Решение № 994 от 07.08.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Велико Търново, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110103248 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове за неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 от КТ, иск по чл.222 ал.1 от КТ и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът М. Б. А. предявява иск за осъждането на ответника „*******“ за сумата от общо 4 993,29 лева представляваща неплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода м.декември 2020 г.- м.април 2021 г.; сумата от общо 1092,57 лева представляваща обезщетение за забава върху неплатените трудови възнаграждения и обезщетение и сумата от 1400 лева обезщетение по реда на чл. 221, ал.1 от КТ. Ищецът твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „комплектовач ” при основно трудово възнаграждение от 670 лева по силата на тр.договор от 15.10.2018 г. С последното допълнително споразумение към трудовия договор от 13.05.2020 г. бил договорен брутен размер на тр.възнаграждение от 1400 лева, като ищцата приела да изпълнява длъжността „склададжия“. Излага, че трудовото правоотношение е прекратено , считано от 01.05.2021 г. на основание чл. 327, ал.1,т. 3 от КТ. Заявява, че работодателят не е изплатил дължимите заплати и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Признава плащане на сумата от 549,71 лева съгласно подписано между страните споразумение , което счита за загубило сила поради неизпълнение задължението на работодателя и което счита за нищожно поради накърняване на добрите нрави и морала. Излага, че работодателят е въвел в заблуждение ищеца относно дължимите му суми към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като за м.март 2021 г. е начислил тр.възнаграждение за 4-часов работен ден, макар работникът да е работил на пълен работен ден и е следвало да му се начисли заплата от 1128,60 лева в 1 брутен размер , а не от 549,71 лева. Счита, че работодателят неправилно е определил и размера на обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ. Сочи, че е работила на пълен работен ден през цялата продължителност на трудовия договор.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът "****ООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като неоснователен. Заявява, че във връзка с въведеното извънредно положение и поради намаленият обем на работа на основание чл.

138а,ал.2 от КТ е издал три броя заповеди за намаляване на работното време, съответно е намален и размерът на тр. възнаграждение, респ.обезщетение. Сочи, че задълженията към ищеца са отразени във фишове и моли съда да отхвърли иска като неоснователен за сумите за работни заплати над посочените от него по съответните месеци.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът М. Б. А. е работила по трудово правоотношение при ответника „*** на длъжност „компектовач“, въз основа на трудов договор от 15.10.2018г., като на 07.05.2019г. е преназначена на длъжност „***“.

На 01.04.2021г. до ищцата е отправено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съществено намаляване на обема на работата.

Със заповед от 29.04.2021г., считано от 01.05.2021г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ-намаляване обема на работа.

По делото са представени и заверени копия от Заповед № 880 от 23.03.2020 г. за установяване поради намаляването на обема на работа на непълно работно време за всички служители на дружеството с продължителност от шест часа, считано от 16.03.2020 г. до края на обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание на Р****, Заповед № 937 от 20.02.2021 г. за установяване поради намаляването на обема на работа на непълно работно време за всички служители на дружеството с продължителност от четири часа, считано от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г., и Заповед № 981 от 23.04.2021 г. за установяване поради намаляването на обема на работа на непълно работно време за всички служители на дружеството с продължителност от шест часа, считано от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.

По делото е представена справка от НАП за актуалното състояние на трудовите договори на ищцата за периода 01.01.2020г.-13.04.2023г.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за отработени дни през периода м. декември 2020г, м.януари 2021г. и м.февруари 2021г. на ищцата се следва брутно трудово възнаграждение в общ размер на 4250 лв., съответно нетно трудово възнаграждение в размер на 3298,17лв., от които по 1099,39лв. за всеки от трите месеца от посочения период. За месец март и април 2021г. начисленото от страна на работодателя трудово възнаграждение на ищцата е в брутен размер 1416,80лв. или в нетен размер по 1099,42лв. за всеки от месеците при 8-часов работен ден. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че дължимата законна 2 лихва върху всяка от главниците за м.март и м.април 2021г., начислена за периода до 20.12.2022г. е на стойност 275,31 лв. при 8 часов работен ден. Според заключението дължимото обезщетение по чл.222 ал. 1 от КТ на база 8- часов работен ден е 1416,80лв. в брутен размер, а в нетен-1163,16лв., а законната лихва върху обезщетението е на стойност 173,83лв. Вещото лице е посочило, че от страна на ответното дружество не са извършвани удръжки от трудовото възнаграждение но ищцата и не са извършвани плащания в полза на лице, наложило запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П Т С, която разпитана каза, че е работела заедно с ищцата в ответното дружество. Работното им време било от 08.00ч до 17.00ч, с обедна почивка- един час. Свидетелката каза, че е имало заповед за намаляване на работното време по време на пандемията, но реално ангажираността им била 8 часа. Всички в предприятието работели на пълен работен ден, като заповедта била пусната април месец, но се отнасяла за период назад.

С протоколно определение от 06.07.2023г съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявения иск по чл.128 от КТ, чрез намаляване на исковите претенции за трудово възнаграждение, както следва: за м. декември 2020 г. от 1028,60 лв. на 999,39 лв.; за м. януари 2021 г. от 1128,60 лв. на 1099,39 лв.; за м. февруари 2021 г. от 1128,60 лв. на 1099,39 лв.; за м. март 2021 г. от 1128,60 лв. на 1099, 39 лв. и за м. април 2021 г. от 578,89 лв. на 549,68 лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по същество същият е основателен.

Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендират трудови възнаграждения ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника „*** на длъжност „****“.

Между страните в настоящото производство не се спори, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения през процесния период. Работодателят не наведе възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на работника.

Съгласно сключения трудов договор ищцата е работела на пълно работно време- 8 часа. Недоказани останаха твърденията на ответника за въвеждане на намалено работно време в предприятието, а оттам и за намаляване на брутното трудово възнаграждение на ищцата. По делото са представени издадени от управителя на ответното дружество заповеди за установяване за всички работници и служители на непълно работно време с продължителност от шест часа в периода от 16.03.2020 г. до края на извънредното положение и в периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. и с продължителност от четири часа в периода 01.03.2021 г. – 30.04.2021 г. В тях като основание за издаването им е посочена разпоредбата на чл. 138a, ал. 2 КТ, уреждаща облекчен ред за въвеждане на непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време, през период на 3 обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. В периода от 13.03.2020 г. до 31.03.2022 г. в страната са обявени последователно извънредно положение и извънредна епидемична обстановка (от 14.05.2020 г.), което е една от предпоставките за упражняването на правото на работодателя за въвеждане на непълно работно време. По делото обаче не се установи, че процесните заповеди са били надлежно доведени до знанието на работниците и служителите в предприятието, включително и на ищцата по делото, и че действително същите са работили на непълно работно време през посочените по-горе периоди. Напротив, от показанията на разпитания по делото свидетел С се установи, че работното време на ищцата е било от 08:00 до 17:00 часа и същото не е било реално намалявано в периода на пандемията. В допълнение на това, следва да се отбележи, че в процесните заповеди за въвеждане на непълно работно време се посочва още, че същите се издават във връзка с намаляване обема на работа. Съгласно чл. 138а, ал. 1 КТ работодателят може да въведе непълно работно време при намаляване на обема на работа, но само след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Ето защо, ако се приеме, че намерението на ответника е да въведе непълно работно време поради намаления обем на работа, то недоказано се явява изпълнението от негова страна на предвиденото в закона изискване за предварително съгласуване.

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по делото доказателства се установи, че за периода м. декември 2020г.- м. април 2021г. ищцата не е получила полагащите й се трудови възнаграждения за всеки месеците в този период.

Размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение се установи от представения трудов договор, а от заключението на вещото лице по изслушаната съдебносчетоводна експертиза и допълнението към нея, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установи, че размерът на незаплатеното на ищцата трудово възнаграждение за процесните месеци от декември 2020 г. до април 2021 г. възлиза сумата от 999,39лв-трудово възнаграждение в нетен размер за м.декември 2020г.; 1099,39лвтрудово възнаграждение в нетен размер за м.януари 2021г.; 1099,39лв.-трудово възнаграждение в нетен размер за м.февруари 2021г; 1099,39лв.-трудово възнаграждение в нетен размер за м.март 2021г; 549,68 лв.-трудово възнаграждение в нетен размер за м.април 2021г.

С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на дължимите на ищцата трудови възнаграждения, предмет на настоящото производство. В хода на делото се установи безспорно от заключението на неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че работодателят не е заплатил на работника претендираните трудови възнаграждения за процесните месеци. До приключване на устните състезания в първа инстанция не бяха наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане на дължимите суми.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че е налице неизпълнение на основното 4 задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. С оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за процесни месеца-от декември 2020г до април 2021г. се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер след изменението на исковата претенция и следва да бъде уважен

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в ърху главницата за трудови възнаграждения следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /21.12.2022г./ до окончателното изплащане.