Определение № 3900 от 23.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3900 гр. Пловдив, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300502896 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от С. В. С. против Определение №2847/13.06.2025г., постановено по гр.д.№1222/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което съдът е:

Отменил определение № 2734/09.06.2025г.

ОТХВЪРЛИЛ е искането на С. В. С., с адрес гр. *********************** – ответник в производството, чрез адв Ф. Е. за отстраняване на съдията – докладчик, като е посочено, че в тази част определението не подлежи на обжалване.

ОТХВЪРЛИЛ е искането на С. В. С., с адрес гр. *********************** – ответник в производството, чрез адв Ф. Е. да бъде прекратено производството пред АРС и делото да се изпрати на СРС по компетентност.

ОТХВЪРЛИЛ е искането на С. В. С., с адрес гр. *********************** – ответник в производството, чрез адв Ф. Е. за прекратяване производството пред АРС, поради неподведомственост на българските съдилища, като е посочено, че определението относно подсъдността подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

НЕ Е ПРИЕТ за разглеждане предявения от С. В. С., с адрес гр.

*********************** – ответник в производството, чрез адв Ф. Е. насрещен иск с правно основание чл 127 Б СК да бъде наложена забрана детето Б. С.ов С. ЕГН ********** да напуска Р. България, като е разпоредено да се изготви препис от отговора на ИМ, ведно с приложенията, които да се докладват на Председателя на АРС за образуване на ново производство.

ОСТАВЕНА Е БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната исковата молба до отстраняване на посочените нейни недостатъци в едноседмичен срок от съобщението, като е указано на ищеца, че има възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, както и че при неотстраняване в срок на посочените нередовности молбата ще бъде върната, като в тази част определението не подлежи на обжалване.

Жалбоподателят излага твърдения за недопустимост и неправилност на съдебния акт в частта, с която са отхвърлени възраженията му за неподведомственост на първоначално предявените искове пред българските съдилища и местна неподсъдност, 1 респ. в частта, с която насрещният му иск по чл. 127б СК не бил приет за съвместно разглеждане и бил отделен в друго производство.

Сочи се, че РС- Асеновград пренебрегнал разпоредбите на чл. 7 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във вр. с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996г., които уреждали компетентността в случаи на незаконно прехвърляне или задържане на дете, като съгласно посочената разпоредбата органите на държавата, в която детето имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането, запазвали своята компетентност. В случая ищцата Д.

П. преместила детето Б. С. от ****************, където било обичайното местопребиваване, в Р.България през април 2024г., без съгласието на бащата и в нарушение на две заповеди на съда във **************** – Заповед от 01.03.2023г. на Върховния съд на **************** и Заповед от 09.06.2023г. на ************. Това прехвърляне нарушавало правото на бащата да упражнява родителските права. Сочи се, че бащата не изразил съгласие за прехвърлянето на детето в България, както изисквала разпоредбата на чл. 7, ал.1, б.“а“. Било налице неизпълнение на чл.7, ал.1, букв. „б“, тъй като детето не било пребивавало в Р.България една година след прехвърлянето (от април 2024г. до октомври 2024г., когато били предявени първоначалните искове). Бащата не бил подал молба за връщане на детето, но това не отменяло факта на незаконното прехвърляне. От изложеното прави извод, че компетентността оставала при органите на Обединеното кралство.

Излагат се и съображения, че Районен съд- Асеновград неправилно отхвърлил възражението за местна неподсъдност на делото, направено с ОИМ. В тази връзка се сочи, че адресът на жалбоподателя, ответник по делото, бил в гр.*****, а настоящият адрес на детето бил във ****************. Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл. 119, ал.5 ГПК, като ищцата не представила доказателства, че настоящият адрес на детето е в гр. Пловдив. Доколкото липсвал спор, че адресът на бащата бил в *****, то не било нужно последният да ангажира доказателства за това.

Неправилно решаващият съд отделил в отделно производство предявения от ответника насрещен иск по чл. 127б СК, докато искът на ищцата по чл. 127а СК бил оставен за разглеждане в рамките на делото. Процесуалният ред за разглеждане на споровете, свързани с пътуване на дете в чужбина или налагане на забрана за напускане на страната бил аналогичен. Искането на ответника по чл. 127б СК било насрещно именно по искането на ищцата по чл. 127а СК.

Искането е за отмяна на атакуваното определение и прекратяване производството пред Районен съд- Асеновград поради неподведомственост на спора, а евентуално – делото да се изпрати по подсъдност на РС-*****.

Постъпил е и отговор от Д. В. П., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Относно незаконното прехвърляне на детето в България сочи, че бил постановен съдебен акт (заповед) на ************, по дело №WD 23Р70486 от 09.08.2024г., в която заповед било посочено, че и двамата родители били съгласни делото да бъде приключено и решението за забрана на действия без разрешение от съда от 01.03.2023г. било отменено. Всички предишни заповеди били изменени от последващи съдебни актове и това била последната заповед на ************ от 09.08.2024г. По отношение постоянния адрес на детето се сочи, че след последното решение на съда в ******* между родителите бил воден разговор постоянният адрес на детето да бъде променен в гр. *************, където майката и детето живеели, но бащата отказвал, като искал синът им да бъде записан на негов адрес в гр. Пловдив.

По делото е постъпила и допълнителна молба от С. В. С., с която заявява, че 2 детето се отглеждало и възпитавало от бащата, като двамата живеели в жилището на бащата в гр. ******************. Детето Б. било записано във втори „б“ клас на 5-то ОУ „*********. Постоянният и настоящ адрес на детето били в гр. *****. С оглед на това и в защита на най-добрия интерес на детето, делото следвало да се разгледа от Софийски районен съд. Към молбата се прилага удостоверение за настоящ и постоянен адрес на детето Б., както и разпечатка от електронна система за обучението на детето във втори „б“ клас в 5-то ОУ „***** – гр.*****.

Настоящият състав, след като разгледа материалите по делото и прецени събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НЕПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА СПОРА.

Разпоредбата на чл. 5, ал.2 от конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорността и мерките за закрила на децата прогласява, че в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. Това правило не се прилага, в случай че детето е изведено незаконно от държавата по обичайно местопребиваване или е задържано незаконно. В тази хипотеза органите на договарящата държава, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди извеждането му, запазват своята компетентност до момента, когато то придобие обичайно местопребиваване в друга държава и е пребивавало в другата държава най-малко една година, след като лицето, имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото връщане. Под "обичайно местопребиваване на детето" следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда и което е центърът на неговите интереси.

В настоящия случай се установява, че към датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.10.2024г. и двамата родители, както и детето са с обичайно местопребиваване в Р.България. Последното обстоятелство се установява директно от твърденията на бащата в отговора на исковата молба, където той признава, че след като приключили разследванията срещу него във ****************, започнали през месец януари 2023г. и продължили около девет месеца, С. С. се завърнал в България и от този момент живеел тук, като изрично посочва, че няколко месеца след своето завръщане в България, ищцата също се завърнала в страна заедно с детето и се установила да живее тук, което се случило през април 2024г. В тази насока са и представените в първоинстанционното производство удостоверения за постоянен адрес от 16.09.2024г. на детето Б. С. и майката Д. П., видно от които и двамата са с вписан адрес в гр. **********, както и служебна бележка от частно основно училище „*****“ ООД от 19.08.2024г., която е издадена в уверение на това, че Б. е ученик в учебното заведение за учебната 2024/2025г. Признание факта, че детето живее в България се съдържа и в молбата, депозирана от майката в изпълнение на дадени указания, където същата посочва, че детето живее в страната от 27.04.2024г. Доколкото и двамата родители, както и детето са с обичайно местопребиваване в България, техният център на интереси е в страната, то правилата на конвенция не следва да намерят приложение в настоящия случай. Последното кореспондира и с житейската логика, доколкото би било необосновано съдебното производство, в което се охраняват права на детето, да се разглежда от съд в държава, където страните вече нямат обичайно местопребиваване. От изложеното се прави извод, че пребиваването на родителите и детето в България не е инцидентно, а същите са установили свой кръг от интереси в страна, поради което делото следва да се разгледа от българския съд.

3

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МЕСТНА НЕПОДСЪДНОСТ НА СПОРА.

Жалбоподателят с жалбата си релевира възражение, че местно компетентен бил Софийски районен съд, като се позовава на чл. 105 ГПК и излага твърдения, че неговият постоянен адрес, като ответник по делото, бил в гр. *****, а настоящият адрес на детето, към момента на предявяване на иска, не бил в гр. Пловдив, като за последното обстоятелство ищцата не била представила и доказателства. С последваща молба бащата С. С. сочи, че били настъпили промени в обстоятелствата, като от месец септември 2025г. детето се отглеждало от баща си в гр. *****, Б. бил записан като ученик в 5-то ОУ „***** – гр. *****, постоянният и настоящ адрес на детето също били в *****. В подкрепа на това се прилагат удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Б. С., видно от които детето е регистрирано на адрес в гр. *****, ул.

„**************. Представена е и разпечатка от електронна система „школо“ за обучението му в ОУ „*****.

В тази връзка ще се посочи, че настоящият адрес на детето е неговото фактическо пребиваване към момента на предявяване на исковете. Именно в този смисъл следва да се тълкува това понятие, изхождайки от характера на производството по спорове за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Определянето на тази специална местна подсъдност по тези спорове е обусловено от идеята за максимална закрила интересите на детето. Ето защо при изясняване понятието за „настоящ адрес на детето”, като условие за местна подсъдност на делото, следва да се държи сметка, че това понятие следва да се тълкува в смисъл на фактическото пребиваване на детето, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждане на спора. Този извод не противоречи на уредбата в ЗГР, където съгласно чл. 94, ал.1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал.1 и срокът за това по чл. 99, ал.1 се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. От изложеното може да се направи извод, че при определяне на местната подсъдност, тоест при тълкуване на понятието „настоящ адрес”, на доказване подлежат всички обстоятелства, които касаят фактическото пребиваване на детето, като съдът не може да определи подсъдността единствено въз основа на представено удостоверение за настоящ и постоянен адрес, доколкото релевантно е къде детето действително е установило своя кръг от интереси, а не къде е вписано в съответните регистри. В настоящото производство действително са представени удостоверения от бащата, от които е видно, че постоянният и настоящ адрес на детето са в гр. *****, по адреса на бащата, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че фактическото пребиваване на детето е в този град.