Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 02.08.2022, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 321/2022
Вид
Решение № 81
Подписан
02.08.2022
В сила
18.08.2022
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Раднево, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100321 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК.

Производството е образувано по искова молба на З. П. Т. срещу Ч. П.

ЯН., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Ищцата твърди, че ответникът Ч. П. ЯН. е баща на детето П.Ч. Я., роден на *** г., като родителите съжителствали до 2020 г. Твърди, че със съдебно решение № 260103 от 13.05.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. на РС-Раднево е одобрено постигнато между страните споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК като родителските права спрямо детето П.Ч. Я. са предоставени за упражняване на майката З. П. Т. и е определено местоживеене на детето при майката, на бащата е определен подробно уреден режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно. Твърди, че издръжката се плаща редовно и в срок от бащата, а режима на лични отношения се спазва стриктно от двете страни. Твърди, че като контакт и емоционална връзка нямало развитие, тъй като бащата бил постоянно на работа и имал често други ангажименти, поради което детето прекарвало времето с баба си и дядо си по бащина линия, които полагали грижи за него в режима на лични отношения. Твърди, че родителите на ответника били възрастни и срещат трудности за справяне с навиците на детето, а то се чувствало самотно и несигурно там. Твърди, че поради тази причина детето 1 търсило вниманието на леля си по бащина линия и комшийка, като изпитвало страх да и се обажда по телефона. Твърди, че тя отглежда детето и разчита на собствените си възможности, работи на постоянен трудов договор, изплаща кредит за закупено собствено жилище, за да осигури нормален живот на детето и да не се мести постоянно на различни квартири. Твърди, че размерът на издръжката на детето рязко е станал малък с оглед променените обстоятелства последната една година, която не е дълъг период, но в рамките на който се установило, че средствата за издръжката на детето са крайно недостатъчни, променени били социалния статус на детето, неговите нужди и всичко на фона на икономическата обстановка в страната. Твърди, че с отпадане на противоепидемичните мерки детето започнало присъствена форма на обучение, занимания с редовни тренировки по футбол, което налагало често закупуване на дрехи и пособия, джобни пари, домашно приготвена храна за целия ден. Твърди, че предстоят и допълнителни разходи във връзка с различни училищни мероприятия като празнуване на празници, екскурзии и други. Твърди, че инфлацията в страната била огромна последната една година, токът и топлоенергията също нараснали драстично, също и комуналните разходи. Твърди, че поради тази причина се налага увеличение на вече определената издръжка от 250 лв. на 450 лв. месечно.

Твърди, че при раздялата им детето посещава социална услуга с цел запазване на емоционалното състояние на детето, като ответникът също бил насочен, но отказвал да посещава. Твърди, че имало проблем със съществуващия режим на лични отношения, тъй като детето било притеснено от предстоящите 30 дни престой при баща си, което следвало да се промени на 2 пъти по 15 дни, за да се запази емоционалното състояние на детето. Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да промени определения режим на лични отношения на бащата с детето като същият от 30 дни да бъде разделен на 2 по 15 дни през лятото, всеки от тях да се ползват през месеци юли и август, както и да бъде увеличен размерът на издръжката от 250 лева на 450 лева месечно. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили 2 писмени отговора и 1 насрещен иск от ответника Ч. П. ЯН., като изложените в тях обстоятелства следва да се вземат предвид като 1 отговор на исковата молба. В същите ответникът взема становище за допустимост и поддържа неоснователност на молбата за 2 съдействие. Твърди, че липсват каквито и да било основания за изменение на вече определените мерки спрямо детето. Твърди, че бил с плануван платен годишен отпуск спрямо вече определения режим на лични отношения с детето, което ще направи невъзможна вече плануваната лятна почивка с детето и родните си. Твърди, че ищцата вместо да прояви майчина грижа от нищото създава проблеми и продължава да консултира детето със специалисти, но те не създавали спокойна атмосфера при отглеждането и възпитанието на детето. Твърди, че поради това детето живее с усещане, че в живота му нещо не е както трябва и постоянно получавало съвети вместо подкрепа. Твърди, че живее с родителите си и с друго свое дете на 17 години, от което ищцата правили опити да отчужди сина им П.. Твърди, че именно за запазване на емоционалната връзка с него и с другите членове на разширеното му семейство е нужно детето да прекара повече време с тях.

Твърди, че майката нямала на кой да разчита при отглеждането на детето, което било в лятна ваканция и майката го оставяла на комшии и познати докато е на работа, като била във влошени отношения с баща си и брат си, които идвали да видят детето когато било при него в режима на лични контакти, каквато среща била осъществена на 12.06.2022 г. Твърди, че майката не дава добър пример на детето, което на тази възраст попива всичко видяно, като един от лошите навици бил да показва среден пръст на срещнати хора, като майката дори не му правила забележки за това. Твърди, че няма никакви променени обстоятелства относно издръжката на детето, като бащата купувал отделно дрехи и пособия на детето, тъй като в режима на лични отношения го взимал без никакви дрехи и това налагало поддържане на отделни такива от наличните при майката. Твърди, че са променени обстоятелствата през последната една година, но в негова полза, тъй като е преминал на по-ниско платена работа, която била с около 1400 лева по-ниска от предходно получаваната и понастоящем получавал трудово възнаграждение от 2278 лв. съгласно допълнително споразумение от 18.05.2022 г. Твърди, че отделно от това продължава да се грижи за другото си дете Ж.П. на 17 години, по отношение на която упражнява родителски права и което дете се подготвя за кандидатстване за университет, плащали се частни уроци по 3 пъти седмично и това допълнително затруднява финансово него. Твърди, че посочените от ищцата променени обстоятелства като социален статус на детето и нарастване на ежедневните му нужди не налагат 3 промяна на размера с 200 лв. от 250 лв. на 450 лв., тоест двойно, тъй като нуждите макар да се увеличават не са от такъв характер да налагат драстично увеличение на размера на издръжката. Твърди, че е неотносимо обстоятелството, че ищцата изтеглила кредит за жилище, тъй като това било лично решение и не се отразява на нуждите на детето и на възможностите на ответника. Твърди, че се преместил на друга работа, по-ниско платена, но с по-големи възможности да вижда и да прекарва време с децата си, да играят футбол, да прекарват време в работилницата. Твърди, че изпитвал и вина пред детето, защото прекарвал свободно време вкъщи, докато майката го оставяла на познати и комшии докато е на работа. Претендира за отхвърляне на исканията на ищцата, като същевременно се промени вече определения му режим на лични отношения с детето като се разшили същия в негова полза, като предлага конкретна промяна на същия. В съдебно заседание, преди приключване на съдебното дирене, ответникът иска и разширяване на режима чрез престой на детето П. при него и за П.ден от 9,00 часа на 29.06 до 9,00 часа на 30.06 с едно преспиване. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед двата подадени отговора на искова молба и един насрещен иск, съдът вече в определението по чл. 140 ГПК изложи мотиви защо е невъзможно производството по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК да се раздели на две производства, едно за промяна на издръжката по реда на чл.

150 СК и второ за изменение на мерките за лични отношения по реда на чл.

127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК. Ответникът едновременно с двата отговора е подал и друг документ, озаглавен насрещен иск, който съдът не администрира, тъй като настоящото производство е по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 ГПК във вр. чл. 59, ал. 9 СК, където се разглежда молба за съдействие, а не иск и съответно няма как да има насрещен иск. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод упражняването на родителските права върху децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на 4 ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че не няма иск, няма и възможност за предявяване на насрещен иск. В този смисъл Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК и последващата съдебна практика по въпроса.

Съдът намира по изложените вече съображения за характера на производството и предвид цялостното законодателно уреждане на въпросите относно мерките спрямо детето, включващи определянето на родител, който да упражнява родителските права, определяне на местоживеенето на детето, режима на лични отношения с други родител и издръжката на детето, които следва да се разгледат в едно съдебно производство, че искането на ответника за отделяне на иска за изменение на издръжката в отделно производство, което да се разгледа по реда на бързото производство, е неоснователно.

Всички въпроси следва да се разгледат в едно производство, а именно разглеждане на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК по процесуалните правила на общия исков процес.

Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Постановените порано мерки по смисъла на разпоредбата включват предоставянето на родителските права на един от родителите, определения режим на лични отношения между детето и родителя, на комуто не е предоставено упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката, в производство по иск с правно основание чл. 49 СК, молба по чл. 127, ал. 2 СК, развод по взаимно съгласие по чл. 330 ГПК във вр. чл. 51 СК или по чл. 127, ал. 1 СК. Настоящият случай е именно такъв, след проведено производство по чл. 127, ал. 1 СК, поради което искането е допустимо и следва да се разгледа по същество.

5

Съгласно дадените в т. V във вр. с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Поради това се налага изследване на въпроса налице ли е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК.