Решение № 93 от 29.10.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Е., 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20244130100514 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Постъпили са искова молба, молба и молба от Р. М. М. от гр. Е., чрез адв.

А. Р. Р. от АК – Варна, против „Айкарт Кредит“ ЕАД гр. С., представлявано от И.С.Т.. В същите са изложени подробно обстоятелствата, на които се основава искът. Моли се съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника „Айкарт Кредит“ ЕАД гр. С., че ищецът Р. М. М. от гр. Е. не му дължи по Изпълнителен лист от 01.04.2015 г., издаден въз основа на Заповед № 7576/24.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 14782/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, сумата 1587.88 евро (с левова равностойност в размер на 3105 .62 лв.), представляваща главница по Договор за кредит от 27.01.2010 г., сумата 47.78 евро (с левова равностойност в размер на 93.45 лв.), представляваща лихва за периода от 19.08.2014 г. до 30.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 63.98 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса, и сумата 410.10 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването по давност на посочените задължения.

Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Айкарт Кредит“ ЕАД гр. С., представлявано от И.С.Т., чрез 1 адв. В. В. Я. от САК, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок.

Намира, че предявения иск е допустим и основателен. Излага, че признава иска за основателен. Моли съда на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК да не възлага в негова тежест разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на наетия от ищеца адвокат и моли същото като разноска да бъде намалено.

Ищецът Р. М. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Същият, чрез пълномощника си адв. А. Р. Р. от АК – Варна, е подал молба, с която поддържа исковата молба и молбите. Моли да се уважи предявения иск.

Претендира разноските по делото.

Ответникът „Айкарт Кредит“ ЕАД гр. С., представлявано от И.С.Т., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият, чрез пълномощника си адв. В. В. Я. от САК, е подал молба, наименувана изявление, с която поддържа депозирания отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.

Същият, разгледан по същество, е основателен и доказан. Съображенията за това са следните:

По ЧГрД № 14782/2014 г. по описа на Районен съд – Варна е издадена Заповед № 7576/24.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата е разпоредено на длъжника Р. М. М. (ищец по делото) да заплати на кредитора „Интеркарт Кредит“ ЕАД гр. С. (с фирма/наименование от 11.09.2017 г. „Айкарт Кредит“ – ответник по делото) сумата 1587.88 евро, представляваща неиздължена главница по Договор за кредит от 27.01.2010 г., сумата 47.78 евро, представляваща лихва за периода от 19.08.2014 г. до 30.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 63.98 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса, и сумата 410.10 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е влязла в сила на 05.01.2015 г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист № 1211/01.04.2015 г. На база същия на 17.04.2015 г. е образувано ИД № 20158380403594/2015 г. по описа на ЧСИ Милен Иванов Бъзински с peг. № 838 в КЧСИ и район на действие Софийски градски съд с взискател 2

„Интеркарт Кредит“ ЕАД гр. С. (с фирма/наименование от 11.09.2017 г.

„Айкарт Кредит“) и длъжник Р. М. М.. По ИД са извършени изпълнителни действия на дата 07.05.2015 г. По същото не са извършвани изпълнителни действия след 07.05.2015 г. ИД е прекратено с постановление от 06.03.2025 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие на взискателя в продължение на две години.

По изложената по-горе фактическа обстановка не съществува спор между страните. Въз основа на същата се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен. Съображенията за това са следните:

Предявен е иск за оспорване на принудителното изпълнение на вземания по издаден изпълнителен лист, поради факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден листът – изтекла погасителна давност. Ето защо, съдът в рамките на диспозитивното начало следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране – да уважи иска.

Тук следва да се има в предвид, че искът не е такъв за несъществуване на вземанията, тъй като дори и погасени по давност, последните продължават да съществуват като естествени и изпълняеми (арг. от чл. 118 ЗЗД), а се касае за иск за оспорване на възможността за принудително изпълнение по отношение на тези вземания, поради факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист – изтекла давност. Доколкото ефектът на погасителната давност не настъпва по право и не се прилага служебно от съда и от съдебния изпълнител, е необходимо изрично волеизявление на длъжника, което може да се извърши и с предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника. Фактът, че искът е установителен, а не конститутивен, не води до обратния извод, доколкото в случая релевантно е волеизявлението на длъжника за настъпилата погасителна давност, а не характера на иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, на което следва да се приравни влязлата в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години, а съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от 3

ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...“. За да прекъсне давността обаче, действието следва да е “валидно“ извършено, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. Ето защо не е от естество да прекъсне давността нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което – макар и извършено в рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на изпълнителен способ.

В случая давността е започнала да тече от момента на издаване на изпълнителния лист и е прекъсната с изпълнителните действия по ИД № 20158380403594/2015 г. на ЧСИ Милен Иванов Бъзински, последното от които е от дата 07.05.2015 г. за налагане на запор. Във връзка с посоченото действие не са постъпили никакви суми по делото. След това действие не са извършвани други действия по изпълнението и не са искани такива от страна на взискателя, като е започнала да тече нова давност. В този смисъл е разрешението по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Следователно след обявяване на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила, следва да се приеме, че за прекъсване на давността не е необходимо наличието на изричен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, чрез който да се прекрати висящността на изпълнителния процес и от този момент да тече новата давност.

С оглед изложеното и при съобразяване на тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК се налага окончателния извод, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече на 27.06.2015 г. От този момент и предвид непредприемане на никакви действия по принудително събиране на 4 вземането, и при съобразяване на периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., през който давността е спряна на осн. чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, на 04.09.2020 г. е изтекла погасителната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, поради което искът за обявяване на настъпила погасителна давност по отношение съставките на вземането – главница, лихви и разноски по изпълнителния лист се явява основателен.

По претенцията на ищеца за разноски по делото:

Ищецът претендира като разноски сумата 146.96 лв. – заплатена държавна такса и сумата 900.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира позоваването на ответника за прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК за неоснователно, поради което не може да бъде съобразено.

Основателно е възражението на ответника, направено на осн. чл. 78, ал.

5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страна на ищеца възнаграждение на наетия от него адвокат. Адвокатското възнаграждение на ищцовия адвокат, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото в размер на 900.00 лв., е прекомерно.

Делото не е с правна и фактическа сложност. Пълномощникът на ищеца е извършил действия по сезиране на съда, като е подал искова молба и становище преди заседанието по делото. Производството е протекло в едно съдебно заседание, на което адвокатът не е присъствал. Ето защо настоящата инстанция намира, че следва да присъди по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно сумата 600.00 лв.

С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 146.96 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, и сумата 600.00 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените съображения, Районният съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, бул.

„Д.Б.“ № ***, ет. 7, представлявано от И.С.Т., че Р. М. М. с ЕГН ********** от 5 гр. Е., ул. „И.М.“

№ *** не му дължи по Изпълнителен лист №

1211/01.04.2015 г., издаден по Заповед № 7576/24.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 14782/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, сумата 1587.88 евро (с левова равностойност в размер на 3105.62 лв.), представляваща главница по Договор за кредит от 27.01.2010 г., сумата 47.78 евро (с левова равностойност в размер на 93.45 лв.), представляваща лихва за периода от 19.08.2014 г. до 30.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 63.98 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса, и сумата 410.10 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването по давност на посочените задължения.

ОСЪЖДА „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № ***, ет. 7, представлявано от И.С.Т., да заплати на Р. М. М. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „И.М.“ № *** сумата 146.96 лв. (сто четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, и сумата 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Е.: _______________________

6