Присъда № 22 от 03.12.2025, Районен съд - Айтос

МОТИВИ към Присъда № 22 от 03.12.2025 г. по н. о. х. д. № 543/2024 г. на Районен съд – Айтос, V състав

Производството е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Айтос, с който срещу М. Н.

М. е повдигнато обвинение за това, че на 28.05.2021 г. около 19:40 ч. в **********, посредством хвърлен с ръка камък, причинил средна телесна повреда на И. Н. Н., изразяваща се в многофрагментно, импресионно счупване на черепни кости в областта на десен челен синус по предна и задна стена, костен фрагмент, навлизащ в черепната кухина по посока на дурата, хематосинус, счупване на горен медиален ръб на дясна очница, подлежаща на счупването контузно-разкъсна рана, двукратно регистрирана гърчова симптоматика по време на оказване на първична медицинска помощ, довели до проникване в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

В открито съдебно заседание прокурор И. П. от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Айтос, поддържа обвинението. Счита, че то е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства. Позовава се на показанията на пострадалия и съпругата му, които са очевидци на инкриминираното деяние, но и на показанията на другите свидетели, които са получи информация непосредствено след него.

Изтъква, че според тройната съдебномедицинска експертиза е невъзможно ударът, причинил телесната повреда на пострадалия, да е причинен при падане. Напротив, според вещите лица ударът бил директен. Прокурорът счита, че това обстоятелство е в подкрепа на показанията на свидетелите, подкрепящи обвинението, и опровергава показанията на свидетелите, подкрепящи защитата. Сочи се, че според съдебно-психиатричната експертиза е изключено наличието на физиологичен афект при извършване на инкриминираното деяние. Като облекчаващо вината обстоятелство се отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, а като утежняващо – опасността за живота на пострадалия. Предлага се съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години.

В пледоарията си адв. С. К. – повереник на частния обвинител И. Н., също счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Разделя свидетелите на три групи: близки родствени на подсъдимия; пострадалият и неговите родственици; свидетели, които въвеждат косвена информация, но са незаинтересовани и поради това показанията им могат да се използват за проверка на показанията на заинтересованите свидетели. Поддържа се, че тройната съдебномедицинска експертиза също следва да послужи за проверка на показанията на свидетелите. Акцентира се на това, че свидетелите, подкрепящи защитата, са разпитвани два пъти в досъдебното производство и в 1 съдебното производство, като с времето показанията им се надграждат с фактология, сочеща за самонараняване от страна на пострадалия. Сочи се, че показанията на подсъдимия и майка му за това, че не са потърсили лекарска помощ, са нелогични. Според повереника по делото няма незаинтересован свидетел, който да казва, че на процесната дата е валяло и че е имало кал.

Относно справката от НИМХ се поддържа, че не би могла да послужи като категорично доказателство, защото се отнася за населени места на 12-18 км разстояние. Аргументира се теза, че пострадалият няма никакъв мотив да посочи в разговора с телефон 112 бащата на пострадалия като извършител на престъплението, вместо подсъдимия. Касаело се за грешка, продиктувана от състоянието на пострадалия в онзи момент. Според повереника показанията на пострадалия са емоционални, но това обосновава достоверността им. Като облекчаващо вината обстоятелство се сочи чистото съдебно минало, а като отежняващо – изключителната жестокост на подсъдимия при извършване на инкриминирането деяние. Предлага се съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание около средния размер, предвиден в закона, без да прилага института на условното осъждане, тъй като иначе подсъдимият няма да се поправи.

Частният обвинител моли съдът да съобрази, че на мястото на инцидента не е имало камъни. Освен това изтъква, че няма как да е получил такова нараняване, освен ако не е бил с вързани ръце, тъй като инстинктът на човека е да си изпъне ръцете при падане. Счита, че подсъдимият не е с добри характеристични данни.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия – адв. Т. Х., не споделя изводите на обвинението. Заявява, че са плод на изопачаване на доказателствата по делото. Смята, че не е доказан механизмът на причиняване на увреждането и авторството на деяние. Между показанията на свидетелите на защитата нямало никакви противоречия, а само надграждане с фактология.

Показанията на свидетелката А. Н. не следвало да се кредитират, тъй като са противоречиви и тя е заинтересована от изхода на делото. Пред разпитаните свидетели полицейски служители тя не могла да посочи кой точно е хвърлил камък по мъжа й. Същото следвало и от разпита на свидетелката Ф. Н..

Защитникът поддържа, че справката от НИМХ е обективно доказателство, което сочи, че на процесната дата е валяло – обстоятелство, което се отрича от свидетелите на обвинението. Логично било инцидентът да е станал поради запушване на дупките в стената между имотите на подсъдимия и пострадалия, пречещо на отичането на водата след дъжд. Поради това показанията на посочените свидетели не следвало да се кредитират. Подчертава се, че пострадалият е посочил съвсем различно лице в обаждането си на телефон 112 непосредствено след инцидента. Пред свидетеля св. Х. подсъдимият не могъл да посочи името на човека, който му е причинил нараняването. Оспорва се заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, с аргументи, че в нея липсват изчисления относно кинетичната енергия, съобразяване на теглото и ръста на пострадали, обема и теглото на предмета, с който се твърди, 2 че е причинено нараняване, както и разстоянието. Между първоначалната и повторната експертиза имало неизяснено противоречие. Защитникът настоява, че присъдата не може да почива на предположения. Нямало достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е автор на деянието, както и за причинно-следствената връзка между вредите и поведението на подсъдимия. Моли се за оправдателна присъда. Като облекчаващи вината обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, образованието и възрастта му, поради което се предлага на съда, в случай на осъдителна присъда, да наложи на подсъдимия наказание пробация.

В реплика прокурорът излага, че заключението на вещите лица е категорично, като не възникват съмнения в правилността му. Сочи се, че липсват предпоставките за прилагане на чл. 55 НК.

В реплика адв. К. също сочи, че не са налице предпоставките по чл. 55 НК и изразява мнение, че адв. Х. интерпретира превратно някои доказателства по делото.

Подсъдимият се придържа към казаното от защитника му. Не се признава за виновен и твърди, че не е извършил нищо.

В право на последна дума подсъдимият отново повтаря, че не е виновен и моли да бъде оправдан от съда.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 28.05.2021 г. подсъдимият М. Н. М., роден на *** в гр. Бургас, с адрес в **********, неженен, с висше образование, безработен, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********, и баща му Н. М. Х., открили, че дренажните дупки в стената, разделяща имота им от този на съседа им И. Н.

Н., са запълнени с бетон. Заели се да ги отпушват. Майката на подсъдимия Г.

Х. Х. се прибрала от работа около 19:40 ч. и решила да отиде до съседите, за да ги попита защо са запушили дупките.

На 28.05.2021 г. около 19:40 ч. пострадалият гледал телевизия, когато чул крясък. Казал на жена си да излезе да види какво става. Когато се забавила, пострадалият също излязъл навън. На улицата до тяхната ограда били излезли подсъдимият, баща му Н. М. Х., майка му Г. Х. Х., сестра му Зейнеб Н. М. и сина на чичото му – М. М. М.. Между двете групи съседи възникнал словесен спор и физическо спречкване. Подсъдимият взел едър камък от земята и ударил с него И. в областта на челото. Пострадалият изпаднал в безсъзнание.

Когато пострадалият се свестил, отишъл да търси помощ. Срещнал кмета на селото М. Х. Х., който го взел в колата си, за да го закара при фелдшера на селото. По пътя срещнали С. Ш. Е. и Е. Х. Ю., които се присъединили, за да помагат. Фелдшерът И. М. А. прегледал пострадалия и му заръчал да търси медицинска помощ в гр. Бургас.

Пострадалият бил закаран вкъщи, за да чака пристигането на линейка.

3

Два пъти получил гърчове по време на оказване на първична медицинска помощ. На мястото по различно време пристигнали полицейските служители Н. З. Н., Р. Г. Х. и А. В. В., дъщерята на пострадалия – Ф. И. Ш., със съпруга й Х. М. Ш., и съседът им М. С. К.

Пострадалият бил транспортиран до болница в гр. Бургас, където бил опериран. Установено било, че са му причинени следните телесни увреждания: многофрагментно, импресионно счупване на черепни кости в областта на десен челен синус по предна и задна стена, костен фрагмент, навлизащ в черепната кухина по посока на дурата, хематосинус, счупване на горен медиален ръб на дясна очница, подлежаща на счупването контузноразкъсна рана, двукратно регистрирана гърчова симптоматика по време на оказване на първична медицинска помощ. Установено било, че е налице проникване в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.

По делото са разпитани полицейските служители, които са посетили местопроизшествието – Н. З. Н., Р. Г. Х. и А. В. В.. Първи на място на инцидента пристигнал св. Н.. Той заварил пострадалия с рана в главата.

Пострадалият му казал, че е бил ударен в главата с камък от подсъдимия.

Показал камъка, върху който имало кръв. Съпругата на пострадалия не могла да посочи на свидетеля конкретно лице, което е ударил мъжа й. По-късно пристигнал св. Х.. Пострадалият му казал, че е ударен с камък, но не могъл да каже име поради това, че вече го приемали в спешния център. Св. В. пристигнал последен, като по това време пострадалият вече бил заминал с линейката. Свидетелят говорил със съпругата на пострадалия, но тя не могла да посочи кой е ударил мъжа й по какъв начин.

Свидетелите Н., Х. и В. не са заинтересовани и показанията им са детайли и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Разпитан е свидетелят С. Ш. Е.. Той споделя, че се е намирал в центъра на селото с племенника си Е. Х.. Дошъл кметът с колата си. Пострадалият бил вътре. Лицето му било цялото в кръв. Заедно се качили при фелдшера на селото. Пострадалият казал, че подсъдимият го е ударил.

Разпитан е и свидетелят М. С. К. – съсед на пострадалия. Той чул викове за помощ от дъщерята на пострадалия и излязъл да види какво става.

Пострадалият тъкмо се бил върнал от фелдшера и чакал линейка пред дома си.

Същият постоянно махал с ръка и не бил на себе си.

В показанията си свидетелят Е. Х. Ю., разказва, че е бил с вуйчо си С., когато е видял пострадалия с кръв по лицето. Отишли при фелдшера. Дал телефона си на пострадалия, за да се обади на телефон 112 и да извика 4 полиция. Закарал пострадалия до дома му и си тръгнал, преди да дойде линейката.

Разпитан е свидетелят М. Х. Х. – баджанак на пострадалия и кмет на селото. В процесната вечер заварил на улицата пред дома си И. Н., който имал кръв по челото и голяма рана. Попитал пострадалия какво се е случило, а той отговорил, че подсъдимият го е ударил. Свидетелят закарал пострадалия при фелдшера на селото. Когато видели кръвта по пострадалия, дошли и Реджеб Х. Ю. и С. Ш. Реджеб. Пострадалият се обадил на телефон 112 и пискал да дойде полиция. Фелдшерът му казал, че трябва да отиде в гр. Бургас. С. закарал пострадалия у тях. Там били М. С. К., Ф. И. Ш., полицаи, а по-късно и фелдшерът. Пострадалият бил откаран с линейка в гр. Бургас.

Свидетелят И. М. А. – фелдшер на селото, дава показания, че на процесната дата пострадалият дошъл с кмета, Реджеб и С.. Търсел медицинска помощ за разкъсна, дълбока рана на челото. Кметът почистил раната и казал на пострадалия, че трябва да отиде в гр. Бургас. По-късно фелдшерът бил повикан в къщата на пострадалия, за да му окаже помощ. Той си глътнал езика, получил гърч, но бил в съзнание.