Решение № 260 от 09.08.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. ******, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета ******на в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20253130100215 по описа за 2025 ******на

Производството по делото е образувано по предявени от Я. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******” № 1, действащ със съгласието на своя родител М. В. М. срещу И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, общ. ******, обл. ****** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на ищеца сумата в размер на 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от нанесена от ответника лека телесна повреда – травматичен оток на кожата в областта на дясната долночелюстна става, обусловило чувство на болка и страдание, както и психологическа и психическа травма, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 09.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1044,00 лева, представляваща обезщетение з а имуществени вреди, от които 44,00 лева – заплатена такса от ищеца за освидетелстване и 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство № 61/2023 г. по описа на РУ ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2022 г. в с. ******, общ. ******, обл.

Варна при футболна среща, в която страните участвали като състезатели, ответникът причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на кожата в областта на дясната долночелюстна става, обусловило чувство на болка и страдание, извършена по хулигански подбуди. За деянието било образувано АНД № 357/2024 г. по описа на ПРС, в хода на което е одобрено споразумение, сключено между ответника и РП Варна, ТО ******, с което ответникът се признава за виновен за осъщественото престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. В тази връзка се заявява, че ищецът претърпява неимуществени вреди, изразяващи се във физическа и 1 психическа травма за продължителен период от време. Телесните повреди са му причинили физически болки, страдания и неудобство. Психическото разстройство се сочи, че е налице и понастоящем, тъй като след 09.10.2022 г. ищецът отказвал да участва във футболни срещи на клуба, макар и да бил млад и перспективен състезател.

Имуществените вреди, за които търси обезщетение се изразявали в разходи за лечение в размер на 44 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в ДП в размер на 1000 лева. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Оспорва се твърдението, че ищецът е преустановил спортната си дейност заради инцидента, като се заявява, че той продължава да играе футбол активно. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което намира за прекомерно. Излага, че футболът е динамичен спорт и в него физическият контакт е неизбежна част от самата игра, като в разгара на напрегнатия мач, ответникът загубил самообладание и си позволил неспортсменска реакция. Моли за отхвърляне на иска, а в евентуалност - намаляване на претендираното обезщетение и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски, а процесуалният представител на ответника оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди и моли иска да бъде отхвърлен като недоказан, а в условията на евентуалност – намален до минимум, претендира присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: извършване на виновно и противоправно деяние от ответника на 09.10.2022 г., с което на ищеца се причинява лека телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Съгласно протоколно определение № 82/24.10.2024 г. по АНД № 357/2024 г. по описа на ПРС за обвиняемия И. В. И. е одобрено споразумение, тъй като е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 09.10.2022 г. с. ******, общ. ******, обл. Варна, причинил на Я. М. М. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на кожата в областта на дясната долночелюстна става, обусловило чувство на болка и страдание, като деянието извършено по хулигански подбуди и е приел да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева.

Посоченото споразумение се явява задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, респективно тези въпроси не могат да се пререшават в настоящото производство.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно това, дали претендираните неимуществени и имуществени вреди, за които се твърди, са настъпили в резултат на инцидента, при наличие на причинна връзка, да се определи 2 справедливия размер за обезщетяването им, ведно със законна лихва.

Към материалите по делото е изискано и приобщено АНД № 357/2024 г. по описа на ПРС, ведно с ДП № 61/2023г. по описа на РУ ******. В него са поместени доказателствата за сторени разходи за медицинско освидетелсване – фактура № 1000026065/11.10.2022 г. за Я. М. за сумата от 44 лева /л.31/ и за адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие № 14/06.07.2024 г. за сумата от 1000 лева /л.213 гръб/.

Съгласно писмо от БФС с изх. № I-5-308/30.06.2025 г. се установява, че Я. М. М. в периода 21.09.2022 – 30.06.2023 г. е картотекиран състезател във ФК ****** - гр.

******, а от 12.09.2024 г. – във ФК ****** 1918. Приложена е справка, за участията му във футболни срещи в първенства, администрирани от ЗС на БФС гр. Варна през сезони 2022/2023 г. и 2024/2025г. От нея е видно, че за отбора ФК „****** ******“ е взел участие във футболни срещи, проведени на 25.09.2022 г., 16.10.2022 г., 22.10.2022 г., 13.11.2022г., 30.04.2023 г., 14.05.2023 г., 21.05.2023 г. като титулярен състезател, а в сезон 2024/2025г. за отбора ФК „****** 1918“ – още по активно в общо 18 срещи.

Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. В.

М. и П.А.П..

Първият свидетел е ****** на ищеца и посочва, че в качеството си на треньор на деца е започнал да включва група от 5-6 юноши, сред които и Я., в мъжкия футболен отбор. След инцидента в с. ******, при който Я. е ударен, повечето от тези момчета отказали да участват в мъжкия отбор, тъй като при юношите подобни ситуации не се случвали. Вследствие на това, през следващата ******на мъжкият отбор преустановил съществуването си поради липса на играчи, като била сформирана само юношеска формация. По отношение на Я., свидетелят заявява, че синът му отказал да играе при мъжете, въпреки отправени покани, включително и от отбора в гр. ******. След единична контролна среща Я. потвърдил, че желае да играе само при юношите. От настоящата ******на се състезавал за мъжкия отбор в гр. ******, след като местният отбор, в който е тренирал, вече не съществува. Свидетелят излага, че възстановяването на Я. след удара продължило около седмица до десет дни, като четири-пет дни не е посещавал училище. Изразява притеснение, тъй като преди няколко месеца на сина му били поставени брекети и имало опасения от увреждане на зъбите. За щастие не настъпили сериозни последици. По думите на свидетеля, след инцидента Я. временно преустановил тренировките и отказал да играе футбол при мъжете, като през втория полусезон не е участвал в първенствени срещи.

Впоследствие, едва през следващата ******на, се включил отново в състезателна дейност, вече като юноша в друг отбор. Свидетелят предава и емоционалното състояние на сина си след случката – разочарование и загуба на желание да играе при по-големите, въпреки че от седем******шна възраст се е подготвял именно за това.

Опровергава записите в протоколи, че е участвал във футболни срещи след инцидента, тъй като същите не са се състояли. Върнал се към футбола през сезон 2024-2025 г. за отбора в гр. ******.

Свидетелят П.А.П. заявява, че е научил за инцидента от ******та на пострадалия – М. М., като уточнява, че събитието е станало през 2022 г., когато Я. е 3 бил на 15 ******ни. По това време ****** му въвеждал млади футболисти в мъжкия отбор. След случилото се Я. и други негови връстници и по-малки съотборници се отказали от участие при мъжете, в резултат на което мъжкият отбор прекратил дейността си, а останали да играят само юношите. Свидетелят отбелязва, че до миналата ******на Я. не е участвал в мачове с по-големи състезатели. Според него полученият удар на тази възраст, нанесен от значително по-възрастен играч, има травматично въздействие, тъй като пострадалият по онова време е бил още дете.

Свидетелят споделя, че познава Я. от бебе и го описва като добро дете, което преди инцидента е спортувало активно с амбиция да влезе в мъжкия отбор. След случката е имало период, в който момчето било по-плахо и предпазливо и до миналата ******на не се осмелявало да играе при мъжете. Свидетелят го е видял след инцидента и констатирал, че има наранявания в дясната долна част на устата, които били видими около десет дни. Отбелязва, че Я. е носил брекети и по негово мнение е било въпрос на късмет, че не е настъпило по-сериозно увреждане.

Съгласно изготвената, приета и приложена към материалите по делото съдебномедицинска експертиза получените телесни увреждания за ищеца в резултат на удара, реализиран с ръка от ответника в областта на долната челюст на пострадалия, се изразяват в траматичен оток и малка рана на лигавицата на устната кухина, обусловили болка и страдания. Полученото травматично увреждане се заключава, че може да се получи по описания в исковата молба начин. Увреждането, според експерта, е причинило средна по интензитет болка, усилваща се при мимики и хранене, постепенно отзвучаваща до към 10-15 ден, какъвто се сочи, че е и обичайният период на възстановяване.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че в резултат на виновно и противоправно действие, осъществено от ответника, е претърпял посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди по вид и в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлото в сила Споразумение на наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.

Относимите към съставомерността на деянието обстоятелства, включени във фактическия състав на престъплението, предмет на воденото наказателно производство, са установени, видно от сключеното Споразумение № 82/24.10.2024 г. по АНД № 357/2024 г. по описа на ПРС, с което И. В. И. е признал вината си, че е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 09.10.2022 г. с. ******, общ. ******, обл.

Варна, причинил на Я. М. М. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток 4 на кожата в областта на дясната долночелюстна става, обусловило чувство на болка и страдание, като деянието извършено по хулигански подбуди и е приел да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева.