Решение № 84 от 14.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пазарджик, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200852 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. А. М. ЕГН ********** против Наказателно постановление

№BG15102024/5800/Р8-888/09.04.2025г., издадено от изпълняващ длъжността Началник на отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на жалбоподателя на основание чл.179 ал.3а вр. чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че не бил спазен принципът на пропорционалност при определяне на наложената административна санкция. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Постъпило е писмено становище от адв.К. С. от АК- Перник- пълномощник на жалбоподателя, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител. Депозирано е писмено становище от юриск.П. И.пълномощник на АНО, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На 15.10.2024г. в 20:49ч. в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт "Кулата" пристигнало пътно превозно средство с peг. №****, влекач, марка и модел "СКАНИЯ Р124 ЛА 4Х2 НА 420", с обща технически допустима максимална маса над 12 тона. Товарният автомобил, собственост на "Цвети- Транс 78“ ЕООД /л.36 от делото/ и на посочената дата бил управляван от жалбоподателя Г. А. М., назначен на трудов договор като шофьор в посоченото дружество /л.33 от делото/.

След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 10.10.2024г. в 20:14 ч. посоченото пътно превозно средство с peг. №**** било засечено по път I-8, в района на км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. За това обстоятелство бил генериран запис по чл.167а ал.3 от ЗДвП /л.11 от делото/. Установено било, че за ППС с №**** за дата 10.10.2024г. била закупена маршрутна карта №24101035468006, която не включвала преминаване през сегмент №1000808780. Дължимата сума за този сегмент била в размер на 1.81 лв.

Предвид така направената констатация св.В. Ц., на длъжност "инспектор" в отдел ПТРР, ТД „Митница София“, съставил срещу жалбоподателя АУАН № BG15102024/5800/P8-888/15.10.2024г.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката изпълняващ длъжността Началник на отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" издал срещу жалбоподателя атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.179 ал.3а вр. чл.139 ал.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1800 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя В. Ц., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, представляващи материалите по АНП. Показанията на св.Ц. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на приобщените писмени доказателства. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията му следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

От приложените по делото заповеди №ЗАМ-1434/32-263874 от 2

08.08.2022г., №ЧР- СП- НТУ-417/17.12.2024г. и №РД-11-216/25.02.25г. се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 15.10.2024г. за нарушение от 10.10.2024г., а НП- на 09.04.2025г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

В императивната норма на чл.42 ал. от 1 ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели, с което е съобразено и правилото на чл.40 ал.3 от ЗАНН.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Последното съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и нарушената материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.

Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая от приобщения като писмено доказателство доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол-сегмента от път I-8, км 196+643, през който на 10.10.2024г., в 20:14 часа е преминало процесното ППС, не е била заплатена.

Установено е, че за преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта. В тази връзка следва да се изясни, че докладът и снимките представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от 3

ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Предвид изложеното съдът намира, че е доказано извършването на нарушение по чл.179 ал.3а вр. чл.139 ал.7 от ЗДвП.

Въпреки това съдът счита, че е налице самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. В тази връзка с Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В съобразителната част на решението е изяснено, че посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В случая чл.179 ал.3-3б от ЗДвП предвиждал в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв. Освен това, ЗДвП не давал право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и поконкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнасяло до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определяла въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което било лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчитало характера и тежестта на извършеното нарушение. Така поспециално при налагането на наказанието сезираният съд не можело да вземе 4 предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на тол таксата за даден маршрут. При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглеждало непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална правна уредба предвиждала възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, като се заплати "компенсаторна такса", не можело да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.

Поради това настоящият състав на въззивния съд приема, че предвидената в чл.179 ал.3а ЗДвП санкция е абсолютно определена, фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, т.е. противоречи на чл.9а от Директива 1999/62.