 100 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – С. Д. И.. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К №2123992, с който му бил наказан по административен ред за извършеното на 18.06.2018г. в 12.52 часа при управление на собственото му превозно средство нарушение.

След връчване на електронния фиш в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП С. И. депозирал в ОДМВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. № 115800-5942 от 02.05.2019г., в която посочил, че към датата отразена в електронния фиш л.а. “Пежо 307 СВ“, с рег. №*** не е бил в негово владение, тъй като на същата дата в 10.30 часа го е предоставил за ползване на Г.Д.В., която го е върнала в 09.00 часа на 19.06.2018г. Към декларацията собственикът приложил заверено копие на свидетелството за управление на посоченото лице.

Въз основа на декларацията и на основание чл.189, ал.5 ЗДвП, издаденият ЕФ срещу С. Д. И. бил анулиран и бил издаден процесния – серия К, №2720244, срещу жалбоподателката.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-3934/21.06.2018г., ведно със снимка на разположението на уреда, протокол № 3-29-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника, протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М,

№632/2013 г., декларация, вх. № 115800-5942 от 02.05.2019г., писмо, изх. № 11-00-88/31.10.2019г., свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от МВР-Ловеч, писмо, изх. № 11-00-81/04.06.2020г. на Директор ОПУ – Перник.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата.

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В настоящия случай сред материалите по изпратената в съда преписка не се съдържа разписка, удостоверяваща връчването на обжалвания акт и датата, на която това се е случило. Такава не е представена и до приключване на съдебното следствие. При тези обстоятелства, жалбата следва да бъде приета за разглеждане.

Евентуално просрочие на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно връчен/, не мотивира друг извод, съображенията за което са следните:

В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази причина, пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.

4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, с каквото съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Приетите по делото протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. На БИМ,, както и протокол №03-29-17/25.10.2017 г. на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказват, че средство за измерване – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент.

№632 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е установено съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол

/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – град Перник, път I-6, км.81+000, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложения снимков материал, снет от записания клип №2240, като в извлечените кадри се наблюдава ясно автомобила визиран в електронния фиш, в близост до него няма други автомобили, видно от полето “Т=0s”, отразяващо времето на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, т.е., момента на самото измерване. Всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на снимковия материал и от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал.1.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП, поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.