Решение № 1181 от 06.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-154

06.08.2020г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шести юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра

Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Александър Муртев при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1065 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 7175/20.05.2020г., подадена от Н.С.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. А.А., с която се обжалва Решение № 62 от 18.12.2019г. по гр. д.

№ 169/2018г. по описа на Районен съд Малко Търново.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани, предявените от Н.С.Т. искове да бъдат осъдени първият ответник – Община Малко Търново, вторият ответник АПИ - София и при участието на третите лица – помагачи на втория ответник – „Пътстрой Бургас“ ЕООД, „ПСТ Груп“ – ЕАД и „Трейс Пътно строителство“ АД София, да заплатят сумата в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП-то, а именно болки, страдания, дискомфорт от невъзможността сам да се обслужа повече от месец, безсъние, получено от главоболието и повръщането, както и сумата в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща имуществени вреди - повреда на мотоциклета, лихва за забава в размер на 1222,44 лева за времето от 23.07.2017т. до 23.07.2018г. както и законна лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба - 30.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

С обжалваното решение Н.С.Т. е осъден, чрез процесуалния си представител адв. Андон Иванов Андонов, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. “Оборище” № 85 Търново, с адрес ул. „Малкотърновска комуна“ №3, претендираните разноски в настоящото исково производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., да заплати на втория ответник Агенция “Пътна инфраструктура” - София разноски в настоящото исково производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и разноски за експертизи в размер на 300лв., както и да заплати на „Трейс-Пътно строителство“ АД разноски в размер на 900 лв.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че е нарушено правилото на чл. 236, ал.2 от ГПК, което изисква от съда да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, което в обжалвания съдебен акт не е сторено. Твърди се, че първоинстанционния съд не е изложил мотиви и по този начин е постановил порочно решение. Изложени са съображения за неотчитане на събраните по делото доказателства от страна на районния съд. Твърди се, че районния съд е основал фактическите си изводи върху констативния протокол от ПТП, обстоятелствата в който са непълни. Сочи се, че неоснователно не е бил допуснат само един от сочените двама свидетели, чиито показания въпреки, че са били подробни, последователни и безпротиворечиви са били игнорирани от съда, предвид приятелските си отношения с ищеца, за сметка на показанията на актосъставителя, който не е могъл да каже нещо по-различно от това, което е описал в АУАН. Излага доводи за необоснованост на решението, като се акцентира върху липсата на произнасяне на съда по изготвените в хода на процеса съдебни автотехнически експертизи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се направените съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Община Малко Търново, ЕИК: *********, представлявана от Илиян Костов Янчев - кмет, с който депозираната жалба се оспорва. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство, Община Малко Търново е доказала, че няма никакво отношение към състоянието на пътя и не е отговорна за неговото стопанисване, поддържане и състояние, за настъпилите вреди, а отговорна е държавата чрез АПИ, Областно пътно управление – Бургас. Посочва се, че всички републикански пътища, както и процесния се стопанисват единствено и само от държавата чрез АПИ Областно пътно управление – Бургас. На следващо място се излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно е преценил и анализирал събраните по делото доказателства и е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се е установило по безспорен начин, че причината за настъпилото ПТП е значителното превишаване на скоростта, без зачитане на ограничението на пътния знак до 40 км/ч. Иска се от съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК:*********, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от „Трейс – пътно строителство“ АД, с който депозираната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок не са подадени отговори на въззивната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Пътстрой Бургас“ ЕООД.

Страните не са направили доказателствени искания.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника Т. се явява адв. Станчева – Минкова. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените от доверителя й искове. Навежда оплаквания, че в първоинстанцинното решение не са коментирани извършените и приети от съда съдебно-автотехнически експертизи, в които се съдържа отговор относно спорния момент, дали непочистеният републикански път, по който се е движил доверителят й с мотоциклета е станал причина за ПТП-то. Не са били коментирани и събраните по делото гласни доказателства. Единствено било посочено, че съдът не кредитира показанията на допуснатия по тяхно искане свидетел, порази това, че е приятел на въззивника. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Община Малко Търново се представлява от адв. Е.Т.. Заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, като намира решението на първоинстанционния съд за правилно и мотивирано и моли да бъде потвърдено. Сочи, че в хода на делото се е установило по безспорен начин, че пътят, на който се е случило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа и че Община Малко Търново няма отношение към неговото почистване и поддържане. На следващо място твърди, че по делото не било установено и че причина за ПТП-то е намирал се на пътя камък, като експертизите също не можели да дадат категоричен отговор по този въпрос. Сочи, че има такава теоретична възможност, но вероятната причина била друга. В тази насока акцентира върху показанията на полицая, явил се на местопроизшествието, който бил безпристрастен и притежавал съответните знания.

В съдебно заседание въззиваемата страна “Агенция пътна инфраструктура” се представлява от юрисконсулт Борисова. Пледира за отхвърляне на въззивнага жалба като неоснователна и недоказана, респ. за потвърждаване на първоинстанционното решение. Намира, че в същото подробно са били разгледани всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и че е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Не било доказано по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило, поради камъче, което се намирало на пътното платно.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба депозирана от Н.С.Т., чрез адв. Андонов, в която са изложени твърдения, че на 23.07.2017г. ищецът е управлявал собствения си мотоциклет СУЗУКИ ГСХ Р 1000с рег. № А 3312В. В същия този ден, тъй със свои приятели също управляващи мотоциклети тръгнали на разходка от град Бургас до град Малко Търново. След като пристигнали до Малко Търново, тръгнали обратно към Бургас. Времето в този час било слънчево, а асфалтовата настилка била суха, но по същата имала нападали камъни с различни размери, непочистването на които довело до настъпване на ПТП-то, при което е пострадал ищеца, а именно: движейски се по пътя Малко Търново- Бургас, около 12,00ч. на път ПЪРВИ КЛАС № 1-9- км 307 в местността Айдере, ищецът претърпял самостоятелно ПТП, поради това, че предната гума на мотора, управляван от него попаднала върху някакво малко камъче, което било достатъчно машината да поднесе и ищецът да падне на земята. От това си падане същият претърпял телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, множество повърхностни трамни на корема, долната част на гърба и таза, както и контузия на глезена в дясно. За настъпилото ПТП сигнализирали неговите приятелия, с които се движил по посочения по-горе път. Ищецът бил откаран до МБАЛ – Бургас, където му е била оказана медицинска помощ, наложило се и бил хоспитализиран в болнично заведение МБАЛ – Бургас, където престоял от 23.07.2017г. до 25.07.2017г.

След подадения сигнал за ПТП, мястото било посетено и от служители на Пътна полиция, които съставили АУАН на ищеца, а впоследствие въз основа на АУАН против него било издадено и НП, което е обжалвано и отменено с Решение № 30 от 16.10.2017г. по НАХД № 73 по описа за 2017г. на Районен съд – Малко Търново.

Ищецът навежда доводи, че вина за претърпените от него вреди имат ответниците – Община Малко Търново и АПИ – София, които следвало да осъществяват поддръжка на републиканските пътища по начин, който да осигурява спокойното и обезопасено движение на МПС по тях. В случая ответниците не изпълнили това свое задължение, в резултат на което настъпили и описаните по-горе вреди.

Ищецът твърди, че освен претърпените имуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП е изпитал силен емоционален стрес, възникнала е в него голяма уплаха за собствения му живот в резултат на произшествието, в следващите няколко дни е бил под силен шок, получило се е натрупване на емоции и страдания от психическо естество. Неимуществените вреди, които ищецът е претърпял са болки, страдания, дискомфорт от невъзможността сам да се обслужва повече от месец, както и безсъние, получено от главоболието и повръщането.

Причинените имуществени вреди били по мотоциклета и се изразявали в скъсана рама, две счупени джанти, две криви колове, криво магаре, шарнир крив, счупена рогатка, счупен фар, счупени огледала, лява и дясна счупени страници, счупен радиатор, счупен капак на алтернатор, счупена изпускателна система, счупена опашка.

Тъй като всички гореописани вреди не били заплатени на ищеца, въпреки направените от него опити за разговори, а същите безспорно били настъпили вследствие бездействието от страна на ответника, отговарящ за превантивното и текущото поддържане на републиканските пътища, довело до настъпване на ПТП – то, то за него възникнал правен интерес от завеждане на настоящото дело.

С оглед изложените твърдения моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Община Малко Търново, действаща чрез кмета си, а при условията на евентуалност и Агенция “Пътна инфраструктура” - София да заплати сумата в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП-то, а именно болки, страдания, дискомфорта от невъзможността сам да се обслужва повече от месец, безсъние, получено от главоболието и повръщането, както и сумата в размер на 10 000, 00 /десет хиляди/ лв. – представляващи имуществени вреди – повреда на мотоциклета, лихва за забава в размер на 1222,44 лева за времето от 23.07.2017г. до 23.07.2018г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба – 30.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.