Решение № 559 от 24.04.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Велико Търново, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110102369 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето, във връзка с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 87, чл. 258 и сл. от ЗЗД Ищецът „Вилидж Кепитъл“ ООД, гр.Плевен, чрез пълномощник адв.Ч. от ВТАК твърди, че между страните е сключен договор за проектиране от 13.01.2022 г. , по силата на който ищецът е възложил на ответника проектиране на описания в иска обект. Твърди се, че е извършено авансово плащане на сумата от 5800 лева съгласно договора. Сочи, че след като получил идейния проект от проектанта, той като възложител заявил, че не е съгласен с решенията му относно външната фасада на сградата и предложението за укрепване, които били в разрез с неговите изисквания.

Изтъква, че проектантът не се съобразил с неговите изисквания, а на 22.03.2022 г. му изпратил проект за споразумение за прекратяване на сключения договор, като в него посочил, че ще върне авансовата сума само до размер от 1300 лева. Възложителят отговорил, че не е съгласен с предложението и че поради неизпълнение на договора той не приема изработеното. С втора нотариална покана заявил изрично, че разваля договора поради пълно неизпълнение по вина на проектанта и поискал връщане на авансово платената сума от 5800 лева в срок до 29.08.2022 г., който изтекъл, но плащане не последвало. Моли съда да постанови решение, с 1 което да осъди ответника да му заплати сумата от 5800 лева главница, ведно със законна лихва върху нея от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковата молба.

Ответникът „ Ес Джей Ви студио“ ООД, чрез управителя Владимир Величков заявява допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва наличието на сключения договор за проектиране между страните, както и авансово плащане на сумата от 5800 лева. Оспорва, че в заданието на ищеца е предвидено запазване на външния фасаден вид на сградата и сочи, че едва през м. март 2022 г. била заявена подобна претенция, която била разработена, но възложителят отказал да я коментира и заявил, че прекратява отношенията помежду им. Не оспорва да е изпратил проект на споразумение за прекратяване на договора, но твърди, че това било по желание на ищеца. Не оспорва, че е получил две нотариални покани и заявява, че е готов да възстанови сумата от 1300 лева, представляваща разлика между заплатеното авансово и изработеното от него. Твърди, че причина за неизпълнение на възложеното е поведението на ищеца, който не му оказал необходимото съдействие в пълен обем съобразно законовите изисквания и излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли иска за сумата над 1300 лева.

Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа изложеното становище.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

На 13.01.2022 г. между страните е сключен договор за проектиране , съгласно който възложителят „Вилидж Кепитъл“ ООД възлага, а проектантът „Ес Джей Ви Студио“ ООД приема да извърши срещу възнаграждение проектиране на обект :

Изготвяне на инвестиционен проект за

Реконструкция, преустройство, надстрояване, промяна предназначението на съществуваща сграда, барбекю и басейн в УПИ I-239 в стр.кв. 27 по плана на с.Велчево, Община В.Търново. Срокът на изпълнение е 60 календарни дни , а договорената цена е 29 лв. на кв.м. без ДДС. Приети са две нотариални покани от ищеца от 14.06.2022 г. и от 16.08.2022 г., връчени на ответното дружество. С първата покана възложителят заявява, че не приема 2 изработеното от проектанта, тъй като не отговаря на неговите изисквания и с оглед това и изпратеното от проектанта проекто-споразумение за прекратяване на договор от 22.03.2022 г. , счита същият прекратен от тази дата, като вината за това е на изпълнителя. При връчване на нотариалната покана ответникът е оспорил изложените в нея обстоятелства, върнал е ключовете на възложителя , както и оригинален документ с изходни данни от В иК. Заявил е желанието си да възстанови сумата от 1300 лева от общо платената от 5800 лева, за което да му бъде предоставена сметка и съответните счетоводни документи. В отговор управителят на ищеца отново е заявил, че не приема представения проект. Изпратена е и втора нотариална покана от ищеца до ответника на 16.08.2022 г., в която ищецът излага, че не приема представения проект на споразумение за прекратяване на договора , тъй като той не е изпълнил задълженията си по него; заявява, че разваля договора по вина на проектанта и предоставя 7-дневен срок от връчване на поканата /връчена на 25.08.2022 г./ за връщане на авансово платената сума от 5800 лева. Приети като доказателства са още задание за проектиране, фактура № 000000024/17.01.2022 г. за сумата от 5800 лева /без ДДС/, както и кореспонденция между страните, разменена по електронна поща. Приобщени като доказателства са още документи свързани с архитектурно заснемане и проект, част „Архитектура“. По делото са събрани и гласни доказателства.

Св.*** е приятел на управителя на ищцовото дружество. Знаел за намеренията на приятеля си да реконструира сграда в с.Велчево , като идеята била тя да се запази максимално в съществуващият и вид, а ако се налага преустройство то да бъде вътре. Идеята била фасадата да се запази каквато е. Заданието изяснявало в нормална степен исканото от него. Свидетелят заявява, че е дал мнението си относно изпратения му от Велев имейл със заснемането и чертежите за разпределение на първи и втори етаж. Според него има и други варианти за укрепване и има нужда от геодезическо заснемане. Знаел още, че е разработен проект от друг екип, в който укрепването е вътрешно. Той лично разбирал заданието така, че да се запази обема на сградата и да се направи второ ниво. Св.**** е архитект и работи за ответното дружество.

Посещавал е обекта на място няколко пъти и е правил заснемане. По време на всички посещения управителят на ищеца присъствал. Свидетелят знаел, че възложителят иска да запази максимално същата сграда. Той лично не е обсъждал как да се направи укрепването, но присъствал на едно от 3 обсъжданията, като изискването било покрива да не се променя. Знаел, че възложителят първо искал сградата да се запази външно, после променил мнението си след направеното от тях заснемане , като не искал да се разгражда пода и да се правят дупки по него. Твърди, че управителят на ищеца е посещавал офиса им няколко пъти и че е запознат с проектите, които са обсъждани с него. Преди да прекъснат отношенията си възложителят казал, че не е съгласен с предложените му варианти. Според свидетеля били изготвени в пълен обем част „Архитектура“, както и в 3D варианти. Сочи, че не е запознат с водената между страните кореспонденция. Св.*** е инженер – конструктор. Ходил е на обекта , като на срещата присъствали възложителят и ***. Доколкото си спомня трябвало сградата , която била около 100годишна да се преустрои от едноетажна на двуетажна, което категорично налагало конструктивно укрепване. Спомня си, че вариантите били два- или външно, което е по -често срещания вариант на укрепване, или вътрешно.

Сочи, че имало изискване вътре в сградата да не се копае и да не се нарушава подовата настилка, което автоматично водело до първия вариант. Според него къщата можела да изпълнява функциите си с предложеното външно укрепване. По делото е изготвена и съдебно -техническа архитектурна експертиза. Според заключението на вещото лице арх.Л. въпросът относно запазване на външният фасаден вид на сградата не е третиран изрично в заданието. Косвено може да се направи изводът, че предвидената реконструкция трябва да обхваща пространствата в съществуващата сграда, но фасадното решение не е регламентирано никъде в заданието. Извършените до момента изпратени по имейл на ищеца и представени по делото разпечатки на изготвени чертежи не обхващат изцяло обектите и проектните работи – не е разработено общо ситуационно решение, не е разработена механа на кота- 2,45 м.; не е изяснено разположението, разпределението и функционалните връзки на столовата и барбекюто. Представените до момента материали имат характеристика на непълна предварителна разработка на технически проект, както е означението на фазата върху тях. Разработени са чертежи, представляващи междинен етап на технически проект, обхващащ част от договорените обекти. В представените му чертежи от ищеца липсват фасади и разрези. Това е съществена липса, защото не позволява оценка на архитектурното решение и спазване на устно договореното изискване за запазване екстериора на сградата, както и начина на конструктивно укрепване 4 и въздействието му върху архитектурния облик. Външният вид на сградата се формира на база архитектурното решение съобразено с изискванията на инвеститора и интегрирането на конструктивните елементи по най-подходящ начин. Предложеното конструктивно решение с външни конструктивни елементи е по общи съображения оптимално, тъй като не се засягат вътрешните подови конструкции и пространствата в интериора, ъгловите конструктивни елементи до голяма степен повтарят наличните в сградата ъглови пиластри и са в духа на архитектурния образ и се обхващат ограждащите стени в най-критичните им точки- ъглите. Извършените работи, макар да не съответстват в голяма степен на регламентираното в заданието проектиране / работено е само по основната сграда/ представляват значителна по обем работа, безспорно изпълнена от ответника, която представлява част „Архитектура“ в доста напреднал етап. По обща оценка може да се приеме, че извършените ППР са около 25-30% от общия обем на работите, съответно цената им е същия процент от договорената проектна цена. Методиката на КАБ е напълно неприложима при формиране на цената съгласно договора. Относно геодезическото заснемане, което е важен елемент от изходните данни за проектиране, същото не е направено, но това не е критично по отношение терена и съществуващата сграда. В случая не е задължително получаването на виза за проектиране, каквато се изисква от експлоатационните дружества, според трайно установената им незаконосъобразна практика при всички случаи за подаване на изходни данни и условия за свързване. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и го конкретизира относно необходимостта от геодезическо заснемане, което е методически правилния подход, относно конструктивното обследване и технически паспорт на сградата. Уточнява, че това е отделна дейност, възлагана и изпълнявана отделно. Пояснява, че представените му от ищеца чертежи и тези, находящи се по делото имат разлики, като в представените по делото има фасадни разрези. Според вещото лице външното укрепване води до невъзможност да се запази външния вид на сградата, но това не означава непременно, че видът ще бъде по-лош. Вътрешното укрепване води неминуемо до нарушаване на подовите и тавански конструкции. Заданието не е изпълнено в цялост относно изискването за басейн и хранителен блок, но относно основната сграда предложеното решение съответства приблизително на заданието за съответния етап.

5

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. По същество е частично основателен.

Не е спорно, че на 13.01.2022 г. между страните е сключен договор за проектиране , по силата на който възложителят срещу заплащане на съответно възнаграждение е възложил на изпълнителя да изработи инвестиционен проект за реконструкция, преустройство, надстрояване, промяна предназначението на съществуваща сграда , барбекю и басейн в УПИ I-239 в стр. кв. 27 по плана на с.Велчево, Община Велико Търново, съобразно приложеното към договора задание за проектиране. Установено е, че на 17.01.2022 г. възложителят е превел по сметка на изпълнителя сумата от 5800 лева / без ДДС/. Възложената работа не е изпълнена изцяло, поради което ищецът , твърдейки , че е развалил договора поради виновното му неизпълнение от страна на проектанта претендира да му се върне платената сума поради отпаднало основание. От своя страна ответникът заявява, че следва да задържи сумата от 4500 лева представляваща възнаграждение за свършената работа до прекратяване на договора. При така очертана правната рамка на спора съдът следва да обсъди естеството на договора, неговото изпълнение/неизпълнение, респективно наличието или липсата на отпаднало основание за плащане досежно процесната сума. От приобщените по делото писмени и гласни доказателства е безспорна облигационната връзка между страните, основана на договор за проектиране. По своята същност това е договор за изработка, който съобразно правните си характеристики е двустранен , възмезден, неформален, консенсуален договор, уреден в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Процесният договор от 13.01.2022 г. е сключен в писмена форма и е валиден, породил е действие между подписалите го страни, доколкото в него са уговорени всички съществени елементи, касаещи изпълнението- предмет, права и задължения, договорено възнаграждение и начин на плащане, прекратяване. Неразделна част от договора е заданието за проектиране, което , както се установи , не е изпълнено изцяло. Според ищеца с нотариална покана от 16.08.2022 г. той е развалил договора поради пълно неизпълнение по вина на ответника, като му е предоставил 7- дневен срок за връщане на платената до момента сума от 5800 лева. Съдът не приема тезата на ищеца относно развалянето на договора.