Решение № 55 от 07.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кюстендил, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. К.ова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500574 по описа за 2024 година

Адвокат Д. Д. от АК- Кюстендил в качеството си на пълномощник на Д. Й. М., ЕГН ********** обжалва Решение № 956 от 11.10.2024 година постановено по гр.д. № 1156/2022 г. описа на Районен съд - Кюстендил.

С постановеното от РС- Кюстендил решение са изнесени на публична продан допуснатите до съдебна делба поземлен имот с идентификатор *** в с. Ж., общ. К., обл. К. по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта, засягащо поземления имот е от 12.05.2022 г., адрес на поземления имот: с. Ж., местност *** - над пътя, площ: 533 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: пета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 37200, съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***, при граници и съседи по документ за собственост: имот 29386.76161 - имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на М.Г.С. и др., имот *** - имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на Н.А.Я. и др., имот *** - имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на И.Н.Г. и др., имот *** - полски път, имот *** - имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на насл. на И.М.С., заедно с построената в имота масивна вилна сграда 01, със застроена площ от 42 кв. м., представляваща по Кадастралната карта сграда с идентификатор *** в с. Ж., общ. К., обл. К. по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта, засягащо сградата е от 12.05.2022 г.; адрес на сградата: с. Ж., сградата е разположена в поземлен имот е идентификатор ***; застроена площ: 42 кв. м.; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: вилна сграда[1]еднофамилна, на стойност 170 568 лв. като получената 1 при публичната продан сума се разпредели между съделителите, както следва: за Д. Й.

М.- ½ ч. и за К. П. Д.- ½ ч. Със същото решение Д. Й. М., е осъдена да плати на К. П.

Д. сума в размер на 13 400 лв., представляваща обезщетение за направени подобрения, изразяващи се изграждане през 2020 г. на работилница в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Ж., общ. К., обл. К., местност „*** - над пътя“ , ведно със законна лихва от датата на предявяване на искането- 24.11.2023 г., до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен искът над уважената част до пълната претенция от 18 000 лв.

Решението се обжалва в частта, в която Д. Й. М. е осъдена да плати на К. П. Д. сума в размер на 13 400 лв. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Във въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Приема се за неправилно присъждането на обезщетение за подобрения в процесния имот само в полза на единия съсобственик при установена по делото съсобственост при равни квоти, в който случай се твърди, че от установените подобрения следвало да се присъди само половината от стойността им. Алтернативно се оспорва правилността на решението в обжалваната част с довода, че обезщетение въобще не следва да се присъжда, доколкото процесната постройка е незаконно изградена по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Сочи се, че незаконните сгради са в тежест на имота, подлежат на премахване по реда на чл.224 и сл. от ЗУТ и това води до допълнителни разходи. По тази причина с изграждането на процесната стопанска постройка, не се увеличавала стойността на имота, а напротив - намалява се поради необходимостта от разходи по премахването й. Позовава се на т.II.7 на ППВС № 6/74г.

Сочи се, че по делото не са ангажирали никакви доказателства за това увеличила ли се е стойността на имота поради процесната постройка и с колко, както е че съсобственика Д. е изградил постройката със свои средства. Счита се, че съдът не е следвало да кредитира показанията на майката на Д., тъй като тя е заинтересована от изхода на делото като близък роднина, като не бил представен нито един документ за доказани разходи по изграждане на постройката, а още по-малкото такива, платени от Д..

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва основателността на подадената жалба и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането 2 на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С влязло в сила Решение № 956 от 11.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1156 по описа за 2022 г. на РС- Кюстендил е допуснато да се извърши съдебна делба поземлен имот с идентификатор *** в с. Ж., общ. К., обл. К. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта, засягащо поземления имот е от 12.05.2022 г., адрес на поземления имот: с. Ж., местност *** - Над пътя, площ: 533 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята:

5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 37200, съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, при граници и съседи по документ за собственост: имот 29386.76161 имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на М.Г.С. и др., имот *** - имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на Н.А.Я. и др., имот *** - имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на И.Н.Г. и др., имот *** - полски път, имот *** - имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на насл. на И.М.С., заедно с построената в имота масивна вилна сграда 01, със застроена площ от 42 кв. м., представляваща по Кадастралната карта сграда с идентификатор *** в с. Ж., общ. К., обл. К. по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта, засягащо сградата е от 12.05.2022 г.; адрес на сградата: с. Ж., сградата е разположена в поземлен имот е идентификатор ***; застроена площ: 42 кв. м.; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение: вилна сграда[1]еднофамилна между съделителите: Д. Й. М. и К. П. Д., при права: по ½ ид. ч. за всеки от тях.

Във втората фаза на делбата К. П. Д. е предявил срещу Д. Й. М. при условията на чл. 346 от ГПК искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД, а именно: за сумата 18 000 лв., от която 12 000 лв. за материали и 6 000 лв. за труд, представляващи стойността на изразходваните средства необходими за изграждането на работилница в процесния имот, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на искането – 24.11.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.

От заключението на съдебно-[1]техническа оценителна експертиза изпълнена от вещото лице Д. Д. се установява, че стойността на вложените материали и стойността на употребения труд по пазарни цени за изграждане на процесната сграда на допълващо застрояване е 13 400 лв., както и че за същата не са издадени строителни книжа по реда на чл. 148 и сл. от ЗУТ.

По делото е приета и съдебно-техническа експертиза изпълнена от вещото лице арх. С.Ч.. В нея експертът е посочил, че в Община К. не е образувано производство по незаконно строителство по чл. 195 и чл. 225 от ЗУТ и съответно не е налице производство по обявяване на строеж за незаконен; че няма действащи и предходни подробни устройствени планове за процесния имот, както и че за работилницата няма издадени строителни книжа, включително и инвестиционен проект по част конструктивна, архитектурна, електро, ВиК и ОИВ. Вещото лице е констатирало също така, че е допустимо да бъде построена процесната постройка- работилница във вида и местоположението й. В дадените обяснения в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесната сграда представлява постройка от допълващо застрояване и е сграда по смисъла на ЗУТ и ЗКИР.

3

По делото са разпитани като свидетели Д. Д.а – майка на К. Д. и Н.Х.. В показанията си свид. Д.а твърди, че постройката е изградена около 2020 г., че лично тя е давала парите за закупуване на материалите - около 16 000 - 17 000 лв., като строителството се е извършвало основно от К., баща му и негов приятел- Н.. Сочи, че Д. и К. по това време са живеели заедно и Д. не е била против изграждането на постройката, но не е участвала при строежа й нито с физическа помощ, нито с финанси. Свидетелят Н.Х. заявява, че е участвал в строителството на работилницата заедно с К. и баща му, което станало около Ковид пандемията. Знае, че през това време страните по делото са живеели заедно, но не е чувал Д. да е възразявала срещу строителството, както и не е видял тя да е помагала в изграждането на постройката.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящата инстанция приема следното:

Претенцията за присъждане на обезщетение за извършените подобрения в делбения имот намира основанието си в принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. При определяне правната квалификация, съдът следва да се съобрази със задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85/1968 г., касаещи отношенията между съсобственици, когато един или няколко от тях извършат подобрения в съсобствения имот. Приема се, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 от ЗС - ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, а ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици и при тяхното противопоставяне, отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.60- 63 от ЗЗД. Отчитайки посочените разяснения и имайки предвид, че от доказателствата по делото се установява, че съделителката Д. М. не е възразила и не се е противопоставила срещу строителството на процесната сграда, то съдът приема, че претенцията за извършени подобрения в съсобствения на страните недвижим имот намират своето основание в разпоредбата на чл. 30, ал.3 от ЗС. Видно от съдебно- техническата оценителна експертиза на вещото лице Д. Д. стойността на необходимите материали и труд за изграждане на процесната сграда на допълващо застрояване е 13 400 лв. Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС съсобствениците участват в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си. Следователно въззивницата М. дължи половината от направените разходи или сумата 6700 лв.. До този размер искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата до уважения размер от 13 400 лв. следва да се отхвърли.