Решение № 65 от 04.05.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Белоградчик, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20221310100594 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.

422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за енергетиката и по чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба, ищеца „Топлофикация София” ЕАД – гр. София, твърдят, че въз основа на Заявление, подадено от ищеца по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр.д. № 38285/ 2019 г. на СРС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника – длъжник по заповедното производство за посочените в заповедта суми. Длъжникът по заповедното производство е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, против издадената Заповед. Поради това, ищеца в законния срок е предявил настоящия иск. В Исковата молба твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката. Като такъв е потребител на топлинна енергия за битови нужди с абонатен номер 232562 за топлоснабден имот с адрес : гр. София, обл. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 340, вх. Б, ап. 51.

В Исковата молба се сочи, че за периода месец май 2015 г. – месец април 2018 г., ответника е ползвал, но не е заплатил потребената топлинна енергия 1 за имота, като не е заплатил и дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия период. На осн. чл. 138б от ЗЕ, собствениците на сградата, в която се намира имота на ответника са сключили Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като са извършвани изравнителни сметки от фирматаза дялово разпределение в сградата, на база на реален отчет на уредите в съответствие с Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Предвид гореизложеното ищеца претендира, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че вземането им съществува, за сумите : 585.60 лв. – потребена, но неплатена топлинна енергия за периода месец май 2015 г. – месец април 2018 г., 91.11 лв. – мораторна лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 18.06.2019 г., 44.99 лв. – сума за дялово разпределение за периода месец юли 2016 г. – месец април 2018 г. и 9.28 лв. – мораторна лихва за периода 30.08.2016 г. до 18.06.2019 г., ведно със законните лихви върху всяка една от главниците, считано от 04.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното им изплащане, както и направените разноски по заповедното и исковото производства.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

По искане на ищеца, по делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца, дружеството, извършило дялово разпределение на ползваната топлинна енергия – „Техем сървисис” ЕООД – гр. София.

Привлеченото като трето лице – помагач на ищеца представя писмени доказателства и твърди, че разпределението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и вода, са определени съгласно правилата и действалите през процесния период нормативни актове.

По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и изслушани съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника, в който оспорва предявените искове, предвид подробно изложените съображения за това. Ответникът твърди, че е изплатил напълно дължимите суми към ищеца съгласно Споразумение от 28.06.2016 г., сключено между тях.

Представени са писмени доказателства.

2

По искане на процесуалния представител на ответника, по делото е допусната и изслушана и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза.

Заключенията по допуснатите и изслушаните съдебно – счетоводни и техническа експертизи, не са оспорени от страните и са приобщени към останалия доказателствен материал по делото.

Приложено е ч. гр. д. № 38285/ 2019 г. на СРС.

Предвид изложеното в исковата молба, както и предвид събраните по делото писмени доказателства и изготвените експертизи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

С оглед изложените в Исковата молба обстоятелства, както и оспорванията, направени от ответната страна с отговора, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните както следва: Ищеца следваше да докаже в процеса следните обстоятелства : че ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди с абонатен номер 232562 за топлоснабден имот с адрес : гр. София, обл. София, ж.к.

„Младост – 3“, бл. 340, вх. Б, ап. 51.; че ответника е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда.; съществуването на облигационни отношения между страните, в това число, че за периода месец май 2015 г. – месец април 2018 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.; наличието на сключен договор за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и третото лице – помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр. София. ; неизпълнение от страна ответника – че е ползвал, но не е заплатил потребената топлинна енергия за имота за процесния период, като и че не е заплатил и дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия имот и период.; че падежа на вземането е настъпил; размера на вземането, представляващо главница.; че ответника е изпаднала в забава в плащанията.; размера на мораторната лихва за забава.

От своя страна ответника, с оглед оспорванията направени с отговора, следваше да докаже, че е че е изплатил на ищеца дължимите суми за процесния период.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано в Закона за енергетиката – чл. 150, ал. 1, като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично 3 известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно т. 2а от § 1 ДР ЗЕ , „битов клиент“, е клиент който купува енергия за собствени битови нужди.

Съдът приема за доказано обстоятелството, че ответника е „битов клиент“ – потребител на топлинна енергия за битови нужди. В открито съдебно заседание на 15.03.2023 г., процесуалния представител на ответника изрично призна факта, че ответника е собственик на топлоснабдения имот, поради което и което съдът е приел, че този факт не подлежи на доказване, като признато обстоятелство. Не се твърди ответника да е предоставил правото на ползване на процесния имот на трето лице, в който случай, съдът би изследвал въпроса за дължимостта на потребената топлоенергия от ползвателя на имота, а не от неговия собственик. Поради това, безспорно е доказано, че ответника е собственик на недвижимия имот и като такъв е битов абонат по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Поради това, съдът приема, че ответника е страна, в качеството на потребител по договорното правоотношение с ищеца, с абонатен номер 232562.

Съдът намира, че доказано в процеса е и второто вменено в тежест на ищеца обстоятелство : съществуването на облигационни отношения между страните, в това число, че за периода месец май 2015 г. – месец април 2018 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ , продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.

Според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ , в срок от 30 дни след влизането в сила 4 на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, ответника да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от Закона за енергетиката, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, посочени в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Като клиенти на топлинна енергия за битови нужди, те дължат цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

При тези съображения, съдът приема, че ответника е страна по валидно облигационно правоотношение възникнало с ищеца и е абонат на топлопреносното дружество.

Съдът намира за доказани и останалите вменени на ищеца обстоятелства в процеса : наличието на сключен договор за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

5

По делото е представен Договор № 3094 от 26.08.2002 г., сключен между третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и пълномощниците на етажните съсобственици в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, собствен на ответника. Ответникът е вписан като собственик на имот в сградата в приложението към Договора под номер 19 в списъка. Договорът от 26.08.2002 г. е сключен с цел извършване на дялово разпределение на топлинната енергия от страна на дружеството с потребителите в сградата – етажна съсобственост.

Поради това, доказано е обстоятелството, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 142 ЗЕ, индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, в случая, е възложено именно на третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът приема за доказано и неизпълнение от страна ответника на задълженията му по Договора. Същият е ползвал, но не е заплатил потребената топлинна енергия за имота за процесния имот за исковия период, като и не е заплатил дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия имот и период. Доказа се, че падежа на вземането е настъпил, нещо повече – ответника е изпаднал в забава в плащанията. Съдът приема за безспорно доказан размера на ползваната, но неплатена топлинна енергия и размера на дължимите суми за дялово разпределение.

За установяване доставката на топлинна енергия и размера на претендираните суми, по делото са допуснати и изслушани съдебно – техническа, съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно – счетоводна експертизи, чиито заключения не са оспорени и са приобщени по делото.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f99ff3be-0614-4f01-8734-a6ec63f12021