Решение № 826 от 25.06.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 826

Монтана, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700243 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от М. И. М. с [ЕГН] от обл.Монтана, общ.Бойчиновци, [населено място], [улица], чрез процесуалния му представител адв. Л. А. от АК - Монтана против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM 1518766 от 24.05.2026год. издадена от мл. Автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ Перник при ОД на МВР – Перник упълномощен със Заповед №313з-2692/17.12.2025г. на Директор на ОДМВР - Перник, с която на жалбоподателя за установено с АУАН №GA №4290766 административно нарушение е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква з)„гг“), от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, постановяването при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и издаването и в противоречие с действащите материално правни разпоредби. Твърди се, че със сключената на 24.05.2026г. гражданска отговорност е постигната целта на ЗППАМ, отделно от това законодателя е предвидил специална разпоредба за налагане в случай на управление на МПС при липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Излагат се и доводи за несъразмерност на мярката.

В съдебно заседание жалбоподателя М. И. М. не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв. Л. А. от АК - Монтана, която поддържа жалбата и няма нови доказателствени искания. По съществото на делото моли за отмяна на издадената ЗППАМ по подробни доводи изложени в жалбата, като допълва, че за твърдяното от ответника писмо №5069/13.03.2026г. на Гаранционния фонд за уведомяване на жалбоподателя за липсата на сключена застраховка гражданска отговорност, липсват каквито и да са доказателства. Простото отразяване в АИС – Регистрация не води на извода че токова писмо е получено от жалбоподателя както се твърди. Претендира сторените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – мл. Автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ Перник при ОД на МВР – Перник издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения гл. юрисконсулт З. В.. В писмено становище по делото оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдена издадената ЗППАМ, като правилна и законосъобразна. Твърди, че е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Моли за отхвърляне на жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 1518766 от 24.05.2026год. издадена от мл. Автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ Перник при ОД на МВР – Перник упълномощен със Заповед №313з-2692/17.12.2025г. на Директор на ОДМВР – Перник е връчена на М. И. М. от обл.Монтана, общ.Бойчиновци, [населено място], [улица]на 24.05.2026г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана на 28.05.2026г. и е заведена с вх.№1250, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представените от жалбоподателя и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.05.2026год. около 10:57 часа в обл.Перник, общ.Перник по път I-6 с посока на движение от [населено място] към [населено място], жалбоподателя управлявал лек автомобил [Марка], модел „А3“ с рег. №[рег. номер], като при извършена проверка е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена от 08.04.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на застраховка гражданска отговорност. Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM 1518766 от 24.05.2026год. издадена от мл. Автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ Перник при ОД на МВР – Перник упълномощен със Заповед №313з-2692/17.12.2025г. на Директор на ОДМВР – Перник, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН № GA №4290766, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] на 08.04.2026г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, към датата и часа на проверката, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По делото е приложен съставения АУАН серия №GA №4290766 от 24.05.2026г. съставен от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Перник в който е описана и отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, а именно управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 08.04.2026г. поради липса на застраховка гражданска отговорност, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1,пр.1 от ЗДвП.

Приложена е застрахователна полица №BG/23/126001779925 издадена на 24.05.2026г. в 11:43:20 часа на л.11 по делото от която се установява, че е заплатена полицата по сключената за лекия автомобил застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователен период от 11:43:20ч. на 24.05.2026г. до 23:59ч. на 23.05.2027г., за която е постъпила и служебно информация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана и регистрацията на автомобила е възстановена на 24.05.2026г. в 11:30часа по аргумент от чл.143, ал.10 от ЗДвП въз основа на уведомление от ГФ за валидна Гражданска отговорност. Това се потвърждава и от приложената извадка от Гаранционния фонд на л.60 по делото.

Видно от приложената справка за МПС от Националния регистър на ППС на л.41 по делото от 08.04.2026г. в 04:20часа е прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност и на 24.05.2026г. в 11:30часа е възстановена регистрацията на МПС – то. В раздел други от справката е вписано 5069/13.03.2026г./уведом. на 08.03.2026г. поделение сектор „Пътна полиция“ Монтана, от което обаче не се установява твърдяното от ответника, че същото писмо касае именно уведомяване на жалбоподателя, тъй като е вписано сектор „Пътна полиция“ Монтана. Отделно от това видно от приложения договор за наем от 10.03.2026г. лекия автомобил е предоставен за ползване на „МИК – ТРАНС – 89“ ЕООД с наемодател М. М..

Видно от приложената справка за нарушител освен съставения АУАН GA №4290766 от 24.05.2026г. послужил като фактическо основание за издаване на оспорената ЗППАМ на жалбоподателя е съставен и АУАН GA №4290767 от 24.05.2026г. за неизпълнение на задължението да сключи действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност т.е. за виновно нарушение по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №313з-2692/17.12.2025г. на Директор на ОДМВР – Перник за оправомощените длъжностни лица в случая в т.9 касаещи длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ -Перник е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.56,57 по делото, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка, допълнително изисканите писмени доказателства, с оглед служебното начало в производството и представената от жалбоподателя задължителна застраховка Гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №313з-2692/17.12.2025г. на Директор на ОД на МВР – Перник. Съгласно т.9 на тази заповед младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ -Перник, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Перник е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта, с липса на посочена дата и час на установяване на административното нарушение. Фактите свързани с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ [населено място] от 08.04.2026г. поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност са отразени както в АУАН, така и в оспорената ЗППАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право. Формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена при издаване на административния акт, поради което е възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ, както се посочи по-горе. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус ответника е посочил административно наказателната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП и констатираното административно нарушение „….управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл.140, ал.1,пр.1 от ЗДвП…“ В случая от М. И. М. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е била водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „ГО“.