Решение № 298 от 12.10.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. гр. Д., 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500063 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от С. С. Ю. от с.К.,общ.Д. срещу решение №260601/10.12.2021 г. по гр.д.№1485/2020 г. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу С. М. С. с ЕГН ********** и Р. М. С. с ЕГН **********,двамата от с.К.,община Д.,искове за отмяна на сключения на 17.05.2010 г. договор за дарение между ищцата и нейния съпруг С. О. Ю.ов,б.ж. на гр.Д.,починал през *** г.,от една страна като дарители,и наследодателя на ответниците (техен баща) М. С.ев О.,б.ж. на с.К.,общ.Д.,починал през *** г.,от друга страна като надарен,обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** г. на нотариус Р. Г. с район на действие ДРС,вписан под №*** на Нотариалната камара,до размера на притежаваните от С. С. Ю. ид.ч. от поземлен имот с пл.№***,находящ се в с.К.,община Д.,***,с площ от 985 кв.м.,за който е отреден парцел * в кв.*,целият с площ 1 240 кв.м,ведно с построената къща,състояща се от 1 четири стаи-зимна кухня,маркиза,салон,лятна кухня,натурно помещение,стопански постройки,поради това,че ответниците в качеството им на законни наследници на надарения по договора отказват да дават издръжка на дарителя,от която същият се нуждае-чл.227 ал.1 б.„в” от ЗЗД.В жалбата се съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение-изготвеният доклад бил непълен,без частите по чл.146 ал.1 т.5 и по чл.146 ал.2 от ГПК.Оспорен е изводът на ДРС по факта за изпадане на ищцата в състояние на нужда от издръжка като изведен при процесуално нарушение-липса на обсъждане на показанията на свидетелката Д. А. Й. в съвкупност с останалите доказателства-гласни,писмени и експертизи.Оспорени са изводите по фактите за възможностите на ответниците да дават издръжка като изведени при процесуално нарушение с оглед неправилно приетата от съда доказателствена тежест за тях на ищцата вместо на ответниците и в несъответствие със събраните по делото доказателства.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете,както и за присъждане в полза на въззивницата на сторените от същата разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите С.

М. С. и Р. М. С. оспорват жалбата,като излагат подробни доводи за неоснователност на наведените в нея оплаквания и за извеждане на оспорените изводи при липса на процесуални нарушения и пълно обсъждане на събраните по делото доказателства.Настояват за потвърждаване на атакуваното решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 20.12.2021 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 04.01.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 04.01.2022 г.-забел. 03.01.2022 г. е неприсъствен ден/.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен 2 състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№1485/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№11692/09.07.2020 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от С. С. Ю. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Д. срещу С. М. С. с ЕГН ********** и Р. М. С. с ЕГН **********,двамата от с.К.,община Д.,за отмяна на сключения на 17.05.2010 г. договор за дарение между ищцата и нейния съпруг С. О. Ю.ов,б.ж. на гр.Д.,починал през *** г.,от една страна като дарители,и наследодателя на ответниците (техен баща) М. С.ев О.,б.ж. на с.К.,общ.Д.,починал през *** г.,от друга страна като надарен,обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №***,нот.дело №*** г. на нотариус Р. Г. с район на действие ДРС,вписан под №*** на Нотариалната камара,до размера на подарената от С. С. Ю. 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот:поземлен имот с пл.

№***,находящ се в с.К.,община Д.,***,с площ от 985 кв.м,за който е отреден парцел * в кв.*,целият с площ 1 240 кв.м,ведно с построената къща,състояща се от четири стаи-зимна кухня,маркиза,салон,лятна кухня,натурно помещение,стопански постройки,поради това,че ответниците в качеството им на законни наследници на надарения по договора отказват да дават издръжка на дарителя,от която същият се нуждае-чл.227 ал.1 б.„в” от ЗЗД.

Изложено е в исковата молба,че на 17.05.2010 год. ищцата С. С. Ю. заедно с покойния й съпруг С. О. Ю.ов,поч. на *** г.,прехвърлили на сина си М. С.ев О.,починал на *** г.,по силата на дарение собствения си недвижим имот в с.К.,общ.Д.,описан по-горе.Приживе надареният М. О. през 1992 г. се развел със съпругата си-майка на ответниците.Основно ищцата отгледала внуците си С. и Р. до навършване на пълнолетие,след което същите заминали при майка си в Г..Надареният им баща починал през януари *** г.След сватбата на Р. през *** г. двамата ответници посетили ищцата,при което тя им споделила,че не може да се справя сама,пенсията не й стига,както и че има нужда от помощ и парични средства.Двамата ответници й обещали да се грижат за нея,вкл. да й изпращат пари.Заминали за Г. и до настоящия момент ищцата не ги била виждала,респ. същите не изпълнили обещанието си да се грижат за нея.Посочено е,че нуждата от издръжка за ищцата възникнала след 3 смъртта на съпруга й и сина й.Възрастта й напреднала значително и здравословното й състояние се влошило.Страдала от множество заболявания.Доходите й били недостатъчни да покриват неотложните й нужди.Същата поканила ответниците да й дават издръжка,но си останали само с обещанията.Горното налагало да поиска отмяна на дарението от 2010 г. в частта,с която ищцата дарила собствената си част от съсобствения между нея и покойния й съпруг недвижим имот,т.е. до размера на 1/2 ид.ч. от прехвърленото /в тази насока виж и уточнението на исковите претенции в открито съдебно заседание на 27.01.2021 г. пред ДРС/.С уточнителна молба вх.№1154/01.03.2022 г. по описа на ДОС /на лист 17 от делото на ДОС/,подадена по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК по указания на въззивния съд,ищцата С. Ю. е допълнила,че нужда от издръжка е възникнала за нея още приживе на надарения М. С.О. и че е отправила покана до последния да я издържа още през септември 2017 г.,но не се твърди надареният приживе да й е отказал да й дава исканата издръжка.Според изложеното отказът е налице от страна на наследниците по закон на надарения.

В писмен отговор ответниците С. М. С. и Р. М. С. чрез назначения им от съда на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.Г. Н. от ДАК са изразили становище,че исковете са недопустими,тъй като от една страна ищцата нямала активна процесуална легитимация да иска отмяна на цялото дарение,защото не е единствен дарител по сделката,а от друга страна исковете били предявени извън рамките на срока по чл.227 ал.3 от ЗЗД,доколкото се твърдяло,че ищцата изпаднала в нужда от издръжка след смъртта на надарения-неин син,починал на *** г.По същество се изразява становище за неоснователност на исковете и се настоява за отхвърлянето им.Сочи се,че ищцата не била поискала приживе издръжка от надарения М. С.ев О.

/наследодател на ответниците/,поради което задължението за издръжка не било възникнало за наследниците на надарения,тъй като към момента на откриване на неговото наследство това задължение не е фигурирало в наследствената маса.Едва с отправяне приживе на надарения на покана да заплаща издръжка в полза на дарителя моралното задължение да издържа и подпомага своя дарител се трансформирало в правно такова и отказът да се даде издръжка от наследниците на надарения се санкционирало от закона чрез отмяна на дарствения акт.Ответниците оспорват дарителката да е 4 изпаднала в нужда,респективно същата да е имала необходимост от издръжка,която надареният да й е отказал.Според тях ищцата можела да си осигури нужната издръжка чрез лица,които законът е определил като носители на задълженията по чл.140 от СК.Ответниците заявяват,че самите те са в обективна невъзможност да предоставят издръжка,тъй като не разполагат с достатъчно средства за осигуряване на собствената такава.

Исковете са допустими.Ищцата С. С. Ю. не е претендирала отмяна на цялото дарение.Съгласно нотариален акт №*** г. на нотариуса Р. Г. договорът за дарение е сключен между съпрузите С. О. Ю.ов и С. С. Ю. /Ю./ от една страна като дарители и техния син М. С.ев О. от друга страна като надарен /за родствените връзки виж удостоверение за наследници изх.

№090/29.05.2020 г. на лист 7 от делото на ДРС/.Дарителят С. О. Ю.ов е починал на *** г.При твърдения в исковата молба,че единствено дарителката С. С. Ю. е изпаднала в нужда от издръжка след смъртта на другия дарител С.

О. Ю.ов,т.е. при липса на твърдения основание за претендиране на издръжка да е възниквало приживе на дарителя С. О. Ю.ов и спрямо него,ищцата С. Ю. е активно легитимирана да претендира отмяна на дарението само в частта на прехвърлената от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.Исковите претенции не се базират на основания за възникване на предпоставките по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД приживе и спрямо другия дарител С. О. Ю.ов,т.е. ищцата не действа и в качеството си на наследник на последния,за да претендира отмяна на дарението и за ид.части от прехвърленото,които й се полагат по наследство от нейния съпруг.Изрично същата е посочила в исковата молба,че предпоставките на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД са налице само спрямо нея,поради което настоява за отмяна на дарението в частта,с която дарила собствения си недвижим имот,т.е. в частта на прехвърлената от самата нея 1/2 ид.ч. от имота.Същата разполага с активна легитимация да претендира последното.

Не е основателно и възражението,че исковете били предявени след изтичане на срока по чл.227 ал.3 от ЗЗД.Според последната разпоредба искът за отмяна на дарение може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението,т.е. от момента,в който дарителят е поканил надарения,респ. неговите наследници по закон да дават издръжка,и е узнал в отговор на горната покана за отказа на 5 надарения/наследниците му да му дават такава.Срокът е преклузивен,за него се следи от съда служебно и пропускането му обуславя недопустимост на иска /решение №186/25.10.2017 г. по гр.д.№5147/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Началният момент на срока е този,в който всички кумулативно предвидени предпоставки за възникване на основанието по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД са налице и дарителят е узнал за тях.С оглед изложеното в уточнителна молба вх.№1154/01.03.2022 г. по описа на ДОС /на лист 17 от делото на ДОС/,подадена по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК,че ищцата е поканила приживе надарения М. С.О. да й дава издръжка още през септември 2017 г.,но при липса на твърдение същият да е отказал да й дава такава,респ. след твърдяната трансформация при смъртта на последния на горното задължение в такова по наследяване на неговите наследници по закон и демонстриран едва след *** г. /забел. в исковата молба се сочи,че искането към наследниците е отправено именно при последната среща на ищцата с тях през *** г./ отказ от ответниците С. и Р. да предоставят издръжка на надарената,то за начален момент на законоустановения едногодишен срок следва да се счита най-рано месец *** г.Исковете е следвало да се предявят до месец август 2020 г.Исковата молба е подадена в съда на 09.07.2020 г.,т.е. преди изтичане на една година спрямо *** г.