Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3601 от 22.11.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14126/2022
Вид
Решение № 3601
Подписан
22.11.2022
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3601 гр. Варна, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110114126 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна за настаняване на детето Г. Д. Г., ЕГН **********, в домакинството на П. Н. Г., ЕГН ********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл.

227, вх. 5, ет. 7, ап. 172, за срок, считано от датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие от момичето.

Молителят излага, че по отношение на детето Г. Д. Г. е взета мярка за закрила, като същото е настанено в домакинството на П. Н. Г. и Г. Н. Г. /баба и дядо на момичето по майчина линия/. Посочва, че родители на непълнолетната са Надежда Г.ова Г. и Д. А. Г.. Г. е родена по време на съжителството на съпружески начала между Надежда Г. и Д. Г..

Отношенията между двамата могат да бъдат определени като непълноценни. Родителите за кратко полагат грижи за детето. Впоследствие се разделят и грижите са поети от майката, подпомагана от родителите си. С времето майката се дистанцира от ангажиментите си на родител, като отглеждането на момичето е поето изцяло от нейните баба и дядо. През 2009 г. майката трайно напуска домакинството, в което се възпитава Г. и преустановява контакти с членовете на семейството си, както и с дъщеря си. Поддържа, че майката на детето е починала на 12.09.2011 г. в Полша. Бащата демонстрира сходен родителски модел. Създава ново семейство. Регулярно поддържа контакт с низходящата си, но заявява, че не може да поеме грижите за нея. Направените поредица от актуални социални проучвания установяват, че непълнолетната продължава да е лишена от полагащите се родителски грижи. Бабата и 1 дядото на детето по майчина линия са единствените близки на момичето, които следят отблизо развитието му и полагат адекватни грижи за него. Познават добре потребностите на детето. Помежду им се наблюдава изградена емоционална връзка. По изложените съображения моли депозираната молба да бъде уважена.

В проведеното по делото открито съдебно заседание заинтересованата страна – д е т е т о Г. Д. Г. , чрез назначения му особен представител, изразява становище за основателност на молбата.

Заинтересованите страни – П. Н. Г. и Г. Н. Г. молят подадената молба да бъде уважена.

Заинтересованата страна – родителят Д. А. Г. изразява становище за основателност на молбата и моли същата да бъде уважена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадена е молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДт.

Видно от удостоверението за раждане на детето Г. Д. Г. , родено на 03.05.2007 г., негови родители са Надежда Г.ова Г. /майка/ и Д. А. Г. /баща/.

Видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт, Надежда Г.ова Г. е починала на 12.09.2011 г. в Полша.

С решение № 3530/04.09.2017 г., постановено по гр. д. № 10055/2017 г. по описа на ВРС, XXIV състав, момичето е настанено в семейството на П. Н. Г. и Г. Н. Г. за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на решението /19.09.2017 г./.

Бабата и дядото на детето по майчина линия са изразили писмено съгласието си в депозирани от тях нарочни декларации детето Г. Д. Г. да бъде настанено в тяхното домакинство.

Със заповед № ЗД/Д-В-226/19.09.2022 г. на директора на ДСП – гр. Варна е продължено настаняването на детето Г. Д. Г. в семейството на роднини – П. Н. Г. и Г. Н. Г.

/баба и дядо на момичето по майчина линия/, предвид изразеното от тях желание да отглеждат детето в своето семейство, до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.

Към молбата е приложен социален доклад от 19.09.2022 г. При извършеното социално проучване е установено, че през годините бащата е посещавал рядко дъщеря си, вземал я е при себе си, но без ангажимент за преспиване или по-дълго съжителстване. Помагал е с малки суми, но не често. Емоционалната връзка между родител – дете е нестабилна. Същият има ново семейство и друго дете, за което полага преките грижи, но не проявява готовност да поеме грижите и за Г., която от своя страна предпочита да остане в дома на нейните баба и дядо. За момичето семейство Г.и са значимите възрастни, които й дават усещането за сигурност и стабилност. Според социалните работници, именно те двамата се явяват единствената възможност за отглеждане на детето в сигурна, стабилна и безопасна семейна 2 среда.

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДт дете може да бъде настанено извън семейството, ако родителите са починали, както и в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че в случая са установени именно предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДт, а именно майката Надежда Г.ова Г. е починала, а бащата Д. А. Г. трайно не полага грижи за своята низходяща, без основателна причина. Има данни, че същият осъществява епизодични срещи с дъщеря си, но се е дистанцирал трайно от грижите по възпитанието и отглеждането й. Създал е ново семейство и се грижи за другото си дете, но не и за Г.. В съдебно заседание родителят потвърди, че не е налице промяна във всяко едно отношение и ясно изрази желанието си детето да продължи да се отглежда от баба си и дядо си.

Установено е, че бабата и дядото по майчина линия на момичето – П. Н. Г. и Г. Н.

Г. познават потребностите му и изразяват желание да поемат грижите по неговото отглеждане и възпитание в семейна среда. То постоянно се отглежда в тяхното домакинство от дълги години. Между тях има силно изградена емоционална връзка. Ето защо съдът приема, че детето Г. Д. Г. следва да бъде настанено в семейството на своите баба и дядо по майчина линия. По този начин ще се осигури възможност детето да пребивава в семейна среда, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо, психическо и нравствено развитие.

По изложените съображения съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето Г. Д. Г., ЕГН **********, за отглеждане в домакинството на неговите баба и дядо по майчина линия – П. Н. Г., ЕГН ********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. ****, вх. **, ет. ** ап. ***, за срок, считано от датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие от момичето, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДт.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4