Решение № 30 от 30.06.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Белоградчик, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря ДИАНА Б. ВАНКОВА-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20261310200001 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ” М. ” ЕООД- гр.В., с ЕИК*********, със седалище и адресна управление гр. В., п.к. 3700, обл. В., ж. к. К. Б. № **, вх.

А, ет.6, ап.15, представлявано от Т. Н. А. - управител на дружеството, срещу НП № ************/11.11.2025 г. на Директора на Дирекция "ИТ" -Видин, с което на „М.“ ЕООД е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500,00 лв., на основание чл.416 ал.5 от КТ и във вр. с чл.413 ал.2 от КТ за извършено нарушение по чл.49 т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено. Твърди се, че проверката е извършена не в присъствието на нарушителя, излага се още, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя или свидетелите, 1 присъствали на извършване или установяване на нарушението, било записано в НП – че акта е връчен на работник / служител /. Всичко това било основание за отмяна на издаденото НП – без да се обсъжда казусът по същество. Освен посоченото до тук , в жалбата се твърди, че след една и съща проверка на строителния обект, контролният орган е издал три НП, в които се сочат идентични основания за налагане на санкцията, като в две от тях – и правната квалификация на деянията е една и съща, а по обжалваното по делото НП – е само по-различна – чл.49 т.2 от Наредба № 2/2004 г. за МИЗБУТСМР / в другите две НП – е по чл.49 т.3 от същата Наредба /. В АУАН не били посочени свидетелите, на установяване на нарушението, АНО се е произнесъл по преписката след повече от един месец, не било ясно имало ли е и издадени предписания до работодателя, не било посочено кое укрепване за изкопа е подходящо, АУАН бил съставен за не обезопасен изкоп за подпорна стена, а спирането на строителството било за дейностите по и около изкоп – за основи.

По този начин – нарушението не било описано ясно за жалбоподателя.

Възразява се и срещу налагането на имуществена санкция по чл.413 ал.2 от КТ, при наличие на текст – със друго наказание по чл.413 ал.1 от КТ. Като цяло се иска отмяна на НП и присъждане на сторени разноски по делото. В с. з. жалбоподателят не се представлява – нито от законния си представител – управителя, нито от друг - от упълномощен такъв.

Въззиваемата страна, се представлява от упълномощено лице – юрисконсулт, който оспорва жалбата, твърди наличие на извършено нарушение по КТ и установен автор на същото, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки по същество на делото – като намира АУАН и НП, съответно съставен и издадено - при спазване на всички нормативни изисквания, доказаност на извършеното нарушение, правилно определен отговорен субект, поради всичко което – НП следвало да се потвърди. В бележките се прави и възражение за прекомерност на претендирани от другата страна разноски /адвокатско възнаграждение / ако такива се търсят. Моли се също така, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна 2 следното:

На 08.07.2025 г., св. В. Ц. и колегата му Р. Г. – служители на Д ”ИТ” Видин, посетили строителен обект: извършване на разширение на цех да механична обработка, в Индустриална зона на гр. Д., бл. В., с цел извършване проверка на място на обекта относно спазване на трудовото законодателство.

Строителните и монтажни работи били извършвани от "М." ЕООД. Така при извършен обход на територията на новоизгражданата част от цеха, проверяващите конкретно установили, че "М." ЕООД като работодател, в качеството си на строител, е допуснал до работа на работната площадка, на която има не обезопасен изкоп / служещ за подпорна стена /, лицата - И. Л. Р. "арматурист", П. Г. И. - "общ работник, строителство на сгради", П. Б. В. "общ работник, строителство на сгради", О. К. К. - "общ работник, строителство на сгради“ и Г. Ц. П. - "общ работник, строителство на сгради", като на изкопа липсва подходящо укрепване . Имало опасност от падане в изкопа при това положение – на хора и вещи. Наоколо се работело дори и с МПС, което маневрирало на терена около изкопа. Освен този изкоп имало и други малки – служещи за изграждане на основи, с поставени в тях стърчащи метални конструкции. В хода на проверката на място на 08.07.202 5 г. на основание чл.404 ал. 1 т.3 от КТ бил съставен Акт за спиране на работата по и около изкопите, служещи за изграждане на основи и по и около изкопа за подпорна стена на обекта, като били поставени специални знаци за спиране, от дата: 08.07.2025 г съгласно чл.2 ал.2 т.2 от Наредба РД-07-3 от 03.11.2016 г. за определяне на правилата за поставяне на графично изображение на знака по 404 ал.1 т.3 от КТ, като екземпляр от акта за спиране бил връчен на И. Л. Р. работник в "М." ЕООД. На място бил изготвен и снимков материал.

Проверяващите констатирали и други нередности по строежа.

На 15.06.2025 г. чрез ел. поща била изпратена Призовка на осн. чл.45 ал.1 от АПК до "М." ЕООД, за явяване на 23.07.2025 г. на представител на дружеството в Д “ИТ“ -Видин и представяне на изброени документи.

Призовката била получена в същия ден, потвърждение за което е направено от получателя на следващия - 16.06.2025 г.

На 23.07., като и на 25.07.2025 г., в Д „ИТ“ – Видин се явила К. К. – К., представител по пълномощие на "М." ЕООД, осигурявайки документи на дружеството.

3

Като цяло, в резултат от проверката на място и след това на двете - по документи само, бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР ********* от 07.08.2025 г., в който са описани всички установени нередности при извършване на СМР по строежа в гр. Д., от "М." ЕООД, дадени са предписания за отстраняването им, с определени срокове за това и били спрени дейностите по и около изкопите за основи, и по и около изкопа – предназначен за подпорна стена.

С описваното по-горе поведение на работодателя-строител / установено на място – 08.07.25 г. / – не обезопасяване на изкопа / липса на укрепване /, служещ за подпорна стена, според проверяващите „М.“ ЕООД е нарушил: чл.49 т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ. бр. 37/04 год./.

Била изпратена покана на „М.” ЕООД за явяване на посочени дата и час / 05.09.2025 г., в 14.00 ч./ в Д „ИТ” Видин, с оглед започване на административно производство, като на дружеството му се съставят три АУАН на трудовото законодателство. Поканата обаче, изпратена чрез „Български пощи“ АД – с разписка за връчването й, не била получена, като е отбелязано в документа за връщането - на 04.09.25 г. – че търсеното лице „отсъства“. След извършена справка за адреси, на които е регистрирано дружеството – работодател, било установено, че седалището му е именно на известния на контролния орган адрес, който между другото съвпадал и с адреса на законния представител на самото ЮЛ - управителя му. Изпратена повторно на същия адрес, на 09.09.25 г. – поканата също била върната, с отбелязване на 19.09.25 г – „не потърсена“.

Предвид това, на 26.09.2025 г. св. Ц. съставил на ЮЛ - жалбоподател акт № ********, в присъствието на своя колега – Р. Г., за нарушение на чл.49 т.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, в отсъствие на представител на нарушителя. На жалбоподателя било изпратено копие от акта и на 30.09.25 г., Т. А., като законен представител на “М.” ЕООД - Видин - управител, го получил и подписал.

Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № *************/11.11.2025 г. от Директора на Дирекция "ИТ"-Видин.

4

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира обвинението, отправено към жалбоподателя за доказано, а в процеса на това – спазени всички изисквания на ЗАНН, КТ и подзаконовите нормативни актове .

На първо място, АУАН е съставен надлежно в присъствието на свидетел на установяване на нарушението – Р. Г., колега на актосъставителя, с когото са извършили заедно проверката на място на 08.07.2025 г. Това е видно и от показанията на св. Ц., и от Акта за спиране на СРМ, съставен на мястото на извършваната трудова дейност в деня на проверката, в който документ Г. също е вписан и се е подписал. Именно от този акт – за спирането, е бил връчен екземпляр на един от заварените на място работници – И. Р., по причина – както поясни свид. В. Ц. – липса на представители на работодателя. Което е без значение в случая – тъй като към момента на това връчване, админ. нак. производство все още не е било и започнало – това е станало чак със ставяне на АУАН, който именно слага началото му. В хода на проверката на контролния орган – и на място, и по документи, са установени няколко нарушения, и преценка на този именно орган е дали и колко АУАН ще състави, респ. след това АНО – колко НП ще издаде. Абсолютно възможно е един админ. нак. отговорен субект, със свое неправомерно поведение, да осъществи съставите на няколко админ. нарушения. Представените по делото, от страна на жалбоподателя, копия от две други НП, издадени срещу него по повод същата проверка, вменяват други админ. нарушения, така както ги е преценил и квалифицирал актосъставителят и след това АНО. Те касаят различни нарушения като предмет – едните са досежно изкоп, служещ да подпорна стена, друго за изкопи, служещи за основи, окачествени и по различни текстове от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР – чл.49 т.2 и две по чл.49 т.3 – но с различни обекти на СМР / изкопите за подпорна стена и за основи, като касаят обектите досежно липса на укрепване – за подпорната стена, невзети мерки за предотвратяване рисковете от падане на хора, продукти и/ предмети – за двата вида изкопи/. Самият законодател е предвидил различни 5 състави на неправомерно поведение в такива случаи / по т.2 и по т.3 от чл.49 / Несъстоятелни са и възраженията за не посочване в НП дали има или не възражения срещу АУАН, в случая по приписката – няма такива, така че няма и какво да е обсъждал АНО в тази насока. А срокът по чл.52 ал.1 от ЗАНН – е само инструктивен. Даването на предписания за отстраняване на допуснати админ. нарушения има друго правно основание и е преценка на контролния орган, като евентуално дадени такива – не водят до отпадане отговорността на нарушителя за извършено нарушение, а неизпълнението на такива предписания – в срок, влече съвсем друга отговорност.

Съдът намира, че в АУАН и НП, ясно е описано установеното в хода на проверката на място от служителите на Д „ИТ“ – Видин и окачествено като неизпълнение нормата на чл.49 т.2 от Наредба № 2/2004 г. от МИЗБУТИСМР – наличие на неукрепен, не обезопасен по някакъв начин, изкоп, предназначен да служи за подпорна стена. Още повече, на строежа и около изкопа се е работело в момента, имало е допуснати там хора-работници, а това какви мерки за укрепване е трябвало да се предприемат – е следвало да се прецени от определено техническо лице на обекта, каквото не е установено по време на проверката, нито след това са събрани данни – такова лице да е предвидило предприемането на подобни мерки. /технически ръководител – както посочи актосъставителят /. Предвид това, съдът не намира за нарушени правата на нарушителя - жалбоподател – да разбере в какво е обвинен и как / срещу какво / да организира защитата си.