Акт от 06.08.2021, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 06.08.2021 г.

В

И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, втори състав, в публично заседание на 6 август през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Антон Игнатов при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 163 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК: ., представлявано от А.А.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц.П., адрес: гр. С.ул. „Я.“ № ., срещу ответника И.М.С. с ЕГН: ********** с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ размер на от 539,07 лева, от които 421,97 лева - главница, представляваща изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г, ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 117.10 лева - мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до 06.07.2020 г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е заявил, че вземането е погасено по давност.

Като трето лице- помагач е конституирано дружеството извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия на процесния адрес- “М.Е.” ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление:*** - ниска сграда до бл. .. Същото не е подало отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи твърденията в исковата молба- наличие на облигационна връзка между страните и наличие на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.С.ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 249, вх. 2, ет. 6, ап.

24, е върху ищцовата страна. Страните не спорят по отношение на качеството на потребител на ответника и по това, че е доставена топлинна енергия в имота за процесния период.

От приложеното ч.гр.дело № .г. на РС- Радомир се установява, че срещу ответника е издадена заповед № .г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено същият да заплати на ищеца стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се с адрес: гр.С.ж.к.“„Г.Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., сума в общ размер на от 539,07 лева, от които 421,97 лева - главница, представляваща изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г, ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 117.10 лева - мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до 06.07.2020 г., както и разноски в общ размер на 75 лв.

Предвид постъпилото в срок възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането сив едномесечен срок от датата на получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото производство.

В отговора си ответникът не е оспорил твърдението, че има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот и това, че такава е доставена. Единственото възражение на ответното дружество се свежда до изтекла погасителна давност.

В настоящия случай, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 16.07.2020 г. Претендираното вземане се отнася за изравнения в м.юли 2017 г., м.септември 2017 г. и м.юли 2018 г.

От правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

На първо място по делото се установи, че на ответника е открита партида в топлофикационното дружество, като същият не е оспорил качеството си на потребител. В този смисъл по отношение на ответника е налице пасивна материална легитимация по иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено, че всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и в настоящия случай между страните съществува облигационно правоотношение.

Освен наличието на облигационно правоотношение, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. Както бе отбелязано по-горе, не се спори от ответната страна, че в процесния имот е налице доставена топлинна енергия за процесния период и в претендирания размер.

Единственото възражение се явява това за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111 ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Непротиворечива е практиката на съдилищата, според която подобни задължения, каквото е задължението за доставена топлинна енергия, попадат в хипотезата на б.в) от цитирания текст.

Като се вземе предвид това1 че претенцията е за изравнения в м.юли.2017 г., м.септември 2017 г. и м.юли 2018 г., давността за най- ранното задължение следва да изтече през м.август 2020 г. видно от приложеното ч.гр.д. № 31463/20 г. по описа на СРС, което е образувано въз основа на подаденото заявление и същото е прекратено и изпратено на РС- Радомир по компетентност, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 16.07.2020 г., т.е.- преди изтичане на погасителната давност.

Предвид горното съдът намира, че искът, както за главницата, така и за лихвата, следва да бъде уважен изцяло.

По разноските.

С оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 25 лв.- по исковото производство, като съдът определя 100 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 125 лв. По заповедното производство ищецът е направил разноски 25 лв.- внесена държавна такса и 50 лв.- юрисконселтско възнаграждение или общо 75 лв.

С оглед изхода на делото сумите следва да бъдат присъдени на ищеца Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК: ., представлявано от А.А.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц.П., адрес: гр. С.ул. „Я.“ № ., срещу ответника И.М.С. с ЕГН: ********** с адрес: ***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество- ищец сума в общ размер на от 539,07 лв. /петстотин тридесет и девет лева/, от които 421,97 /четиристотин двадесет и един лева и деветдесет е седем стотинки/ - главница, представляваща изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г, ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 117.10 лв. /сто и седемнадесет лева и десет стотинки/ - мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до 06.07.2020 г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОСЪЖДА И.М.С. с ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК: ., представлявано от А.А.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц.П., адрес: гр. С.ул. „Я.“ № ., сумата от 125.38 лв. /сто двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/- направени разноски в настоящото производство и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/- направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № .г. на РС- Радомир).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трета страна “М.Е.” ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление:*** - ниска сграда до бл. ..

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.