Решение № 12856 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12856 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110169826 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на ЗАД „А.“ съществуват вземания от „ОЗК- З.“ АД за следните суми: за сумата от 566.70 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. № РВ .............. вследствие на ПТП от 19.12.2016г., настъпило в гр. Пловдив, на ........... по вина на водача на товарен автомобил „ДАФ ТЕ47“ с рег. № .................. чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен с „ОЗК- З.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване заявление за изадаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК- 08.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 172.70 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.10.2018г. до 08.11.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 63748/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 19.12.2016г., в гр. Пловдив, на ........... настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено З. „Каско“ лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. № РВ 4584 и товарен автомобил „ДАФ ТЕ47“ с рег. № .................. гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено З. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на товарния автомобил, извършвайки маневра на заден ход, ударил паркирания лек автомобил „Хонда“ и му причинил увреждания на обща стойност 1148.40 лева, която сума била изплатена с платежно нареждане от 27.01.2017г. в полза на собственика на увреденото имущество, като във връзка с определяне на обезщетението били извършени разходи в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарния автомобил бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с 1 определяне на обезщетението разноски, от които заплатил част, възлизаща на сумата от 596.70 лева. По изложените съображения ищецът претендира останалата част от регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, твърдейки, че описаният в исковата молба и деклариан пред него механизъм на ПТП не отговаря на действително осъществения и поддържайки в тази връзка, че единствена причина за произшествието е поведението на водача на лекия автомобил, евентуално- че същият е допринесъл за пътния инцидент, като е проявил невнимание и не е съобразил пътната обстановка. Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерно завишен и несъответен на действително претърпените вреди.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие вследствие на виновното противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на товарния автомобил е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 1148.40 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че част от регресната претенция с размер на частта от 596.70 лева е погасена от ответника чрез прихващане на насрещни задължения на страните. Независимо от това, следва да се изясни, че тези обстоятелства се установяват и от надлежно приобщените писмени доказателства- застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 0306Х0235230, справка от електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарния автомобил, фактура № 4475/19.01.2017г. за стойността на ремонта на увредения лек автомобил и работна карта към нея, преводно нареждане за извършено от ищеца в полза на правоимащото по застраховката „Каско“ на лекия автомобил плащане на застрахователно обезщетение, разменена между страните писмена креспонденция за предявяване на регресното вземане на ищеца по процесната щета и за извършено между тях прихващане на насрещни задължения, вкл. на процесното.

Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност осъщественото от всеки от двамата водачи поведение непосредствено преди и по време на ПТП и приноса на всеки от тях за настъпването му, респ. за вредите от него, както и размера 2 на следващото се обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от конкретния пътен инцидент вреди.

Съгласно съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол № 46548/19.12.2016г., вкл. изготвената в графа 13 от същия скица на ПТП, процесният пътен инцидент е настъпил на 19.12.2016г., в гр. Пловдив, на ........... № 9, като товарен автомобил „ДАФ ТЕ47“ с рег. № СВ 1027 АТ е извършвал маневра движение на заден ход за навлизане в паркинг/частен терен, а лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. № РВ .............. е бил паркиран, при което е бил ударен от движещия се на заден ход товарен автомобил.

В адресираното до застрахователя по застраховка „Каско“ на лекия автомобил уведомление за настъпило застрахователно събитие водачът на този автомобил е декларирал, че докато автомобилът бил паркиран в в гр. Пловдив, в двор на ........... № 9, бил ударен от камион, извършващ маневра движение на заден ход за навлизане в този двор.

В идентичен смисъл са показанията на двамата водачи, разпитани в хода на настоящото производство, които изясняват, че процесният инцидент настъпил в индустриална зона на гр. Пловдив, като на ........... при № 9 водачът на товарния автомобил предприел навлизане от улицата към двора на намиращите се там складове на фирмите „Арива“ и „Тарос“, движейки се на заден ход, при което ударил паркирания в двора лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. № РВ ............... И двамата свидетели изясняват, че навлизането в двора от товарни автомобили изисквало извършването на сложни маневри, тъй като пространството в същия не било достатъчно. Водачът на товарния автомобил допълва, че при извършване на конкретната маневра обезпечил същата, като осигурил друг човек, който да го насочва.

Прецененявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира показанията и на двамата свидетели за достоверни, правдиви и поради това- годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав, доколкото същите са ясни, недвусмислени, логични, вътрешно, взимно непротиворечиви, а и подкрепени от обсъдените вече писмени доказателства.

Ето защо, въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност, от която по идентичен начин се установяват както мястото на ПТП, така и неговият механизъм, настоящият съдебен състав приема, че обективен принос за настъпване на процесния пътен инцидент има водачът на товарния автомобил, който, като не е съобразил пътната обстановка, в частност наличието на паркирани в двора, в който е навлизал, автомобили, ограничаващи пространството, необходимо му за извършване на съответната маневра, е предприел същата и не е обезпечил в достатъчна степен безаварийното й завършване, с което е нарушил нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и с това е станал причина за настъпване на ПТП. С оглед на това и само на това основание – установено виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил, обусловило осъществяването на сблъсъка, неоснователно се явява заявеното с отговора на исковата молба бланкетно възражение, че единствена причина за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил.

Както бе посочено, в условията на евентуалност с отговора на исковата молба по чл.

131 ГПК ответникът е релевирал и възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от водача на лек автомобил „Хонда“, поддържайки, че последният проявил невнимание и не се съобразил с пътната обстановка, което съставлява бланкетно, неконкретизирано възражение за принос и на другия водач и което като такова не е годно да сезира надлежно съда, респ. да бъде разгледано по същество. В този смисъл решение № 470 от 12.05.2021 г.

3 на САС по в. гр. д. № 426/2021 г., както и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 134/2020г по по т. д. № 1422/2019г, решение № 18/2021г по т. д. № 696/2020г на ІІТО на ВКС, в които е прието, че „за да се приеме, че ответникът надлежно е въвел възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се съобразят не само процесуалните срокове по ГПК, но и възражението следва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането…Бланкетното възражение за съпричиняване, неподкрепено с фактически твърдения, не сезира надлежно съда за произнасяне, тъй като не е ясно какви факти следва съдът да установява и срещу какви твърдения следва ищецът да се брани“.

Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че въз основа на приобщената доказателствена съвкупност не се установява сам по себе си фактът на паркиране на увредения лек автомобил в рамките на процесното дворно място пред складовите бази, намиращи се в същото, да е допринесъл за настъпване на инцидента, респ. да се намира в пряка причинна връзка с него. Тук следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Според практиката на съдилищата не всяко поведение на пострадалия, дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.