Присъда № 309 от 13.11.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 309 /13.11.2025 г. по нох дело № 2509 по описа за 2025 г. на Районен съд гр. Варна, 45-и наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 816/2024 г. по описа на 01 РУ ОД МВР Варна срещу Ш.Ш.С. с ЕГН ********** затова, че за периода от 11.04.2022 г. до 31.12.2022 г, включително,в гр.Сливен, след като е бил осъдена с Решение 835/26.10.2022 г. по гр. дело № 1444/2022 г. по описа на РС Сливен, влязло в законна сила на 26.10.2022 г. да издържа свой низходящ – А.В.Т., роден на *** г., съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на повече от две месечни вноски – девет месечни вноски по 220 лв., общо в размер на 1980 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимата, редовно призована се явява лично и с адв.С.Й., АК-Варна. При обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изразява желание делото да се разгледа по диференцираната процедура, уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК ход на делото е даден в условията на Глава ХХVІІ-ма на осн. чл. 370, ал. 1 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Представителят на РП Варна, поддържа така повдигнатото обвинение, като го намира за доказано по безспорен начин, като предлага да и бъде наложено наказание „ пробация“ по чл.42а ал.1 от НК към минималния размер предвиден в закона.

Защитникът на подсъдимата - адв. Й., АК Варна в хода на съдебните прения посочва, че подзащитната му е майка на две деца, с чисто съдебно минало, има финансови затруднения, но въпреки това плаща присъдените издръжки.Пледира за налагане на подзащитната му на наказание пробация към минималния размер.

Подсъдимата изрично е заявила, че желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Заявила е, че се признава за виновна в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения посочва, че има две деца, че се справя сама, живее под наем, получава минимална работна заплата. Посочва, че се старае да плаща навреме присъдената и издръжка на детето си А., които суми изпраща на лелята на детето.

В последната си дума моли за минимално по размер наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подс. Ш.Ш.С. и св. В.А.Т. живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство на *** г. се родило на детето А.В.Т.. През февруари 2022 г. двамата се разделили като подсъдимата, заедно с по-големия й син от предишен брак, заминала за гр. Варна, където се установила да живее, а малолетния им син А. останал да живее при св. Т.. Св. Т. поел грижите по отглеждането, издръжката и възпитанието на сина си, заедно с помощта на сестра си св. Т.а. По заведеното дело № 890/2023 г. по описа на PC - Сливен с решение № 771/17.10.2023 г. родителските права били предоставени на бащата св. Т.. Местоживеенето на детето било определено при бащата св. Т. и леля му св. Т.а, а по отношение на майката Ш.С. бил определен режим на лични отношения. По гр. дело № 1444/2022 г. по описа на PC - Сливен с решение № 835/26.10.2022 г. подсъдимата била осъдена да плаща ежемесечно издръжка в размер на 220,00 лева, считано от 11.04.2022. За периода от 11.04.2022г. до 31.12.2022г., С. не била осъществила плащания. Първото плащане е било осъществено на 01.01.2023 г., като от тогава до настоящия момент са били извършвани ежемесечни плащания на издръжката чрез пощенски запис.

1

През инкриминирания период подсъдимата е била трудоспособна, трудово ангажирана, получавала е доходи, но въпреки това не е плащала издръжка. Няма доказателства да е била в обекти невъзможност да набавя средства за заплащане на дължимата издръжка.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс. Ш. С. не е осъждана.

Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимата и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.

По делото е безспорно установена дължимостта на присъдената издръжка и нейния размер.

Подсъдимата не оспорва, че в инкриминирания продължителен период от време не е изпълнявала задължението си. Самопризнанието и се подкрепя от приетите писмени доказателства и се потвърждава от показанията на свидетелите Валентин Т. и Анелия Т.а поради, което съдът приема релевантните за делото факти за безспорно установени от горепосочените доказателства, които поотделно и в съвкупност кредитира с доверие.

С оглед приетата фактическа обстановка, установяваща се от събраните доказателствени материали, съдът прие, че Ш.Ш.С. съзнателно е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от 11.04.2022 г. до 31.12.2022 г. включително, след като е била осъдена с Решение 835/26.10.2022 г. по гр. дело № 1444/2022 г. по описа на РС Сливен, влязло в законна сила на 26.10.2022 г. да издържа свой низходящ – А.В.Т., роден на *** г., съзнателно не изпълнила задълженията си в размер на повече от две месечни вноски – девет месечни вноски по 220 лв., общо в размер на 1980 лв.

Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност.

Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на издръжка за която е осъден за посочения по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимата е била наясно със задължението си възникнало по силата на съдебното решение, не е поискала изменение в постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да е осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано през целия процесен период.

От обективна страна престъплението е извършено чрез бездействие - подсъдимата не е изпълнявала задължението си да издържа своето дете, като не е заплащала определената за издръжка сума повече от два месеца – общо 9 последователни месечни вноски.

От субективна страна подсъдимата е действала виновно и с пряк умисъл за посочените 139 месечни вноски – за периода от 11.04.2022 г. до 31.12.2022 г., включително, като е знаела за съществуването на своето задължение и съзнателно не го е изпълнила.

2

Причини за извършване на престъплението: несъобразяване в необходимата степен със правовия ред в страната, занижено чувство на родителски дълг.

По определяне на наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал. 1 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на предишна съдимост.

Самопризнанието на подсъдимата не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.

Отегчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът не намери.

Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и найлекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

При индивидуализиране на наказанието в рамките на чл.54 НК съдът прецени, че найадекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната и генерална превенции би било налагането на предвиденото в закона наказание "пробация", като при превес на смекчаващите обстоятелства,съдът наложи на подсъдимата двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 (шест) месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, и по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК "задължителни периодични срещи с пробационен служител" също за срок от 6 (шест) месеца, като тази продължителност на наказанието ще способства за коригиране на поведението на подсъдимата и нейното поправяне, като наказанието ще отговори на степента на обществена опасност на деянието и най вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната и специалната превенции.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 309 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова и прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Наказателно дело от общ характер № 20253110202509 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Ш. Ш. С., родена на *** г. в ***, български гражданин, основно образование, разведена, неосъждана, живуща в ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ в периода от 11.04.2022 г. до 31.12.2022 г. включително в гр.Сливен, след като е била осъдена с влязло в сила решение № 835/26.10.2022 г. по гр. д. № 1444/2022 г. по описа на РС Сливен, влязло в сила на 26.10.2022 г., да издържа свой низходящ А. В.ов Т., роден на 02.06.2016 г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 9 месечни вноски по 220 лева, общо в размер на 1980 лв., поради което и на осн. чл.183 ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК ѝ налага наказание пробация с мерките по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от шест месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

1