Решение № 5486 от 11.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5486 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100511343 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ЗК „Л.И.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. К.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение № 20034413 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 22326/2021 г, по описа на СРС, 90-ти състав, с което е уважен предявеният от ЗАД “Б.В.и.г.” АД по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК установителн иск с правно основание 411, ал. 1 КЗ за сумата от 19 653,11 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение във връзка с щета № 47041919193 7887/2019г. настъпила в следствие на ПТП от 14.07.2019 г. в с.

Становец, общ. Хитрино, обл. Шумен между товарен автомобил „МАН“ с рег. № **** и паркиран Зърнокомбайн марка „John Deere“ с рег. № **** и ликвидационни разходи, и които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2071,72 лв., представляваща разноски по делото в производството пред СРС.

Във въззивната жалба на ответника са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите.

Твърди, че присъденото застрахователно обезщетение е недължимо. Поддържа оспорването на твърдения механизъм на ПТП и изтъква, че констатираните увреждания не са възникнали 1 в причинно-следствена връзка с последното. Посочва, че отменяйки определението си от 09.12.2021 г. в частта, в която е допуснал на ответника събиране на гласни доказателства, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неполагане на достатъчна грижа за изясняване на обективната истина относно релевантните за производството факти. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да присъди направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият – ищец ЗАД „Б.В.и.г.“ АД в законоустановения двуседмичен срок не е подал отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) 2 застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е установено, а и страните не спорят, че за увредения зърнокомбайн марка „John Deere“ с рег. № **** има валидно сключена имуществена застраховка „Пълно Каско“ при въззиваемия – ищец, обективирана в многогодишна застрахователна полица № 5С***, със срок на покритие 14.06.2019 г. – 13.06.2024 г. и застрахователна сума в размер на 701752,00 лв. (л. 8 и сл. СРС), че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в сочения размер, както и че ответникът е покривал отговорността на водача на товарен автомобил „МАН“ с рег. № **** по застраховка ГО към датата на твърдяното настъпване на ПТП - 14.07.2019 г.

Противоречие съществува относно изводите на първоинстанционния съд, касаещи механизма на настъпване на процесното ПТП на сочената дата, както и причинната връзка на описаните щети по застрахования при ищеца зърнокомбайн с механизма на ПТП.

В тази връзка и с оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи, че по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 14.06.2019 г. (л. 7 СРС), подписан от участниците в него, съдържащ забележка, че виновен е водачът на товарния автомобил „МАН“ с рег. № ****. Съгласно направената в протокола скица на произшествието, водачът на товарния автомобил, при маневра заден ход, удря намиращия се до него зърнокомбайн марка „John Deere“ с рег. № ****. В тази връзка следва да се отбележи, че по своята правна природа двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, нормативно предвиден в Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП.

Извод за механизма на ПТП и съответно за противоправното поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил, може да се направи и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната и приета без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза (САвТЕ), която съдът намира за компетентна и обективно дадена. Съгласно заключението на вещото лице, може да бъде описан следния механизъм на процесното ПТП, а именно, че комбайнът е бил в спряно състояние, когато към дясната страна на неговата задна част, при движение на заден ход, е започнал да приближава товарния автомобил „МАН“. Товарният автомобил със задната си част се е ударил в задната дясна част на комбайна в мястото, където е разположено устройството на комбайна – секач за раздробяване на сламата (наричано още „сечка“), което устройство е било откъснато и повредено вследствие на удара. Също така, според заключението по САвТЕ, отразените данни за съответните размери по широчина и по височина на процесните превозни средства води до техническия извод, че е възможен механизъм за настъпване на произшествието по начина, отразен в двустранния констативен протокол за ПТП от 3

14.07.2019 г. и заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, в което водачът на зърнокомбайна накратко описва процесното ПТП (л. 5 СРС). Посочено е и че е напълно възможно щетите по процесния комбайн да настъпят в съответствие с описания механизъм.

Обстоятелствата и механизмът на настъпване на ПТП се потвърждават и от събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, във връзка с допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, като в производството пред СГС е разпитан в качеството му на свидетел водачът на т.а. автомобил „МАН“ с рег. № **** – Е. Ю.. Показанията на свидетеля, които са преки, последователни и подкрепящи се от събраните писмени доказателства и САвТЕ, и които съдът намира за обективно дадени и кредитира с доверие, подробно и детайлно изясняват механизма на процесното ПТП. Свидетелят потвърждава, че е участвал в ПТП с процесния комбайн при обща работа на нивата, като при извършване на маневра на заден ход е ударил спрелия комбайн. Посочва, че е виновен за процесното ПТП. Потвърждава, че положеният под двустранният протокол подпис е негов.

С оглед изложеното, настоящият състав споделя крайния правен извод на първата инстанция относно точния механизъм на ПТП. Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че имуществените вреди, причинени на зърнокомбайн марка „John Deere“ с рег. № ****, вседствие на процесното ПТП по пазарни цени са в размер на 19628,11 лв. (без ДДС) и на 23553,73 лв. (с ДДС), и с оглед обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 19628,11 лв.

(л. 46 СРС), което обстоятелство не е спорно между страните, то предявеният от ищцовото дружество иск е основателен и доказан за пълния предявен размер от 19653,11 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв.

Други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с въззивната жалба, което при изложените съображения и в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК предпоставя потвърждаването му от въззивния съд.

При този изход на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия ищец следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1344,00 лв. с ДДС, което не е прекомерно с оглед правна и фактическа сложност на делото и с оглед обстоятелството, че същия без включения ДДС е в размер на минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.

С оглед на цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20034413 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 22326/2021 г, по описа на СРС, 90-ти състав.

4

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, представлявано от М.М.-Г. и П.Д. – изпълнителни директори, да заплати на ЗАД “Б.В.и.г.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. „****, представлявано от Н.Ч. и К.Р. – изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата от 1344,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5