Определение № 347 от 16.03.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Частно наказателно дело № 20225330201259 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.

Районна прокуратура-град Пловдив с Постановление от

15.02.2022година е прекратила наказателното производство по дознание № 734/2016год. по описа на Второ РУП ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.

131, ал.1, т.12 вр. чл.120 ал.1 от НК.

Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба от пострадалия П. М. Г.. Същият, чрез пълномощника си адв. М. счита, че така издаденото Постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне с указания за задължителното прилагане на закона.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, продадена в срока по чл.243 ал.3 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна.

В хода на разследването е установено следното:

На 26.09.2015год. свидетелите П.Г. и Н.Б. отишли на централната жп гара в гр.Пловдив с намерението да пътуват с влак до гр.София. Двамата си закупили билети. Когато погледнали информационното табло в чакалнята на гарата за да се уведомят кога и на кой коловоз пристига влака видели, че 1 същия се движи с 20 мин. закъснение. Докато чакат решили да отидат в кафето на гарата за да се нахранят. Десет минути преди времето в което било обявено пристигането на влака двамата излезли на перона за да чакат. Тогава установили, че влака е пристигнал и потеглил. Ядосани от случилото се и от това, че некоректно подадената информация на информационното табло е довела до провал на плановете им за пътуване до гр.София двамата свидетели решили да потърсят сметка на виновния за това служител на гарата. Първо се отправили към касите и там пожелали да получат компенсация за изпуснатия влак. Касиерката с която разговаряли им предложила да им презавери билета за следващ влак или да им върне парите, но те отказали и пожелали да се срещнат с началника на гарата за да се оплачат. Касиерката ги насочила към офиса му. Вместо обаче да отидат в стаята на началника на гарата, двамата свидетели попаднали в стаята на инструктор превозни бригади, която се намирала на втория етаж на сградата на гарата.

В същото време в посоченото помещение се намирали св.СБ. -началник влак в БДЖ пътнически център Пловдив и св. И.Б. -инструктор превозни бригади. Св.Б. седял зад бюрото в стаята, а свБ. стоял прав непосредствено зад него.

Когато св.Г. и св.Б. влезли в стаята, св.Г. започнал на висок глас и с нападателен тон да се разправя със свидетелите Б. иБ., като желаел да получи компенсация за това, че е изпуснал влака за гр.София поради некоректно подадена информация на информационното табло на гарата. След като св.Б. изслушал претенцията на св.Г. му казал, че е това, че е изпуснал влака е по негова вина и е безпредметно да подава жалба. Св.Г. ядосан от чутото с юмрук ударил монитора на компютъра на бюрото на което седял св.Б. и продължил яростно да вика къмБ. и Б..

В хода на разследването са били оформени три групи свидетелски показания относно действията на свБ. и начина по който св.Г. е получил травматичните увреждания. Първата група са свидетелитеБ., Б. и св.З.М. които твърдят,че след като ударил монитора св.Г. се обърнал и се опитал с бърз ход да напусне помещението, като докато излизал се спънал в кабела на вентилатора и паднал. При падането си повлякъл вентилатора, който още работейки паднал върху него и наранил ръката му. Втората версия за случилото се е изложена от пострадалия Г., който твърди, че когато тръгнал 2 да напуска помещението е бил настигнат от свБ., който първо го хванал в областта на гърдите от към гърба му, а когато първия се завъртял към него го блъснал с ръце към стената където се ударил последователно във вентилатора и стената. Трета версия на случилото се изложил св.Б., който пък е заявил, че свБ. е блъснал св.Г. ь областта на гърдите само веднъж, в момента в който последния с викове е ударил с юмрук монитора на бюрото до което е седялБ..

За проверка трите версии очертани от свидетелските показания по делото е била назначена комплексна физико - медицинска експертиза, според която на П. М. Г. на 26.09.2015г. са причинени следните травматични увреждания: оток, охлузване и кръвонасядане в тилната област на главата, разкъсно - контузна рана 2 см. по задната повърхност на лявата мишница над лакътя, контузия на дясната лакътна става по клинични данни. Раната на лявата мишница му е причинила разстройство ва здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите увреждания са му причинили болка И страдание. Всички констатирани увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо - ръбести предмети. Раната на лявата мишница прилича на прорезна, но нейните несъвършено гладки ръбове, както са описани, сочат, че тя е възможно да се получи от периферния ръб на перката на работещ вентилатор, дори и ако тя не е метална. В подкрепа на този извод е липсата на остри предмети в мястото на събитието.

Приема се следният механизъм на причинивяне на телесните увреждания: след като Г. ударил монитора, тръгнал да излиза през вратата, увлякъл вентилатора и паднал по лице. При падането вентилаторът се счупил и горната половина паднала върху Г.. Този механизъм може да обясни контузията на десния лакът, ако падащият е направил опит да се предпази.

Лявата мишница безспорно е била увредена от въртящата се перка при условие, че няма предпазна решетка. Горната задна част на вентилатора, възможно тежаща 2-3 кг., след удара на перката в лявата ръка е получила допълнителен момент на ускорение в посока към земното притегляне, и ако е попаднала в тилната област на главата е годна да причини описаните увреждания -оток, охлузване и кръвонасядане. Липсата на увреждания по лицето може да се обясни с инстиктивно поставяне на дясната ръка напред в опит за предпазване.

В последствие е била назначена Комплексна повторна съдебно3 медицинска и физико-медицинска експертиза видно от заключението на която: при инцидента на 26.09.2015г. на П.Г. е било причинено оток, охлузване и кръвонасядане в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана 2 см по задната повърхност на ляват^и мишница над лакътя, контузия на дясната лакътна става по клинични данни. Разкъсно-контузна рана 2 см по задната повърхност на лявата мишница над лакътя е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Отока, охлузването и кръвонасядането в тилната област на главата и контузията на дясната лакътна става по клинични данни по отделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане със' или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, както и от действието на твърд тъп предмет с добре изразен ръб. Раната на лявата мишница, ‘ която е със сравнително гладки ръбове и остри ъгли, прилича на порезна, но нейната морфология сочи, че тя може да се причини от действието на твърд тъп предмет с добре изразен ръб. Уврежданията на П. Г. са разположени по задните повърхности на главата и горните крайници. При падане по лице е възможно да се контузи дясната лакътна става при опит з предпазване, но вещите лица очакват при тази хипотеза да има и други увреждания, а и няма физически правдоподобен механизъм за получаване на другите увреждания.

Физически правдоподобния механизъм за получаване на описаните травматични увреждания е при залитане и падане назад. За целта трябва да е било упражнено въздействие в предната част на тялото в посока назад, например блъскане в гърдите. Уврежданията могат да се получат само от енергията на падащо назад тяло, не е необходимо въздействието да е с голяма сила, стига да е достатъчно, за да се получи загуба на равновесие.

От изложеното по-горе прокурорът е направил извода, че не са били събрани достатъчно и категорични доказателства от които да се направи несъмнен извод, за това с действията си СБ. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.1 от НК. За да е осъществено престъплението по посочения текст е необходимо дееца умишлено да причини на другиго телесно увреждане, в случая такова квалифицирано като лека телесна повреда. Твърденията на пострадалия П.Г. за механизма на получаване на констатираните по тялото му телесни увреждания, а именно след като е бил блъснат и ударен от СБ., 4 остават изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал.

На второ място прокурорът е посочил, че ако приемем,че по безспорен и категоричен начин е било установено, че на 26.09.2015 год. СБ. е причинил от обективна страна на пострадалия П.Г. травматични увреждания, които се квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2 от НК, то за да се стигне до този извод следва да се кредитират единствено показанията на св.Н.Б., които са описали механизъм единствено възможен от гледна точка на физиката и биомеханиката и много подробно описан в изготвената по делото СМЕ. След анализ на неговите показания обаче се налага и втория съществен извод по делото, а именно ситуацията в която св.Г. е получил травматичните си увреждания, в момента в който силно ядосан е нанесъл удар по монитора на бюрото в помещението, точно в този момент св.СБ. с едно единствено движение го е бутнал на зад при което Г. е изгубил равновесие и е паднал. Именно след анализ на действията на СБ. може да се направи извода, че същите са били насочени към отблъскване на П.Г. от мястото на което се е намирал и действията които е извършвал, за да бъдат предотвратени по-тежки последици /увреждане на имущество/, т.е. умисъла на св.СБ. е бил да попречи на по нататъшните действия на пострадалия, а не да му причинява телесно увреждане, последното не е бил целен резултат отБ..

Поради това прокурорът счита, че може да се приеме, че причиняването на телесните повреди на П.Г. е извършено от СБ. по непредпазливост, тъй като същия изблъсквайки го не е искал да му причини телесно увреждане /обществено опасните последици/, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването му. Причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост не е криминализирано от Наказателния кодекс на Република България, т.е. не съставлява престъпление, ето защо и настоящото производство ще следва да бъде прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Съдът, като прецени изложените в прокурорския акт изводи, намира същите за обосновани, законосъобразни, почиващи на доказателствата по делото и представляващи правилно приложение на материалния закон.

Всъщност настоящото Постановление е четвърто по ред, постановено по реда на чл.243 от НПК, след като вече на три пъти становището на прокурора е било предмет на проверка от съдебни инстанции. Понастоящем 5 наистина са положени усилия да се изпълнят указанията на ПРС и ПОС във връзка със събиране на допълнителни доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че изцяло се споделят доводите, изложени в Постановлението относно наличието или не на съставомерно деяние по посочената правна квалификация от НК от обективна и субективна страна, които тук не следва да се преповтарят. По отношение на това обстоятелство следва наистина да се възприеме становището, че деянието наБ. не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението нанасяне на умишлена телесна повреда. В тази връзка по делото са били събрани и подложени на подробен анализ в процесното Постановление всички възможни доказателства. Въз основа на тях и най-вече на описания в съдебно-медицинските експертизи възможен механизъм на причиняване уврежданията на пострадалия, следва да се приеме, чеБ. наистина е действал не с цел да увреди здравето на Г., а за да възпре собствените действия на последния и да го накара да напусне стаята. Още повече, че твърденията наБ. в изложения смисъл изцяло се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства по делото, включително и заключенията на съдебномедицинските експертизи.