Решение № 643 от 03.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000501423 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение №9 от 09.03.2021г., постановено по гр. д. № 64/2019г.

Видинският окръжен съд /ВОС/, ГО е осъдил Б. В. А. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД следните суми: просрочена главница - в размер на 66 110, 05 лева, представляваща: просрочена главница за периода от 05.08.2018г. до 05.08.2019г. /включително/ в размер на 1305.28 лева и предсрочно изискуема главница от 02.09.2019 г. в размер на 64 804.77 лева; просрочена възнаградителна (редовна) лихва в размер 3 069,66 лв., начислена за периода от 05.08.2018 г. до 29.08.2019 г.; изискуема наказателна лихва в размер 91,51 лева, начислена за периода от 05.08.2018 г. до 29.08.2019 г.

/включително/, заедно със законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. С решението ВОС, ГО е осъдил Б. В.

А. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД направените по делото разноски, включващи 350 лв. - възнаграждение на вещо лице, 2608 лв. - за особени представители-адвокати на ответника и 2817,19 лв. - държавна такса.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, чрез назначените от съда особени представители, с възражения за неправилност, необоснованост и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. В жалбата се 1 поддържа твърдение, че от представените от банката-ищец писмени доказателства е видно, че нито едно от изпратените до ответника съобщения не е подписано от него или от негов представител. Сочи се, че в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, условията за изпращане на пощенски пратки се определят от Общи правила, приети с Решение № 581 от 27.10.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Поддържа се, че удостоверителна сила за получаване на съобщения има, когато има осъществено връчване, в случаите на пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис - чл. 5, ал. 1 от Общите правила /ОП/ или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност - чл. 5, ал. 2 от ОП, като се допълва, че в чл. 5, ал. 3 от ОП са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато пратката не е предадена при посещение на адрес. В жалбата се релевира възражение, че ОП и чл. 36 от ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване дори и при изпълнение на задължението по чл.

5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена. Прави се извод, че в конкретния случай липсват доказателства за валидно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на цялото задължение по конкретния договор за банков кредит. В жалбата се твърди, че тези възражения са били направени още с отговора на исковата молба, но първоинстанционният съд не ги е взел под внимание при постановяване на обжалваното решение. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в подадения по реда на чл. 276 ГПК отговор изразява становище, с което оспорва въззивната жалба и прави искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Предявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

В с.з. пред въззивния състав жалбоподателят, чрез особените представители, поддържа подадената въззивна жалба. Въззиваемият оспорва жалбата и поддържа подадения писмен отговор.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че посредством сключения договор, страните са били обвързани от валидно правоотношение, по което банката-ищец е предоставила договорената сума, която е била усвоена от кредитополучателя - ответник. Предвид установеното неизпълнение от страна на последния, за банката е възникнало правото да поиска обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Позовал се е на 2 чл.10.7 от процесния договор за жилищен кредит. Приел е, че Банката е изпратила волеизявленията си до задълженото лице, чрез лицензиран пощенски оператор „Европът 2000“ АД и те са стигнали до адресите, видно от отбелязването върху обратната разписка, че на адреса няма никой и че е поставен стикер за посещение. Посочил е, че е била изпълнена процедурата, визирана в т.44 от Общите условия на „Европът 2000“ АД, изискващи при доставка на пратката, в случай на отсъствие на получателя, операторът да му остави известие с координати за връзка - стикер „Имате пратка”. Приел е, че исковете са доказани по размер и е осъдил ответника да заплати посочените суми.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на исковото производство са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ.

По същество на спора, с оглед релевираните в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение, въззивният състав намира следното:

От данните по делото, настоящият състав приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от сключен на 22.06.2017г. в град Видин между „Райфайзенбанк (България)“ АД - в качеството на кредитодател, и Б. В. А. - кредитополучател, договор за жилищен кредит за сумата 67 264 лв. с краен срок на погасяване на кредита 05.07.2047 г. съгласно чл. 2.1 от договора. Кредитът е отпуснат с цел финансиране на покупка на недвижим имот и за довършителни строителноремонтни работи на недвижим имот. Не се спори, а и това се установява от приетата и неоспорена СИЕ, че отпуснатият кредит е предоставен в пълен размер и напълно усвоен на 29.06.2017 г. Уговорен е начин за връщане на кредита и за заплащане на лихвите. Съгласно чл. 4.2 от договора, кредитополучателят се задължава да погасява кредита по следния начин: 360 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер от 326,97 лв., дължими на 5-то число на съответния месец. Вноските по кредита са анюитетни и включват както дължимата за месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти в договора за кредит. С 3 подписването на договора и получаването на сумата (усвояването на сумата) за длъжника е възникнало задължението да плаща месечните погасителни вноски в уговорените размери и условия, съгласно договора и погасителния план. По делото не се спори, че ответникът е спрял плащанията, като първата неплатена вноска е с падеж 05.08.2017 г. На датите на падежа от 05.08.2017 г. до 05.08.2019 г. кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски, (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение по процесния договор, на основание чл. 8.1. Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл. 9.3 от договора за кредит и във връзка с чл.

432 от Търговския закон, Банката поддържа, че надлежно е упражнила възникналото потестативно право да обяви изцяло за предсрочно изискуем целия ползван кредит, уговорен като дължим в условията на разсрочено плащане (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита) и да постави длъжника в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания.

Това е основният спорен въпрос, който е пренесен и във въззивното производство. Настоящият съдебен състав намира, че от страна на Банката е доказано настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г.

ОСГТК, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.

2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Изложеното налага извода, че настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от два юридически факта - неизпълнение на длъжника и упражняване на правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай посредством заключението на допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установи, че към датата /09.11.2018г./, на която банката е упражнила правото си да обяви процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем, е било налице неплащане на вноски с настъпил падеж от 05.08.2017г. до 05.08.2019г. Следователно и на основание чл. 9.3 от договора в полза на кредитора е възникнала възможността да обяви автоматичната предсрочна изискуемост на целия кредит. Волеизявлението на банката кредитор следва да бъде обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Начинът на удостоверяване на връчването на уведомителното писмо, изходящо от банката, с което кредитът се обявява за 4 предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В настоящия случай, волеизявлението на банката, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита, е обективирано в приложените по делото два броя уведомления, адресирани до длъжника. В приложените уведомления банката е посочила ясно и недвусмислено всички обстоятелства, които й дават право да обяви предсрочната изискуемост на кредита. В нормативната уредба не се съдържат изисквания, на които следва да отговаря уведомлението. Минимално необходимото съдържание се извлича от практиката на ВКС. То трябва да удостоверява задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. В случая трябва да се съдържат и данни дали са се сбъднали условията на чл. 9.3 от договора за кредит, които го правят предсрочно изискуем. В настоящия случай, всички тези данни се съдържат в приложените уведомления. На основание чл.10.7 от договора, Банката е избрала уведомленията да бъдат връчени чрез куриерска фирма „Европът 2000“АД с обратна разписка.

Банката е изпратила волеизявленията си до задълженото лице чрез лицензирания пощенски оператор и те са стигнали до адреса, посочен от длъжник в договора. Видно от отбелязването върху обратната разписка, връчителят е констатирал, че на адреса няма никой и че е поставил стикер за посещение, съобразно процедурата, визирана в т.44 от Общите условия на „Европът 2000“АД, изискваща при доставка на пратката, в случай на отсъствие на получателя, операторът да му остави известие с координати за връзка - стикер „Имате пратка”. По делото не се спори, че длъжникът физически не е получил документите. Банката се позовава на чл. 10.7 от договора, предвиждащ, че всички уведомления и изявления във връзка с договора се считат получени от кредитополучателя, ако чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора. В постоянната практика на ВКС се приема, че е допустимо в договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Приема се, че клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от длъжника 5