Определение № 1196 от 21.10.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1196 гр. София, 21.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20211100603827 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на В. К. В.., чрез повереника адв.Г. Г., срещу определение от 30.07.2021 г., постановено по НЧД № 8653/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 с-в, с което е потвърдено Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.210, ал.1 т.5 във вр с чл.209, ал.1 НК.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска отмяната на атакуваното определение.

Софийски градски съд, като обсъди изложените доводи в жалбата и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирано за това лице в рамките на предвидения в закона 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение – законосъобразно и правилно.

Досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП, е образувано на 15.11.2018 г. и е водено за това, че в периода 2008-2016 година, с цел да бъде набавена имотна облага, било възбудено и поддържано заблуждение у В.Т. В., с което й била причинена имуществена вреда в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

1

С Постановление на СРП от 22.04.2021 г. наказателното производство по досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл.199 НПК. В постановлението за прекратяване прокурорът изключително подробно е анализирал събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до верен правен извод, че разследваното деяние не съставлява престъпление, а се касае за неизпълнение на облигационни задължения.

Недоволна от прокурорския акт е останала В.В., която, легитимирайки се като лице, пострадало от инкриминираното деяние, е обжалвала по реда на чл. 243, ал. 4 НПК прекратителното постановление пред Софийски районен съд с направила искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 30.07.2021 г., постановено по НЧД № 8653/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 с-в, е потвърдено изцяло обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5392/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25012/2018 г. по описа на СРП. До този извод районният съд е стигнал отчитайки, че фактическите обстоятелства по случая са изяснени в цялост, разследването е проведено с нужната пълнота и обективност, а постановлението е изготвено при пълнота на доказателствения материал, като са изчерпани способите за събиране и оценка на доказателствения материал. В мотивите си първата инстанция е достигнала до идентични с прокурора фактически и правни изводи, като по същество извършеният в обжалваното определение анализ на доказателствения материал, макар и по-фрагментиран, съвпада с този на прокуратурата. Изложени са обосновани съображения за липса на съставомерните признаци на престъплението по чл. 209 от НК, които са верни и изцяло се споделят от този състав.

Въззивната инстанция, запознавайки се с материалите по делото, констатира, че възприетата в прокурорския акт фактическа обстановка, пренесена впоследствие и в първостепенния съдебен акт, е правилно установена, а именно:

Свидетелите Х.Ч. и К.Д. били съдружници и управители на „С.Е. 2003“ ООД, което се занимавало със строителство на сгради.

На 19.12.2007 г. между „С.Е. 2003“ ООД и собствениците (сред които били свидетелите К.Л.-П., З. Е., С.Т., Л.Т., К.Й. и Н.Н.) на терен, находящ се в гр. София, ул.

„******* с площ 1450 кв. м„ (УПИ II-9), бил сключен предварителен договор за учредяване на правото на строеж срещу обезщетения с жилища, магазини и гаражи (т. 1, л. 26-34). Към този момент не било възможно да бъде сключен окончателен договор в нотариална форма, тъй като между собствениците и предходен строител (Р.-И. 94“ ЕООД), на когото били учредили право на строеж, се водело гражданско дело за разваляне на договора (гр. д. № 36344/2008 г. по описа на CPC, I FO- т. 2, л. 29-32 ). Решението, с което договорът е развален е влязло в сила на 10.02.2015 г. (т. 2, л. 36). Строителните работи започнали и на през месец октомври 2008 г. бил достигнат етап „груб строеж“ (т. 2, л. 39 и л. 42-44).

На 10.10.2008г. между „С.Е. 2003“ ООД и пострадалата В.Т. В. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот -апартамент № 1.4 и мазе № 4 в жилищна сграда „Б.С. 8“, която „С.Е. 2003“ ООД щяло да построи (т. 1, л. 35-39) на горепосочения терен. Предварителните разговори били водени и договора бил сключен от името на „С.Е. 2003“ ООД от св. М.Д., който бил упълномощен от свидетелите Ч. и Д. да сключва предварителни договори за продажба на имоти в строените от дружеството сгради.

Покупната цена на недвижимия имот била в размер на 47844 евро, която следвало да бъде 2 платена разсрочено от купувача до 01.04.2015 г. Свидетелката В. започнала изплащането още преди подписване на договора- на 06.10.2008 г. платила капаро в размер на 2000 лева (разписка т. 2, л. 112). При подписване на договора последната платила и първоначална вноска в размер на 26072 лева (т. 2, л. 115). Свидетелката В. започнала да плаща вноските си като за периода от 07.05.2009 г. до 02.08.2010 г. като внасяла в брой срещу разписка и превеждала суми по банкови сметки на „С.Е. 2003“ ООД. След това продължила да плаща в брой на служителите на дружеството срещу издаване на квитанция.

Срива на имотния пазар през 2008-2010 г. влошил финансовото състояние на „С.Е.

2003“ ООД и това забавило строежа. Кредиторите на дружеството започнали да налагат възбрани на собствените на последното апартаменти в жилищната сграда „Б.С. 8“. Към този момент (2014 г.) св. В. още не била изплатила покупната цена (а и не е имала такова задължение съобразно сключения договор), поради което жилището за което била сключила предварителен договор не й било прехвърлено. По отношение на апартамента, предмет на нейния предварителен договор, била наложена възбрана.

Тъй като свидетелите Ч. и Д. желаели да довършат сградата и да изпълнят ангажиментите си както към собствениците на земята, така и към всички клиенти, с които били сключили предварителни договори и от които вече били получили значителни суми, те регистрирали ново дружество - „Б.С. 8“ ООД, което да осигури средства, да встъпи в правоотношенията на мястото на „С.Е. 2003“ ООД и да продължи строежа. Последните се свързали с пострадалата В. и й предложили да си избере друг апартамент в сградата, на който да не е наложена възбрана и да не е собственост на задлъжнялото „С.Е. 2003“ ООД.

На 16.07.2014 г. между св. В. и св. К.Д., в качеството му на представител на „С.Е.

2003“ ООД и „Б.С. 8“ ООД, бил сключен Анекс към предварителния договор за покупкопродажба на недвижим имот от 10.10.2008 г. (т. 1, л. 45-48) С анекса бил променен и апартамента, предмет на договора- ап. 1.4 със застроена площ 49,90 кв. м., бил заменен е ап.

1.2 със застроена площ от 68 кв. м„ поради което настъпила и промяна в продажната ценаот 47844 евро на 49542 евро. С този договор били признати всички направени плащания от страна на св. В. към „С.Е. 2003“ ООД в размер на 23397,56 евро и било посочено, че оставало да изплати още 26144,44 евро. Било уговорено, че продавачът по предварителния договор („С.Е. 2003“ ООД) се замествал от „трето лице-собственик“ („Б.С. 8“ ООД), което се задължавало да осигури финансирането за строителството на сградата. Свидетелката В. продължила да плаща вноските по договора като вече ги превеждала по банковата сметка на „Б.С. 8“ ООД. В периода 2015-2016 г. „Б.С. 8“ ООД продължило строежа и сградата била завършена на около 80% от степента на завършеност за издаване на разрешение за ползване.

На 20.01.2015 г. между „Б.С. 8“ ООД и собствениците на земята било подписано Споразумение към предварителния договор за учредяване на правото на строеж срещу обезщетение с жилища, магазини и гаражи е нотариална заверка на подписите (т. 1, л. 4951). В него било предвидено поемане на задължение от страна на собствениците на земята да изпълнят задължението си по чл. 14 от предварителния договор от 19.12.2007 г., а именно вместо да прехвърлят на „С.Е. 2003“ ООД подробно изброените апартаменти, мазета, подземни гаражи и паркоместа, да прехвърлят от свое име и за сметка на „С.Е. 2003“ ООД собствеността на тези обекти на трети лица, които ще бъдат посочени от последното дружество. Сред тези обекти бил и ап. 1.2, посочен в сключения със св. В. анекс.

До края на 2017 г. собствениците на земята изпълнявали поетото задължение да прехвърлят собствеността на апартаментите на клиентите, е които „С.Е. 2003“ ООД или „Б.С. 8“ ООД имали предварителни договори и които били платили пълната покупна цена на имотите (напр. на свидетелите П.В. и В.Х.-Б.).

3

Поради липса на достатъчно средства, „Б.С. 8“ ООД забавило темповете на строеж.

Тъй като вече били изминали много години и желаели скорошно довършване на сградата, собствениците на земята започнали да търсят други варианти, включително да водят преговори с други инвеститори. В крайна сметка решили да учредят ЖСК, което да довърши строежа.

След като представителите на „Б.С. 8“ ООД били уведомени за това, те разговаряли със собствениците на земята, за да може техните клиенти, които все още не са изплатили напълно апартаментите си, да бъдат включени в кооперацията. Те им представили (изпратили по имейл) цялата информация за това с кои клиенти са сключени договори, за кои обекти, каква сума са платили до момента и каква сума им остава да платят.

Свидетелката В. (която била сред тези клиенти) била поканена на общо събрание, на което присъствали собствениците на земята и други лица, които имали договори със строителя.

Към този момент св. В. и още едно от присъстващите лица били изплатили по-голямата част от уговорените в договорите им покупни цени, но не целите (поради което нямало и как да им бъде прехвърлена собствеността на недвижимите имоти).

На 05.12.2017 г. собствениците на земята учредили ЖСК „К.-С.П.“, за да довършат строежа, но в нея не били включени клиентите на „С.Е. 2003“ ООД или „Б.С. 8“ ООД.

Поради това на 21.03.2018 г. св. Д., в качеството му на представител на „С.Е. 2003“ ООД, изпратил до собствениците на земята нотариална покана да спазят поетото задължение със Споразумението от 2015 г. и да прехвърлят на Б.Х. И. собствеността на апартамент № 5.1, за който имал сключен предварителен договор със „С.Е. 2003“ ООД.

Вместо това, с нотариален акт № 48 от 22.03.2018 г. собствениците на земята прехвърлили на ЖСК „К.-С.П.“ множество от обектите в сградата (апартаменти, мазета, гаражи и паркоместа- нотариален акт- т. 2, л. 78-84), вкл. апартамент 1.2, за който имало сключен предварителен договор с пострадалата В. (и който бил изрично включен в Споразумението от 20.01. 2015 г.). Въпреки поетото задължение за прехвърляне на имотите на клиентите на „С.Е. 2003“ ООД, собствениците на земята не го изпълнили, тъй като разбрали, че последното дружество е обявено в несъстоятелност, а и сградата все още не била достроена.

След като разбрали за това прехвърляне, св. Ч. и св. Д. подали молба до СЕС, с която искали назначения на „С.Е. 2003“ ООД синдик (св. Х.Х.) да предяви отменителен иск по чл.

649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД, с който прехвърлянето да се обяви за недействително по отношение на кредиторите на „С.Е. 2003“ ООД. Свидетелят Х. ги уведомил, че това няма как да стане, тъй като поради неспазване на нотариалната форма за действителност на учредяване на право на строеж и въпреки сключваните договори и споразумения- нито по отношение на „С.Е. 2003“ ООД, нито по отношение на „Б.С. 8“ ООД, действително е било учредено право на строеж, съответно построената сграда е станала собственост на собствениците на земята.