Решение № 1 от 04.01.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Провадия, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130101673 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ вр. чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „******“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. ******, община ****** срещу заповед № РД-24/04-323/04.12.2024г. на Директора на ОД „Земеделие“ Варна, с която на основание чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ е разпределено ползването на масивите в землището на с. ******, общ. ******, обл. Варна за стопанската 2024/2025г.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Доводите, които излага в тази връзка се свеждат до: По реда на чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ е било сключено споразумение между собствениците и ползвателите на земеделски земи в землището на с. ******. Твърди се, че в заповедта не е упоменато на какво точно основание се издава заповедта и конкретно в коя хипотеза на чл. 72в, ал. 3 ППЗСПЗЗ- по т.1, т. 2 или т.

3, по който начин заинтересованите лица били лишени от възможността да разберат за какво точно се отнася тя. Нито в заповедта, нито в тази за одобряване на споразумението било посочено каква е общата площ на землището, което правело неясно как са изчислени описаните 2/3, съотв. как е установено, че заявените от жалбоподателя земи и останалите неразпределени при сключването на споразумението представляват най- малко 1/3 от землището. Това се сочи да не позволявало проверка за правилно извършено служебно разпределение, а и на това какъв е точно размерът на останалите земи за служебно разпределение, доколкото в заповедта било посочено тя да се издава за до 1/3 от земите извън споразумението. Нямало и данни дали споразумението по чл. 37б, ал. 2 ЗСПЗЗ е 1 подписано от най- малко 2/3 от ползвателите на най- малко 2/3 от земите в землището, за да се извърши служебно разпределение само по отношение на жалбоподателя. В обжалваната заповед се сочи да няма посочване на общата площ на землището и подлежащите на комасиране земи в него, на площта включена в споразумението и тази останала неразпределена след сключването му, която следва да е предмет на заповедта. Нямало и описание на начина на формиране на масивите по площ и местонахождение. Тези пропуски счита да е невъзможно да се санират с доклад на помощния орган, още повече че комисията е следвало да се произнесе с предложение.

После се настоява да не са били спазени изискванията на т. 1 и т. 2 на чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ за разпределение на ползватели в масиви, в които преобладава регистрираното им правно основание пропорционално увеличено с площта на имотите на т. 2- имоти, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б се разпределят между ползвателите на съотв. масив пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендувана земеделска земя в землището.

Твърди се да е нарушен посочения принцип на разпределение, защото само 8 броя имота, от общо 64броя посочени в приложението към заповедта се ползвали от жалбоподателя на правно основание. Посочва, че в цитираните масиви не били разпределени пропорционално незаявените земи, съотв. тези, за които няма сключени договори и подадени декларации от собствените по чл. 37б ЗСПЗЗ.

Настоява в доклада си и проекта за служебно разпределение, комисията да не се е съобразила с това, че в масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост, полски пътища и напоителни канали, които не функционират и попадат в масиви за ползване на съотв. ползвател. При изготвяне на предварителните регистри се сочи да не са били спазени правилата на чл. 72 ППЗСПЗЗ. Счита още, че ако са били спазени посочените законови изисквания е било възможно на жалбоподателя да бъдат разпределени масиви намиращи се в близост помежду си, което е и смисъла на комасацията, а не както в случая да му се разпределят масиви пръснати из цялото землище, което е несъответно на целта на закона.

Накрая се сочи, че срокът, в който адм. орган е следвало да издаде оспорваната сега заповед е бил до 01.10, докато тя е издадена на 04.12.2024г., като е нарушен и редът по чл.

37в, ал.5 ЗСПЗЗ за оповестяване на акта и приложенията му. За съществено нарушение счита и факта, че проектът за служебно разпределение не е бил изготвен в срок до 15.09.2024г., а на 08.11.2024г., като неясно било и това дали той е изготвен на утвърдения образец от министъра на земеделието и храните.

Жалбоподателят моли за отмяна на заповедта в обжалваната присъждане на сторените по делото разноски. част, както и за

Административният орган- Директорът на ОД „Земеделие“ Варна, намира същата за допустима, но неоснователна. В тази връзка излага следните доводи: С негова заповед № РД-24-07-253/05.08.2024г. е открита процедура по чл. 37в и сл. ЗСПЗЗ за създаване на масиви 2 за ползване на територията на Община- ******, в т.ч. за с. ******. Жалбоподателят е подал заявление за участие с вх. № ПО-26-24-5/29.07.2024г. Допуснат е бил до участие в комасацията, заедно с общо други 10 собственици и/или ползватели. С констативен протокол от 30.08.2024г. комисията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ е отбелязала постъпване на доброволно споразумение по чл. 37в, ал. 2, изр. 7, т.е такова обхващащо не по- малко от 2/3 от ползвателите/собствениците участващи в процедурата. Така, от общо участващите 11 участници, споразумението е било подписано от 10 от тях, т.е с изключение на жалбоподателя. Затова и в съответствие със закона, комисията е предприела действия за изготвяне на проект за служебно разпределение на останалата до 1/3 масиви в землището на с. ******. На базата на доклад на комисията с вх. № РД-07-253-27-1/08.11.2024г., изготвен на основание чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.72в, ал.3 ППЗСПЗЗ е била издадена и оспорваната сега заповед. Оспорват се доводи за нарушение изискванията за форма на индивидуалния административен акт /ИАА/. Твърди се ИАА да е издаден от компетентен орган и в изискуемата за това форма, с посочване на правните основания- чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл.72в, ал.3 ППЗСПЗЗ, а и фактическите такива- представеният проект за служебно разпределение на масивите. От последния се сочи да е ясно, че се касае за служебно, а не за доброволно разпределение, поради което се настоява, че ако и да е пропуснато посочване конкретната хипотеза на чл. 72в, ал.3 ППЗСПЗЗ, то този пропуск е несъществен, още повече в заповедта се съдържала препратка към доклада на комисията, представляващ неразделна част от преписката по издаване на заповедта. А в него се сочи подробно да са посочени мотиви и фактически предпоставки, даващи основание за издаване на заповедта. За несъстоятелни се считат доводите, че служебното разпределение на масивите следва да обхваща най- малко 1/3 от землището. Тълкуването на закона сочело, че споразумението следва да е подписано от не по- малко от 2/3 от ползвателите, т.е може и повече и то да обхваща не по- малко от 2/3 от площта в землището, т.е може и повече. А служебното разпределение следва да обхване останалите не повече от 1/3 от площите, т.е може и помалко и да засяга не повече от 1/3 от участниците, т.е може и по- малко. Доколкото в случая доброволното споразумение е постигнато между 10 участника в комасацията, то се сочи изискването на закона за 2/3 да е постигнато. Настоява и за това, че в доклада подробно е разписан начинът на разпределение на масивите, като е посочен окончателен брой на допуснатите до участие собственици/ползватели- общо 11 на брой, както и общата площ на декларираните имоти заявени за участие в споразумението от собствениците/ползвателитеобщо 3094,628дка. Посочени са също площта на масивите за ползване съгласно пар.2ж ДР на ЗСПЗЗ- 3110,393дка, вкл. и площта на имотите по чл. 37в, ал. 3, т.2 ЗСПЗЗ, т.нар „бели петна“- 15,766дка. На 30.08.2024г. на комисията е представено доброволното споразумение по чл. 37в, ал.2, изр.7 ЗСПЗЗ сключено между 10 от участниците, между които са били разпределени масиви с обща площ от 2960,440дка. Заповедта, с която споразумението е била одобрена не е била обжалвана и е влязла в сила. Оспорват се доводите в заповедта да липсва описание на начина на формиране на масивите по площ и местонахождение. Посочва се, че като приложение към доклада на комисията са картата на масивите за ползване и регистъра към нея, представляващи неразделна част от заповедта, публикувани по реда на чл. 37в, ал. 5 3

ЗСПЗЗ. Оспорват се доводите за нарушение на чл. 37в, ал.3, т.1 и т.2. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят е сред сравнително „малките“ ползватели като участващ с 148,920дка, което било 4,812% от общата площ на декларираните за участие имоти, което изключвало той да е с преобладаващи правни основания, в който и да е от масивите за ползване.

Посочва, че при служебното разпределение на ползването на масивите, основен принцип е спазване на пропорцията по отношение на доказаните права върху годни за разпределение площи регистрирани по реда на чл. 37б, както е процедирано и в случая. Отделно, правилото на чл.37в. ал. 3, т.1 се сочи да не е императивно. При извършването на разпределението се сочи, че комисията е ползвала лицензиран софтуер с ясни алгоритми, разработен и утвърден от МЗХ, внедрен и ползван от всички ОДЗ в страната. Т.е изчисленията и разпределението е извършено изцяло от автоматизирани операции, без възможност за въздействие от членове на комисията или други дл. лица. Касателно доводите, че комисията не е съобразила това, че в масивите могат да се включват и полски пътища проектирани с плана за земеразделяне, отразени в него, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масив на съответен ползвател, се сочи, че тази възможност е регламентирана в чл. 37в. ал. 16 ЗСПЗЗ и чл.75б ППЗСПЗЗ, но това се осъществявало в последващ етап на комасацията, след влизане в сила на заповедта по чл.37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Извън това, в доклада на комисията е бил поместен и регистър на имотите по чл.37в, ал. 16, които е следвало да бъдат разпределени на жалбоподателя с посочване на тяхната площ общо и по масиви. По отношение на оспорванията за неспазен срок по издаване на заповедта се сочи, че действително чл. 37в, ал. 4 регламентира издаването на заповедта в срок до 01 октомври на съответната година. Този срок обаче се настоява да не е преклузивен, а инструктивен и издаването на заповедта извън него да не я опорочава. Аргумент за това се сочи да е разпоредбата на чл. 37в, ал. 12, където се дава право на всеки заинтересован да поиска издаване на такава заповед, когато срокът за това е изтекъл. Настоява за спазване и на процедурата по обявяване на заповедта разписана в чл.

37в, ал. 5 ЗСПЗЗ- заповедта е обявена на таблото в ОДЗ- Варна и на интернет страницата на службата, на таблото в ОСЗ- ****** и на интернет страницата на община ******, както и таблото в кметството на с. ******. Извън това се настоява, че евентуалното опорочаване на процедурата по обявяването й не може да обоснове нейната отмяна. Искането е за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, с искане за отмяната й като незаконосъобразна на изложените в нея основания. Ангажира писмена защита.

Административният орган- Директорът на ОД „Земеделие“ Варна чрез процесуален представител- юрисконсулт застъпва становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че е спазена процедурата по издаване на оспорваната заповед, като същата не страда от сочените пороци. Претендира разноски за юк. възнаграждение.

При разглеждането й по същество, съдът като съобрази събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за 4 установено от фактическа страна следното: