Решение № 4151 от 17.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4151 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. И. при участието на секретаря Кирилка Анг. И. като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100501366 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20881/17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 30116/2025 г. на СРС, ГО, 177 състав, е допуснато да се извърши съдебна делба между С. И. Ц., ЕГН **********, Ю. М. Д., ЕГН ********** и М. З. Д., ЕГН **********, на следния недвижим имот: апартамент ****, находящ се на *** във *** на ***, на ж.к. „****“, състоящ се от две стаи и кухня, с площ 60,32 кв.м., при съседи: стълбище, двор, калкан, двор, апартамент 87, заедно с мазе № 7, с площ 2,61 кв.м., при съседи: мазе №8, калкан, мазе 6, коридор, заедно с 3,625% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части по правото на строеж върху мястото, с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, община Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-1851/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, при квоти: ¼ идеална част за С.

И. Ц., ЕГН: **********, ¼ идеална част за Ю. М. Д., ЕГН: ********** и ½ идеална част за М. З. Д., ЕГН: **********.

Срещу решението в частта, в която са определени квотите на съделителите е постъпила въззивна жалба от съделителя М. З. Д.. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е определил квотите в съсобствеността, тъй като в решението е посочено, че М. З. Д. е придобил повече права, отколкото е притежавала праводателката му А.С.. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което делбата да бъде допусната при правилните квоти.

Въззиваемият Ю. М. Д. изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба. Моли се делбата да бъде допусната при квоти – за С. И. Ц. 5/32, за М.

З. Д. – 18/32 ид.ч. и за Ю. М. Д. – 9/32 ид.ч.

1

Въззиваемата С. И. Ц. не е депозирала отговор на въззивната жалба. В о.с.з чрез адв. Д. изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. И. Ц., срещу Ю. М. Д. и М. З. Д., с която е предявен иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент ****, находящ се на *** във *** на ***, на ж.к. ****, състоящ се от две стаи и кухня, с площ 60,32 кв.м.

Не е спорно между страните, че по силата на Заповед № РД-40-142/07.02.1986 г. на председателя на ИК /л.6 от делото на СРС/ имот с пл. № 146, кв. 12 а, м. „**** – Тресулите“, гр. София, собственост на И.М. Д. и З.Н. Д.а /съпрузи/, е бил отчужден, в замяна на което същите са получили като обезщетение едно двустайно жилище на основание чл.253,ал.1,т.2 ППЗТСУ /отм./. Доколкото между страните не се спори, че описаната заповед касае именно процесния апартамент, то И.М. Д. и З.Н. Д.а са придобили в рамките на бездялова съпружеска имуществена общност деллбения апартамент.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издаден от СО, район „****“ на 02.05.2025 г. /л.11 от делото на СРС/ се установява, че И.М. Д. и И.М.Д. са едно и също лице. От удостоверение за наследници, издадено от СО, район „****“ на 10.09.2025 г. се установява, че З.Н. Д.а /Д./ е починала на 02.03.2001 г. и е оставила за наследници по закон съпруга си И.М.Д., А. И. С., М. И. Д. и З. И. Д.а. Със смъртта на З.Н. Д.а /Д./ е прекратен и сключения й брак с И.М.Д., с което е прекратена и съпружеската имуществена общност на основание чл.27,ал.1 СК при равни дялове на съпрузите /чл.28 СК/, т.е. И.М.Д. е придобил в лична собственост ½ ид.ч. от процесния апартамент в резултат прекратяването на СИО. Останалата ½ ид.ч. е придобита от наследниците на З.Н. Д.а /Д./, като на основание чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗН децата и съпруга са придобили равни дялове от наследството, т.е. по 1/8 ид.ч. от имота. Ето защо и И.М.Д. е станал собственик общо на 5/8 от процесния апартамент, а А. И. С., М. И. Д. и З. И. Д.а – на по 1/8 ид.ч.

От удостоверението за наследници е видно, че М. И. Д. е починал на 09.12.2021 г. и е оставил за единствен наследник по закон сина си Ю. М. Д., който е придобил и притежаваната от наследодателя 1/8 ид.ч. от процесния имот. От удостоверението за наследници е видно също така, че З. И. Д.а е починала на 09.11.2021 г. и е оставил за единствен наследник по закон сина си М. З. Д., който е придобил и притежаваната от 2 наследодателката 1/8 ид.ч. от процесния имот

Видно от удостоверение за наследници, издадено на 04.11.2022 г. от община Цар Калоян /л.9 от делото на СРС/, И.М.Д. е починал на 01.05.2017 г. и е оставил за наследници по закон дъщеря си А. И. С., дъщеря си С. И. Ц., внука си Ю. М. Д. /син на сина му М. И. Д./ и внука си М. З. Д. /син на дъщеря му З. И. Д.а/. На основание чл.10,ал.1 ЗН Ю. М. Д. и М. З. Д. са заместили своите родители при наследяването на И.М.Д., поради което и на основание чл.5,ал.1 ЗН С. И. Ц., Ю. М. Д. и М. З. Д. са придобили по 1/4 ид.ч. от наследството на починалия И.М.Д.. Доколкото М. З. Д. е притежавал 5/8 от процесния имот към смъртта си, то всеки от наследници е придобил въз основа на наследствено правоприемство по 5/32 ид.ч. от процесния имот.

Заедно с притежаваните към момента 1/8 ид.ч. /4/32/ от процесния имот, А. И.

С. е станала собственик на 9/32 ид.ч. от имота

Заедно с притежаваните към момента 1/8 ид.ч. /4/32/ от процесния имот, Ю. М.

Д. е станал собственик на 9/32 ид.ч. от имота.

Заедно с притежаваните към момента 1/8 ид.ч. /4/32/ от процесния имот, М. З.

Д. е станал собственик на 9/32 ид.ч. от имота.

С. И. Ц. е станала собственик на 5/32 ид.ч. по наследяване от баща си И.М.Д..

По силата на нотариален акт № 175/21.11.2022 г., т. II, рег. № 3786, дело №339/2022 г. на нотариус Ц.Д., А. И. С. е продала на М. З. Д. собствените си 9/32 ид.ч. от имота. С придобитите 9/32 ид.ч. съделителят М. З. Д. е станал собственик на общо на 18/32 ид.ч. от делбения имот.

По изложените съображения и съсобственици на поделяемия имот са както следва: М. З. Д. е 18/32 ид.ч., Ю. М. Д. с 9/32 ид.ч. и С. И. Ц. с 5/32 ид.ч. от делбения имот, като делбата следва да се допусне при посочените квоти.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че определените квоти от районния съд са в резултат на несъобразяване на обстоятелството, че С. И. Ц. не е дъщеря на З.Н. Д.а /видно от удостоверението за наследници на л.67 от делото/.

Решението на първоинстанционния съд е необосновано и в директно противоречие със събраните доказателства по делото, като липсва какъвто и да е било анализ на същите.

В решението на първоинстанционния съд липсва хронологично проследяване на придобиване правото на собственост върху процесния имот при посочване първоначалния режим на съсобственост, наследяването при смъртта на всеки от първоначалните или последващи собственици, сключената разпоредителна сделка и промяната в квотите на съсобствеността през различните периоди от време.

С оглед несъвпадането на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта относно определените квоти, като вместо него бъде постановено друго, с което да да се определят квотите на страните както следва: съделителите С. И. Ц. с 5/32 ид.ч., Ю. М.

Д. с 9/32 ид.ч. и М. З. Д. е 18/32 ид.ч.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20881/17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 30116/2025 г.

3 на СРС, ГО, 177 състав, в частта, в която са определени квотите, при които е допуснато да се извърши делба на следния недвижим имот: апартамент ****, находящ се на *** във *** на ***, на ж.к. „****“, състоящ се от две стаи и кухня, с площ 60,32 кв.м., при съседи: стълбище, двор, калкан, двор, апартамент 87, заедно с мазе № 7, с площ 2,61 кв.м., при съседи: мазе №8, калкан, мазе 6, коридор, заедно с 3,625% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части по правото на строеж върху мястото, с идентификатор *** по кадстрална карта и кадастрални регистри на гр. София, община Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, и вместо него постановява:

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите, при които следва да се извърши делба на следния недвижим имот апартамент ****, находящ се на *** във *** на ***, на ж.к.

„****“, състоящ се от две стаи и кухня, с площ 60,32 кв.м., при съседи: стълбище, двор, калкан, двор, апартамент 87, заедно с мазе № 7, с площ 2,61 кв.м., при съседи: мазе №8, калкан, мазе 6, коридор, заедно с 3,625% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части по правото на строеж върху мястото, с идентификатор *** по кадстрална карта и кадастрални регистри на гр.

София, община Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, както следва: за С. И. Ц., ЕГН ********** - 5/32 ид.ч. за Ю. М. Д., ЕГН ********** – 9/32 ид.ч. за М. З. Д., ЕГН ********** - 18/32 ид.ч.

Решението в частта, в която е допуснато да се извърши делба, като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4