Решение № 297 от 03.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602557 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 20028254 от 08.04.2022 г., постановена по НОХД № 17061/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 100-ен състав, подсъдимият М. Л. З. е признат за виновен в това, че на 18.04.2019 г., около 15,00 часа, в град София, ул. „****“, пред № 77, в лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № СА **** СВ, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество – амфетамин, както следва:

- Обект № 1 – амфетамин, с нето тегло 0,46 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 26,5 %, на стойност 27.60 лв.;

- Обект № 2 – амфетамин, с нето тегло 0,47 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 24,9 %, на стойност 12.00 лв.;

- Обект № 3 – амфетамин, с нето тегло 0,48 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 19,1 %, на стойност 12.00 лв., като общото нето тегло на наркотичното вещество амфетамин е 1,41 гр., на обща стойност 42.30 лв. (при цена за грам 30.00 лева), като амфетаминът е включен в Списък I към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на подс. М. Л. З. е 1 наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, както и „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

С присъдата и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така наложеното на подс. М. Л. З. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца.

С присъдата и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – високорискови наркотични вещества – амфетамин, с общо нето тегло 1,41 гр., на обща стойност 42.30 лв., който следва да бъде унищожен.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. З. е осъден и да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски – в размер на 174,78 лева (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки).

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв. М. А. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. М. Л. З.. В така депозираната въззивна жалба се излага, че постановената първоинстанционна присъда не почива на безспорни, категорични и годни доказателства. Сочи се, че Районният съд не е обсъдил критично събраните по делото доказателства и е постановил присъдата си в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се отправя искане тази присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подс. М. Л. З. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се отправя искане, наложеното на подс. З. наказание да бъде определено по реда на чл. 354а, ал. 5 от НК, или да бъде отложено изтърпяването на определеното му от СРС наказание по реда на чл. 66 от НК, предвид наличието на всички предпоставки за това.

След образуване на производството пред СГС за осъществяване на въззивен съдебен контрол по отношение правилността на така постановената първоинстанционна присъда, предвид подадената срещу нея въззивна жалба от адв. М. А. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. М. Л. З., е депозирано допълнение към тази жалба, в което се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваната присъда, въз основа на които се претендира, че същата е постановена при отменителното основание на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. По-конкретно се твърди, че в мотивната част на така постановената присъда не е посочено въз основа на кои доказателства е приета за установена фактическата обстановка по делото; кои доказателства са кредитирани от Съда и кои – не; по какви съображения Съдът е дал вяра на показанията на поемните лица, полицейските служители и св. М. в една тяхна част, а в друга – не; кои доказателства Съдът е приел за годни и кои – за негодни да послужат при формиране на изводите му по фактите. Излага се, че решаващият първоинстанционен съд е допуснал нарушение на чл. 14 от НПК, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и напълно е игнорирал обясненията на подсъдимото лице.

Заявява се, че тези нарушения са неотстраними от въззивната инстанция, но биха могли да бъдат поправени от първоинстанционния съд, поради което се обосновава, че въззивният съд следва да отмени изцяло обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Алтернативно, в случай, че въззивният съд счете, че постановената от СРС присъда не страда от изложените пороци за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се отправя искане за нейната отмяна, поради неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства, налични противоречия касателно показанията на разпитаните по делото свидетели и недопускане събирането на допълнителни доказателства, с цел установяване отсъствието на извършено от подс. З. престъпление по смисъла на въздигнатото му в обвинение престъпление. Сочи се, че от показанията на св. М., които се 2 предлага да бъдат кредитирани като логични, последователни и депозирани от незаинтересовано лице, се установява, че достъп до процесното МПС са имали и други лица, освен подс. З., а задният джоб на седалката е бил дълбок и видимостта към вътрешността на същия предполага лицето да се намира на задната седалка на МПС или на предната лява седалка наведено силно назад и наляво. Изтъква се, че обвинителната теза се подкрепя единствено от показанията на св. П. и Р., които, обаче, са нелогични, непоследователни и обуславят извод, че свидетелите нямат съхранен спомен по отношение на процесните факти и обстоятелства, или избягват категоричния отговор на поставените им въпроси. Развиват се доводи, че показанията на тези свидетели не кореспондират с писмените доказателствени средства по отношение на това, дали автомобилът е бил с изрядни документи; взаимно противоречиви са по отношение на това – колко на брой са били полиетиленовите пликчета, намерени в джоба на задната седалка на автомобила и са пипали тези пликчета; не са категорични по отношение на това, кой от тях е намерил наркотичното вещество и дали подсъдимият е имал възможност да наблюдава действията на полицейските служители по време на проверката, които по същество са се изразявали в претърсване и изземване, но извършено не по предвидения в закона ред; нелогични са по отношение повода да пристъпят към полицейска проверка. Излагат се съображения, че показанията на поемните лица са също неясни и противоречиви, което обуславя извод за негодност на протокола за претърсване и изземване като доказателство по НПК.

Алтернативно, в случай, че въззивният съд приеме, че подс. З. е виновен в извършването на инкриминираното престъпление, се навеждат съображения за определяне на наказанието по реда на чл. 354а, ал. 5 от НК или за отлагане изтърпяването на определеното му от СРС наказание по реда на чл. 66 от НК, с оглед наличието на всички предпоставки за това. В тази връзка се акцентира, че предвид незначителното количество и стойност на инкриминираните наркотични вещества, както и предвид всички смекчаващи обстоятелства, престъплението, за което подс. З. е обвинен, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Излага се съждение и за неправилна преценка от Районния съд относно факта за настъпила реабилитация по отношение на конкретния подсъдим. На това основание се претендира, в случай, че въззивният съд намери подс. З. за виновен, да му бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в санкционната част на наказателно-правната норма по чл.

354а, ал. 5 от НК, а алтернативно – изтърпяването на определеното му от СРС наказание да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на подс. З. – адв. М. П. – от САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен, като деянието – предмет на настоящото производство, бъде преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5 от НК, доколкото инкриминираното количество наркотично вещество е с ниска стойност и нисък грамаж, като на подсъдимия да бъде наложено наказание „Глоба“ в минимален размер.

Подсъдимият М. Л. З., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на упълномощения си защитник. В последната си дума, моли първоинстанционната присъда да бъде изменена.

Представителят на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а депозираната въззивна жалба с допълнение – оставена без уважение. Релевира доводи, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено авторството на подсъдимия по отношение на 3 инкриминираното деяние. Сочи, че в хода на съдебното производство пред първия съд, не са допуснати нарушения на процесуалния закон – по чл. 13 и чл. 14 от НПК, които да обуславят отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Обосновава извод, че наложеното на подс. З. наказание правилно е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подс. М. Л. З., снети в о.с.з. на 11.02.2022 г. и на 08.04.2022 г.; показанията на св. Д.В. П., снети в о.с.з. на 18.05.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 6) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на св. А.Л. Р., снети в о.с.з. на 18.05.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 7) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на св. И. М. М., снети в о.с.з. на 18.05.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 8) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на св. В.Г.Д. и В. А. М., снети в о.с.з. на 11.02.2022 г.; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.04.2019 г. (л. 10 – 11 от досъдебното производство); справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия (л. 21 – 29 и л. 81 – 86 от съдебното производство); заключението на назначената и изготвена физикохимична експертиза № 20/НАР – 1141 (л. 62 – 63 от досъдебното производство), както и веществените доказателства по делото – наркотични вещества, както следва: обект № 1 – амфетамин, с нето тегло 0,46 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 26,5 %; обект № 2 – амфетамин, с нето тегло 0,47 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 24,9 % и обект № 3 – амфетамин, с нето тегло 0,48 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 19,1 %, и веществените доказателствени средства – първоначални опаковки на наркотичните вещества (л. 19 от досъдебното производство).

Разпечатката съдържа 28 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9a77fe0-0740-4acc-a12a-2279c7e98f12