Решение № 156 от 12.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Стоян Ат. Германов

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500277 по описа за 2022 година

Въззивно производство по реда на чл 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба Вх. № 3508/20.03.2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково от И. Д. Ш. с ЕГН - **********, действащ като ЕТ „И. Д.“ с ЕИК - ..., със съдебен адрес: С., ул. „Ц.К.“ 8, ет. 2, АД „Д. и п.“ против Решение № 41/20.02.2020 г. по гр.д. 676/18 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е обявен за недействителен по отношение на „Н.“ ЕООД с ЕИК - ..., обективирания в нотариален акт за покупко-продажба № ..., дело № 23/2017 г. по описа на нотариус В.В. на 10.02.2017 година, договор за покупко-продажба, по силата на който „Т.С.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК ... е продал на И. Д. Ш. с ЕГН - **********, действащ като ЕТ „И. Д.“ с ЕИК - ..., следните недвижими имоти: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К.А., Х. област, с адрес: п.к. ..., К.А., ***, съгласно Кадастралната карта на село К.А., Х. област, одобрена със Заповед № РД-18106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно Скица на имота № 15-44060-02.02.2017 г., издадена от СГКК - Хасково, имот с идентификатор № ..., с площ по скица 720 кв.м, (а по документ за собственост — 740 кв.м) с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин 1 на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план:

УПИ ..., в кв. 27, при съседи на имота: ...., ведно с построените в поземления имот СГРАДИ съгласно скица на сграда № 15-48763-07.02.2017 г., скица на сграда № 15-48769- 07.02.2017 г. и скица на сграда № 15-48777-07.02.2017 г., а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, на един етаж, с идентификатор № ....1, със застроена площ от 80 кв.м; СГРАДА НА СЪОБЩЕНИЯТА на един етаж, с идентификатор № ....2, със застроена площ от 63 кв.м; СГРАДА НА СЪОБЩЕНИЯТА, на един етаж, изградена в груб строеж, с идентификатор № ....3, със застроена площ от 288 кв.м; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К.А., Х. област, с адрес: п.к. ..., село К.А., ***, съставляващ съгласно Кадастралната карта на село К.А., Х. област, одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор на АГКК и съгласно Скица на имота № 15.44058-02.02.2017 г., издадена от СГКК - Хасково, имот с идентификатор № ...., с площ по скица 760 кв.м (а по документ за собственост - 740 кв.м), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), НЕЗАСТРОЕН, с номер по предходен план: УПИ ..., в кв. 27, при съседи на имота: ...., ...; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К.А., Х. област, с адрес: п.к. ..., К.А., Х. област, ***, съгласно Кадастралната карта на село К.А., одобрена със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор на АГКК и съгласно Скица на имота № 15-44051-02.02.2017 г., издадена от СГКК - Хасково, имот с идентификатор № ***, с площ по скица 327 кв.м, (а по документ за собственост 300 кв.м), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план УПИ ..., в кв. 55, при съседи на имота:

..., ведно с построената в поземления имот сграда, а именно: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА - ГАРАЖ, съгласно Скица на сграда № 15-48760-07.02.2017 г., издадена от СГКК - Хасково, с идентификатор № ..., със застроена площ 41 кв.м, като са осъдени „Т.С.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК - ..., със седалище и адрес на управление: град С., р-н „К.с.“, *** вх. „Г“, ет. 1 ап. 2, представлявано от синдика А. И. Т., със съдебен адрес: град С.-..., ж.к. „М.л.“, ул. „Т.Д.“ бл. 122, вх. Б, ап. 37 и И. Д. Ш. с ЕГН - **********, с постоянен адрес град С., район С., ***, ет. 1, действащ като ЕТ „И.

Д.“ с ЕИК - ..., със седалище и адрес на управление град С., район „С.“, ул. „Р.

Д.“ № 8, ет. 1, със съдебен адрес град С., ***, ет. 2, Адвокатско 2 дружество Д. и п., чрез адв. Б.П. да заплатят на „Н.“ ЕООД с ЕИК - ..., със седалище и адрес на управление в град С., квартал „Г.“, ***г, представлявано от управителя И.Б.Г., със съдебен адрес град С., ПК ..., квартал „Г.“ ***г, чрез адв. И. И. Т. , направените по делото разноски в общ размер 2493,34 лева.

Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се доводите в отговора към исковата молба и писмената защита пред първоинстанционния съд. Излагат се аргументи относно добросъвестността на ЕТ като трето лице, относно възмездността на сделката, обезпечението на вземанията на ищеца, както и достатъчното имущество на ответника „Т. С. Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), допуснато процесуално нарушение от окръжния съд чрез непредоставяне в даден от него срок за вземане на становище от ЕТ по отношение на представени писмени доказателства по делото. Моли се за отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Иска се присъждане на разноски.

С вх.№ 6607/10.07.2020 г. е постъпил отговор на въззивната жалба от „Н.“ ЕООД чрез адвокат И. И. Т., вписана в Адвокатска колегия – С.. Счита жалбата за немотивирана, необоснована и преповтаряща откровени неистини.

Твърди, че ХОС не е допуснал твърдяното от ответника процесуално нарушение. Смята решението на ХОС за правилно, законосъобразно и мотивирано и иска същото да бъде потвърдено. Излага подробни доводи относно предпоставките на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Претендира разноски.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Т.С.Б.“ ЕООД.

По така внесената въззивна жалба е било образувано в.гр.д. 379/2020 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив. По това дело е постановено Решение № 260059/22.04.2021 г., с което е обезсилено изцяло Решение № 41/20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 676/2018 г. по описа на ОС - Хасково и е прекратено производството по делото, образувано по ИМ с вх.№ 11886/27.08.2018 г. по описа на Регистратурата на РС - Свиленград, вписана на 04.09.2018 г. (л.179), подадена от ищец „Н.“ ЕООД с ЕИК - ..., против ответници „Т.С.Б.“ ЕООД с ЕИК - ... и И. Д. Ш., действащ като ЕТ „И. Д.“ с ЕИК - .... Първият състав на въззиввния съд е приел, че съгласно чл. 637, ал. 6 3

ТЗ, след открИ.ето на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за изрично посочените изключения, едно от които е производство пред съда за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, съгласно чл. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с открИ.е на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.

193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ. На ищеца следвало да се отрече правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

С Решение 128/31.05.2022 г. по гр.д. 3372/2021 г. състав на ВКС, IV г.о. е отменил Решение № 260059/22.04.2021 г., постановено по гр.д. № 379/2020 г. от АС – Пловдив и е върнал делото на АС – Пловдив, за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прието е, че производството по несъстоятелност е открито след предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД и следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от настоящето производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; от легитимирано лице – ответник пред първоинстанционния съд; засяга се изцяло неблагоприятно за него осъдително първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на доводите и оплакванията във въззивната жалба, след като извърши дължимата, на основание чл. 269 от ГПК, служебна проверка на обжалваното решение и след преценка на данните по делото, приема следното:

Делото е образувано по искова молба вх.№ 11886/27.08.2018 г., внесена в Районен съд - Свиленград, вписана на 04.09.2018 г., подадена от ищеца „Н.“ ЕООД, против ответниците „Т.С.Б.“ ЕООД, и И. Д. Ш., действащ като ЕТ „И.

Д.“. Изложени са твърдения, че ищецът „Н.“ ЕООД е кредитор с парични вземания по отношение на ответното дружество „Т.С.Б.“ ЕООД, произтичащи от сключен между тях договор за наем на недвижим имот от 21.02.2011 г., действащ до 02.05.2017 г., за наемна цена и за неустойка за забава. С влязло в 4 сила на 14.12.2017 г. решение, постановено по образуваното от ищеца т.д. № 9580/2016г. по описа на СГС, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца парично вземане в общ размер 7033.68 лева (наемна цена за декември 2016 г. в размер на 3025.24 лева с ДДС и неустойка за забава за периода 12.01.2014 г.-30.12.2016 г. в размер на 4008.44 лева), а за вземането на ищеца по отношение на ответното дружество за неустойка за забава над присъдения размер от 4008.44 лева до претендирания размер от 28793.16 лева решението било обжалвано и било висящо пред ВКС. По т.д. № 9580/2016 г. по описа на СГС, по искане на ищеца, било допуснато обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху (вземания по) банковите сметки на ответното дружество и въз основа на издадената ищеца обезпечителна заповед било образувано изп.д. № 20177900400209 по описа на ЧСИ Р.М., по което на 03.02.2017 г. бил наложен запор върху банковите сметки на ответното дружество в две банки, за което ответното дружество било надлежно уведомено. Въз основа на влязлото в сила решение по т.д. № 9580/2016 г. по описа на СГС, по искане на ищеца, му бил издаден и изпълнителен лист за присъденото паричното вземане по отношение на ответното дружество в размер на 7033.68 лева за наемна цена и неустойка за забава и било образувано изп.д. № 20187900400314 по описа на ЧСИ Р.М. за принудителното му събиране, на ответното дружество била изпратена ПДИ, а по повод извършеното разпределение от 27.03.2018 г. било установено, че същото има публични задължения към НАП (Държавата) в размер на 208553.49 лева и НАП (Държавата) била конституирана като взискател по изпълнителното дело. С невлязло в сила решение, постановено по гр.д. № 24732/2017 г. по описа на СРС, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца и парично вземане, произтичащо от същия договор за наем, за наемна цена за периода 01.- 04.2017г., за консумативни разноски и за неустойка за забава, по което дело, по искане на ищеца, било допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество и по образуваното от ищеца изпълнително дело запорите били наложени. Въпреки че и по двете дела ответното дружество признало изцяло основателността на исковете, до момента дължимите суми не били заплатени, а доброволно плащане очевидно нямало и да бъде извършено. На 10.02.2017 г., непосредствено след депозиране на ИМ, по която било образувано т.д.№ 9580/2016 г. и само 7 дни, след като били запорирани сметките на ответното 5 дружество по изп.д. № 209/2017 г. по описа на ЧСИ Р. М., ответното дружество се разпоредило в полза на втория ответник с всички притежавани от него недвижими имоти с договор за покупко-продажба от 10.02.2017 г.

Сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 10.02.2017 г. била увреждаща сделка за ищеца, като кредитор на ответното дружество. Атакуваната разпоредителна сделка била извършена не само след възникване на вземанията на ищеца по отношение на ответното дружество, но и непосредствено след като то разбрало, че ищецът е предприел действия за съдебно събиране на сумите и обезпечил исковете си чрез налагане на обезпечителни мерки - запори върху банковите сметки.

Ответното дружество се лишило от недвижимото си имущество, като поставило ищеца в невъзможност да събере принудително вземанията си. По отношение на втория ответник била налице презумпцията по чл. 135, ал, 2 от ЗЗД за знание за увреждането на ищеца, тъй като той бил съпруг на управителя на първия ответник, както и самият той бил служител на ръководна длъжност на първия ответник през периода от сключване на договора за наем на 2011 г. до 2017 г., поради което бил запознат в детайли с договорните отношения между ищеца и ответното дружество и несъмнено знаел за увреждането на ищеца с атакуваното имуществено разпореждане.