Решение № 97 от 05.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Ловеч, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600212 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 13/01.09.2022 г., постановена по НОХД № 210/2021 г.

Лският районен съд, е признал подсъдимия Д. С. А., с ЕГН **********, от гр.

К., обл. П, за виновен в извършване на престъпление по по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2, буква „б“ от НК, като го е осъдил на наказание пробация, при следните пробационни мерки:

- по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 3, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, с продължителност от 2 /две/ години;

- по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, т. 1 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител, с продължителност от 2 /две/ години;

- по чл. 42а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 3, т. 3 от НК - безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 /сто/ часа годишно, с продължителност от 2 /две/ поредни години.

Осъдил е подсъдимия Д. А. да заплати на гражданския ищец - Ф. Р. А., с 1

ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р. Д. А., сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва начиная от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3 000 /три хиляда/ лева, съдът е отхвърлил гражданския иск, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е подсъдимия Д. А. да заплати по сметка на Районен съд Л сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Д. А. да заплати по сметка на ОД МВР - Ловеч, сумата от 183 /сто осемдесет и три/ лева, представляваща направени разноски по досъдебното производство Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Д. А. да заплати по сметка на РС - Л сумата от 882,14 /осемстотин осемдесет и два лева и 14 ст./ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д. С. А., чрез защитника си адв. Н.

Б. от САК, в която се развиват оплаквания за това, че присъдата се явява неправилна и незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което я обжалва изцяло.

Счита, че РС – Л е допуснал формирането на вътрешното му убеждение да не е основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и доказателства по делото и на точното приложение на закона.

Твърди, че присъдата по отношение на него е произнесена в разрез с чл.102 от НПК, тъй като съдът не е установил по безспорен и категоричен начин наличието на престъпно деяние, както и другите обстоятелства от значение за делото.

В съдебно заседание въззивникът Д. С. А., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Н. Б.. Изтъква, че поддържа казаното от защитника си и моли съда да бъде оправдан. Заявява, че желае справедливост и най вече да се обърне внимание на видеонаблюдението.

Твърди, че при разпита е поискал веднага да бъдат прегледани видеокамерите, но това не се е случило.

Защитникът заявява, че поддържат жалбата на изложените в нея основания. Счита, че постановената присъда се основава на погрешни изводи, като се кредитират изцяло свидетелските показания на лица, които не са 2 присъствали, а само са чули, цитира показанията, описани в присъдата, на свидетеля М.П. Н., която работи като старши учител в СУ „Алеко Константинов“, гр. Л. Излага, че същата казва, че за случката на автогарата е разбрала по-късно, след като Ф. не е бил един ден на училище.

В тази връзка твърди, че също свидетелката П.Ц., учителка по български език и литература в същото училище заявява, че не знае нищо за случая, като съдът не се е доверил на твърденията на тази свидетелка. Изтъква, че от разпита на свидетеля М.В., който работи в същото училище, на длъжност педагогически съветник, описва, че чак след инцидента на автогарата се е разбрало, че там е станало нещо.

Твърди, че освен това никой не е изисквал видеонаблюдение от камерите, а такова, в последствие се оказа, че не е имало.

Посочва, че от приетите по делото писмени доказателства по отношение на пострадалия Ф. Р. А. не са налице положителни характеристични данни, напротив. В тази връзка излага, че в дневника на класа се отразени от преподаватели и класен ръководител проявите на ученика, като при А. има множество извършени дисциплинарни нарушения, има използвани телефони, нанесен побой над съученик през 2019 г. Също се вписва, че ученикът често проява вербална и физическа агресия, не умее да контролира емоциите си, че е сприхав и емоционален.

Излага, че не на последно място по делото е налице съдебно медицинска експертиза, от която е установено, че ако е имало удар с пръстен или друг предмет, по ръката на удрящия, тогава би трябвало да има охлузвания, но такива не се установяват. Счита, че би следвало, че дадените показания на А., както в досъдебното производство, така и при изготвяне на медицинската експертиза, че е бил ударен от Д. С. с ръка, на която е имало два пръстена, няма как, не кореспондират с медицинската експертиза. Имайки предвид неговото поведение и неговата характеристика намира, че се налага изводът, че въззиваемият би могъл както сам да се нарани, така и от друго лице, докато си пристигне вкъщи, че въпросно нараняване може да се получи по много начини.

Счита, че така постановената присъда е незаконосъобразна и моли съда да бъде отменена. Твърди, че същата е постановена при съществени нарушения.

В съдебно заседание въззиваемият Ф. Р. А., редовно призован се явяват лично и със своя законен представител и баща Р. Д. А.. И двамата заявяват, че са доволни от присъдата и молят настоящата инстанция да я потвърди.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Л 3 и от нас, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивникът Д. С. А. е роден на **** г. в гр. С., живее в гр. Л, област Ловеч, ул. „Г“ № 9, български гражданин, със средно образование, живее на съпружески начала, работи като певец, с ЕГН **********. Същият е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, последно със Споразумение № 78/19.11. 2019 г. по НОХД № 251/2019 г. на Районен съд - Л, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години.

Въззиваемият Ф. Р. А. е роден на 14.12.2006 г. в гр. Л, обл. Ловеч, живее в с. Р, ул. „П.Б.“ № 5. През учебната 2019/2020 г. А. е бил ученик в 7 „а“ клас, в дневна форма на обучение, в СУ „Алеко Константинов“ гр. Л. Всекидневно пострадалият пътувал с училищен автобус от местоживеенето си до СУ „Алеко Константинов“ в гр. Л.

През учебната 2019/2020 г., дъщерята на въззивника и свидетелка по делото А Д.ова С. била ученичка в 7 „а“ клас в СУ „Алеко Константинов “ гр.

Л, в който клас учел и пострадалият Ф. А.. Двамата били съученици от пети до седми клас, като през това време въззиваемият А. често се закачал със съученичката си А С., обиждайки я пред целия клас, че е „дебела“.

Поведението му свързано с отправяне на обиди към С. били по време на час, а пък в междучасие я бутал, което й влияело негативно.

На 17.02.2020 г. в гр. Л, пострадалият А. и свидетелката С. били на училище. Около 11.30 часа имали час по български език и литература, с преподавател свидетелка по делото П.Ц.. По време на този учебен час пострадалият А. и неговият съученик свидетелят М.Д. Д. били седнали на чин, който се намирал на средната редица /на трети или четвърти чин/, а свидетелката А С. седяла отляво на тях на съседен чин, в лявата редицата от чинове. По време на часа пострадалият А. се закачал със св. С., като с цел да я обиди, да се подиграе с нея, започнал да си надува бузите, показвайки й, че тя е по-пълна. Свидетелката С. се разстроила и му казала „престани“, но А. й казал: „искаш ли да се върнеш оттам откъдето си дошла“. Разстроена С. излязла от класната стая, отишла до тоалетната и звъннала на майка си свидетелката К. Мирославова М, тъй като получила паник атака и искала да се прибера у дома. По телефона С. обяснила и на двамата си родители, какво се е случило по време на час и те поискали да дойдат до училище да говорят с 4 пострадалия нормално. С. обаче им пояснила, че Ф. е тръгнал с неговия приятел /св. М Д./ към автогарата, защото часът е свършил и ще си изпуснат автобуса. Тогава нейните родители и казали „ние ще отидем да поговорим с него и да спре да се закача с теб“.

След като разговаряли с дъщеря си, подсъдимият А. и св. К. М се качили в лекия си автомобил и заедно се отправили към автогарата в гр. Л.

Намерението на А. било, когато срещне пострадалия да се саморазправя с него и за целта паркирал лекия си автомобил на известно разстояние от сградата на автогарата, и зачакал.

В училището шестият час завършил към 13:30 часа, след което пострадалият А. и неговият съученик М Д. се отправили към автогарата, за да се качат в училищния автобус за с. Р. В това време на автогарата имало множество деца - ученици, а свидетелите Д П.ва И и Д.Х.Ц., които работели като общообразователни медиатори към Община Л, също отивали към автогарата. В техните задължения влизало да придружават учениците от другите населени места на територията на Общината при пътуването им, от и до общинския център. Когато двамата свидетели стигнали в района на автогарата, едно от намиращите се там деца се спуснало към свид. Ц и извикало „Джамайката търси Ф. и М да ги бие“. Това станало, след като децата намиращи се в района на автогарата вече били забелязали автомобила на подсъдимия, а и били запознати със случилото се в училището. Също така децата показали на медиаторите, къде е спрял подсъдимият с джипа. В това време пострадалият А. и свидетелят М Д. все още ги нямало на автогарата и двамата медиатори тръгнали към джипа.

По същото време пострадалият А. и св. М Д. вече приближавали района на автогарата движейки се по тротоара, а автомобила на подсъдимия бил спрял отсреща им. Самият подсъдим седял в лекия си автомобил на мястото на водача, а до него на предна дясна седалка се намира св. М - негова съпруга и майка на св. А С.. Прозорецът на предна лява врата на автомобила на подсъдимия бил свален и той си бил подпрял ръката с лакът на мястото, където се сваля прозореца. Същият извикал двете момчета да се приближат към него. Пострадалият А. и свидетелят Д. отишло до автомобила на подсъдимия, при който той ги попитал - знаят ли кой е той, при което двамата отвърнали положително. Попитал също, кой от тях е Ф. и когато му отговорили, подсъдимият се пресегнал изненадващо с лявата си ръка и с 5 обратната й страна /на китката/ нанесъл силен удар в областта на лицето /лявото око/ на пострадалия. След това рязко отворил вратата и с нея блъснал тялото на пострадалия в областта на корема, който залитнал назад, бутнал св.

М Д. и паднал на земята.

Уплашени от случилото се, пострадалият и св. Д. побягнали към автогарата преминавайки покрай образователните медиатори Д И и Д. Ц, които преди това възприели действията на подсъдимия. Св. К. М слязла от автомобила и тръгнала след пострадалия и св. Д. за да продължи саморазправата, но двамата медиатори я спрели, предупреждавайки я, че не може да си позволява саморазправа с децата и, че ще викнат полиция. Малко след това тя и подсъдимият си тръгнали от района на автогарата, с което инцидентът приключил. Медиаторите звъннали на полицията за да съобщят за инцидента, след което на място пристигнал патрулния автомобил.