Решение № 152 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Светла Радева като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Търговско дело № 20255300900322 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена на 27.05.2025 год. от Д. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, чрез пълномощника адв.С. Я. от Пловдивска АК, съдебен адрес: **** против ЗК„Лев инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Симеоновско шосе” №67А, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 05.03.2024г. около 09,45ч. на *** км. на Автомагистрала „Тракия” в посока Бургас, в района на гр.Сливен, станало ПТП между лекотоварен автомобил „УАЗ 469Б“ с рег.№****, в който се возил Д. М. Д. и лекотоварен автомобил „Мерцедес”, модел „Спринтер 413 ЦДИ“ с peг. №****, застрахован при ответника със застрахователна полица №BG/22/123002742355 и управляван от Т. Л. Ч., с ЕГН **********. Виновен за причиняване на катастрофата бил Т. Л. Ч.. Това било установено с влязло в сила определение на Районен съд - Сливен по НОХД №20252230200308, VIII състав. Катастрофата била причинена от автомобил с peг. №****, който от крайна лява лента безпричинно променил посоката си на движение като навлязъл в средната лента, където настигнал автомобил с рег.№**** и без да намали скоростта го ударил в задната лява част. От удара предният автомобил се преобърнал и пострадал возещият се в него Д. Д.. След преглед на място Д. бил освободен и насочен за преглед към Военна болница - Пловдив. Д. чувствал силни болки в лявото рамо и ключица.

На следващия ден се явил за преглед във Военна болница -Пловдив. От там бил насочен към 1

ВМА - София. На 11.03.2024г. постъпил във ВМА - София, където установили, че трябва да му бъде направена операция, понеже имал луксация на ляво рамо. При операцията му била поставена 1 брой Hool плака, с което била постигната репозиция на луксацията. Бил изписан на 18.03.2024г. с препоръки за сваляне на конците на 12-14 ден след операцията. Следвало да се яви след три месеца за отстраняване на плаката. Бил му издаден и болничен лист за срок от 38 дни първоначално. Било му назначено и медикаментозно лечение с Eliguis за 30 дни.

Ръката му била обездвижена. След три месеца следвало с нова операция да му бъде свалена поставената плака. На 18.06.2024г. Д. отново постъпил във ВМА - София. На следващия ден му била направена операция, при която била отстранена поставената три месеца по-рано плака. Изписан бил на 21.06.2024г. Следвало на 14-тия ден след операцията да му бъдат свалени конците. Следвало да продължи профилактиката с Eliguis за още 14 дни. Бил насочен да продължи лечението и рехабилитацията си към специализирано лечебно заведение. На 02.07.2024г. ищецът постъпил във ВМА - Пловдив където установили ограничен обем движения в лява раменна става във всички равнини с болка при движение и отслабена мускулна сила на лява ръка. В болничното заведение му била приложена кинезитерапия, механотерапия, ел. терапия, лечение със средно честотни токове, стимулираща терапия. Бил изписан на 09.07.2024г. с препоръки да продължи с дадените упражнения в домашни условия и да приема редовно изписаната медикаментозна терапия.

Ищецът представил всички медицински документи, които имал на командването си. На 12.12.2024г. било издадено от Централната военно-медицинска комисия заключение, с което се признавало, че на Д. била причинена вследствие ПТП-то, станало на 05.03.2024г. средна телесна повреда, изразяваща се в луксацио артикулацио акромиоклавикуларис синистри, довело до трайно затрудняване в движенията на левия горен крайник.

Твърди се, че вследствие на описаните телесни повреди, ищецът претърпял болки и страдания от момента на катастрофата - 05.03.2024г. до месец септември 2024г. Боляло го рамото вследствие нанесената травма. Не можел да движи ръката си, първоначално изцяло, а в последствие, след сваляне на ортезата, следвало да провежда физиотерапия за възстановяване мускулната сила на ръката и възстановяване обема на движение на ръката.

Всичко това било съпроводено с болка при упражненията. Продължавал да търпи болки в ляво рамо винаги когато времето станело студено и влажно. Към настоящия момент все още не бил възстановен пълният обем движения на лявата му ръка. Освен болката, ищецът бил принуден да търпи неудобството, че не можел да работи и издържа семейството си.

Неудобно му било, че не можел да се обслужва сам в пълнота, а следвало да му помага ***та му. Това продължило през периода 05.03.2024г. - 02.09.2024г.

През този период не ходел на работа и съответно не получавал пълното си трудово възнаграждение. Получавал само обезщетение от НОИ, което било с около 10 процента помалко от това, което би получил, ако бе работил, т.е. всеки месец получавал по около 600 лв. по-малко. За всички шест месеца на болнични получил 3600 лв. по-малко. За тези шест месеца, които бил в болнични, пропуснал да даде две дежурства за защита границите на България, които се заплащали допълнително по 1000 лв. всяко или общо пропуснал да 2 получи за това 2000 лв. За времето на болничните не получавал заплащане за храна по 300 лв. месечно, което се равнявало на обща сума от 1800 лв. Докато бил в отпуск излезнала министерска заповед, с която се давали допълнително на всички военнослужещи по две хиляди лв., но само на тези, които не били отсъствали от работа. Поради катастрофата ищецът не бил на работа и съответно не получил тези 2000 лв. Общият размер на тези имуществени вреди възлизал на 9600 лв., които следвало да му бъдат компенсирани, ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024г. до окончателното изплащане на цялото задължение.

Твърди се, че във връзка с лечението си ищецът направил разходи за лекарства, медицински изделия и консумативи в общ размер 506,27 лв., съответно за медицински прегледи - 90 лв., за възглавница и калъфка - 24лв., за потребителска такса във ВМА - 57,46 лв., за ортеза - 70 лв., за лекарства 264,81 лв. Направил и доста разходи за пътуване до гр.Сливен и гр.София, свързани със злополуката и нейното лечение.

Ищецът уведомил застрахователя и предявил претенция за изплащане на обезщетение вследствие претърпяното ПТП. До настоящия момент нищо от претендираното не било изплатено. Получено било единствено писмо за образувана щета.

Моли да бъде осъдено ЗК „Лев инс” АД, гр.София да му заплати: обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие ПТП-то в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на ПТП-то - 05.03.2024г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение; причинените му вследствие на ПТП-то имуществени вреди, представляващи разходи за заплащане на лекарства, консумативи, ортеза, потребителски такси, прегледи от лекар в общ размер на 506,27 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 03.09.2024г. до окончателното изплащане на цялото задължение; имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение, което би получил, ако бе ходил на работа и обезщетението, което е получил от НОИ за времето, в което е бил в отпуск, поради получената телесна повреда, неполучено повишение на заплатата, пропуснат бонус, пропуснати стимули за дежурства в общ размер на 9 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 03.09.2024г. до окончателното изплащане на цялото задължение.

Ангажирани са доказателства.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл.367 от ГПК. Изложени са твърдения, че ищецът е бил в трудово правоотношение с Министерство на отбраната и че към момента на настъпване на произшествието е изпълнявал своите трудови задължения. Следователно за процесното произшествие са приложими разпоредбите на Глава X, Раздел I от КТ. Съгласно чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл.212 3 от КТ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. По аргумент за противното следвало, че за уредените въпроси разпоредбите на гражданския закон са неприложими. В този смисъл е постановено ТР №45/1990г. на ОСГК на ВКС. При наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежали на уреждане по реда на чл.200 и сл. от КТ и по отношение на тях не били приложими тези на гражданския закон, т.е. тези на чл.45-54 от ЗЗД. Това от своя страна водело до извод, че този тип злополука пораждала специална трудовоправна отговорност, която била различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл.45-54 от ЗЗД и явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Следвал изводът, че процесният инцидент, признат като „трудова злополука”, не бил обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това означавало, че за застрахователя не е възникнало задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищеца вреди от тази трудова злополука, което правело претенцията по чл.432 от КЗ неоснователна. Сочи, постановена, в тази насока, практика на ВКС - Определение №50305/04.05.2023г. на ВКС по т.д.

№1276/2022г. и др.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер“, с peг. №****. Оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Ч. Т. Л.. Оспорва твърдението, че действията на водача Ч. Т. Л. са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същият нито е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на другия участник, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар помежду им.

Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент има водачът на лек автомобил марка „Уаз”, модел „469 Б“, с peг. №**** поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Уаз”, модел „469 Б“, с peг. №**** не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в нарушение на чл.20 от ЗДвП. Поддържа, че водачът на лек автомобил марка „Уаз”, модел „469 Б“, с peг. №**** е управлявал превозното средство в нарушение на чл.22 от ЗДвП. Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Уаз”, модел „469 Б“, с peг. №**** не е спазил разпоредбите на чл.24 от ЗДвП, като е спрял рязко, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер“, с peг. №****. Счита, че произшествието е било предотвратимо за водача на лек автомобил марка „Уаз”, модел „469 Б“, с peг. №****, респективно неговото поведение е в причинноследствена връзка с настъпване на транспортния инцидент. Водачът на лек автомобил марка 4

„Уаз”, модел „469 Б“, с peг. №**** е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал причина за осъществяването му.