Решение № 1201 от 25.07.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Русе, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520104970 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът С. М. П., твърди че през 1997г. на 24 юли бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане с №148, том XVIII, дело 6001/97 с вх. рег. №4716/24.07.1997г. между нея и внукът й К. Я. К., чрез неговата майка и законен представител С.Л.. В договора е било уговорено С.

М. П. да прехвърли недвижим имот - Апартамент състоящ се от стая, дневна, кухня, и сервизни помещения, който се намира в гр. Русе, *****, застроена площ 56,95 кв. м. с днешен идентификатор *** и съседни обекти ***, ***, *** и ***. В замяна К. Я. К. приема задължението към нея да я гледа, храни, облича, а при болест и лекува, а след нейната смърт да я погребе по установения обичай.

Прехвърлителя си е запазил правото на ползване на целия апартамент и е вменил в задължение приобретателите докато е жива да не прехвърлят имота чрез продажба, дарение и др. сделки, както и да не го обременяват с тежести.

Твърди се в исковата молба, че почти през целия период от сключването на договора ищцата не е имала необходимост от грижи и затова не е имало проблеми и неразбирателство между двете страни, дори тя му е изпращала пари от своите спестявания по банковата му сметка, за което има и бележка за 1 банков превод за сумата от 5850,00 лева. Всичко е било наред докато в последно време здравословното й състояние се влошило и изпаднала в необходимост от грижи от друг човек който да й помага. Тя се е свързвала с нейният внук и страна по договора за да го уведоми за нейното здравословно състояние и че са й необходими грижи понеже е вече на такава възраст, в която и се налага физическа помощ, а той е длъжен да и съдейства и помага понеже имат сключен договор. Разбира се по телефона той не и отказвал, но действията му били напълно различни, защото изобщо не е посещавал баба си.

През последните две години не се е срещал с нея а още повече да й помага физически, като да осъществява своята част по договора.

Твърди се в исковата молба, че ищцата му звъняла няколко пъти за да го помоли да дойде, като ответника отначало обещавал, а в впоследствие директно и блокирал телефонният номер за да не може да се свърже повече с него. От този момент ищцата С. М. П. разбрала, че нейният внук и страна по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане няма да осъществи своята част и задължение по договора. Именно поради тази причина счита, че щом едната страна е неизправна и не изпълнява своето задължение по договора, то значи че този договор трябва да бъде развален.

Ищцата счита, че съгласно българското законодателство договор сключен между две страни и техните поети ангажименти са задължителни за изпълнение. А в случая договор за прехвърляне на недвижим имот срещи издръжка и гледане гласи че сключен между двете страни Прехвърлител и Приобретател, едната страна се задължава да прехвърли своя недвижим имот, като очаква от другата страна престация под формата на гледане и издръжка.

Приобретателяъ по алеторния договор за издръжка и гледане е длъжен да престира издръжка и гледане на прехвърлителя, която да съответства на всичките му нужди, като грижите следва да бъдат предоставяни в техния пълен обем и съдържание, което е необходимо./Решение № 1014/20.12.1999 г. по гр.д. № 550/1999 г., II г.о. на ВКС, Решение № 70 / 05.07.2011 г. По гр.д. № 612 / 2010 г., III г.о. на ВКС, Решение № 216 / 23.06.1996 г. по гр.д. № 636 /1995 г, II г.о., Решение № 653 / 08/07/2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., II г.о./ Задължението за гледане и издръжка е единно, неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо /Решение № 1272 / 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3441 / 2007 г., IV г.о., решение № 2

1159/28.10.1994 г., II г.о./. Приобретателят поема задължението да предоставя необходимата грижа и издръжка на прехвърлителя, което включва както материална помощ, така и лична грижа. Издръжката може да включва осигуряване на храна, лекарства, медицински грижи и други необходими за прехвърлителя потребности.

Твърди се в исковата молба, че в случая едната страна е изправна в лицето на прехвърлителя С. М. П., като е прехвърлила недвижимият имот, а другата страна приобретателя К. Я. К. е неизправна, понеже изобщо не е изпълнявал своята част от договора. Когато е дошъл момента да започне изпълнението е проявил пълна незаинтересованост и никаква отговорност. В случая е неизправната страна, която показва нежелеание към поетия ангажимент, дори е прекъснал всякакъв контакт със другата страна. К. Я. К. като страна по договор не изпълнява задължението си за гледане, тоест не предоставя необходимите средства и не полага изискващите се грижи. И спрямо неговото бездействие, което води до пълно неизпълнение на задължение, означава че предаването на апартамента е без основание.

Моли съда да постанови решение, с което да развали договор №148, том XVIII, дело 6001/97 с вх. рег. №4716/24.07.1997г. за прехвърляне на недвижим имот - Апартамент състоящ се от стая, дневна, кухня, и сервизни помещения, който се намира в гр. Русе, *****, застроена площ 56,95 кв. м. с днешен идентификатор *** и съседни обекти ***,

***,*** и ***. срещу издръжка и гледане сключен между С. М. П. и внукът й К. Я. К., чрез неговата майка и законен представител С.Л.. Претендират се разноски по делото. Направени са доказателствени искания за допускане на един свидетел в режим на довеждане, както и съдът служебно да изисква данъчна оценка за недвижимия имот от МДТ към Община Русе.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът , чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който развива съображения за неоснователност на иска. Направени са доказателсвени искания. Претендират се разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Видно от представения по делото н.а. №148, том XVIII, дело 6001/97 с вх. рег. №4716/24.07.1997г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане между ищцата и ответника К. Я. К., чрез неговата майка и законен представител С.Л., С. М. П. прехвърлила недвижим имот Апартамент състоящ се от стая, дневна, кухня, и сервизни помещения, който се намира в гр. Русе, *****, застроена площ 56,95 кв. м. с днешен идентификатор *** и съседни обекти ***,

***, *** и ***. В замяна К. Я. К. приел задължението към нея да я гледа, храни, облича, а при болест и лекува, а след нейната смърт да я погребе по установения обичай. Прехвърлителя си е запазил правото на ползване на целия апартамент и е вменил в задължение приобретателите докато е жива да не прехвърлят имота чрез продажба, дарение и др. сделки, както и да не го обременяват с тежести.

От показанията св.В.В. се установява, че познава ищцата, тъй като от 20 години всяка сутрин от 9 до 18,00 часа работи на 20 метра срещу нейния дом.

Свидетелят установява, че е търговец на спортни стоки за мъже и освен ищцата познава и ответника К. К., тъй като го е виждал преди време, когато е идвал със съпругата си и с децата си с колата. Твърди, че последните 3-4 години не го е виждал да идва при баба си. Свидетелят твърди, че не е виждал К. К. да посещава баба си и да я води на лекар, нито да й носи храна. По-скоро било обратното, преди години той идвал с колата, товарил и с и заминавал.

Идвал с празни ръце и си отивал с пълни чанти а понякога и с дрешки за децата. Бил е свидетел и на случаи когато бабата изпращала до внука си и неговите деца различни пратки. Свидетелят установява, че ищцата му се оплаквала, че й липсва отношението на внук към баба, защото той е единствен роднина, а тя на него е разчитала в годините. Преди 4-5 години м у споделила това и казала , че много й тежи.

Св.Василев е категоричен в показанията си, че през последните 3-4 години ответникът не е полагал никакви грижи за ищцата. Установява, че ищцата му споделяла, че внук й я блокирал по телефона, а тя е търсила контакт с него и правнука си.

От показанията на св. И.Б. се установява, че познава страните, тъй като ответника е негов приятел, когото возил с автомобила си до ищцата.

Установява, че към настоящия момент страните не контактували, като ищцата 4 отказвала контакт с внука си а искала да говори единствено със своя правнук.

Св. Б. установява, че ищцата се о баждала на С., правила му подаръци, търсила близост с детето, но не и към ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност.

Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което 5 кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

Общият принцип, заложен в чл.87 ал.1 от ЗЗД, предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал.3. Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца - нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на грижите.

Съгласно чл.9 о т ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договор, доколкото то не противоречи на закона. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, когато е двустранен. Затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Ако едната страна не изпълни задължението си поради причина, за която тя отговаря, за другата страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД.