Акт от 21.03.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№……/……03.2018 г., гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА

КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА

ХЕКИМОВА при секретар Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Хекимова въззивно търговско дело № 110 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по въззивна жалба вх. №75157/21.12.2017г. от „Бадимекс

Димов и сие" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: град София, бул."Г.С.Раковски", №122, вход „Б", ет.З, чрез управителя И.Б.Д., чрез адвокат С.Г.С., ВАК срещу Решение №5025/01.12.2017г. по гр.д. №10924/2016г. на ВРС, с коeто са отхвърлени предявените от „Бадимекс Димов и сие" ООД, ЕИК ********* срещу "Билдринг" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: град Варна, улица „Мир" №1, вход „В", етаж 4, апартамент 5, представлявано от управителя Р.Г.Ч.искове с правно основание чл.

415 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 12390.40 евро /дванадесет хиляди триста и деветдесет евро и четиридесет евроцента/, претендирана като договорна неустойка за забавено плащане през периода от 1-ви декември 2013г. до 25-ти юли 2016г. върху сумата 1280 евро, представляваща цена за извършени през 2013г. услуги по поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк", находящ се в поземлен имот 111-214, 253, в квартал 36, по плана на курортен комплекс „Златни пясъци", гр. Варна, на основание договор от 20.03.2008г., представляваща 1 % върху сумата от 1 280 евро за всеки ден на забавено плащане, съгласно изречение първо, раздел V, т.3 от договора от 20.03.2008г. от договор за поддръжка и обслужване на общи части - комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 03.08.2016г. по частно гражданско дело №8922 по описа за 2016г. на Районен съд - град Варна.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът е формирал извод за недължимост на цената на услугата по процесния договор за 2013г. въз основа на недоказаност на начина, по който е формирана цената, при липса на спор между страните относно това обстоятелство. Твърди се неправилност на извода на съда, че вземането по влязла в сила заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо. Сочи се като несъответстващ на закона и задължителната съдебна практика извода на съда за нищожност на договорена между търговци неустойка поради противоречие на добрите нрави. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и уважен изцяло предявения иск, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемото дружество "Билдринг" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Г.Ч.е депозирало писмен отговор, в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че е правилен извода на съда за липса на СПН относно установеното със заповед за изпълнение вземане, както и че начинът на определяне на неустойката подлежи на главно и пълно доказване с оглед установяване на нейната дължимост. Твърди се също така, че в хода на производството от показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели е установено пълно неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество по процесния договор, което обуславя недължимост на предвидената по договора цена и съответно на претендираната неустойка за неизпълнение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8922/2016г. по описа на ВРС, 30 състав.

Производството пред ВРС е образувано по искова молба, подадена от «Бадимекс Димов и сие" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Г.С.Раковски" №122, вход „Б", ет.З, чрез управителя И.Б.Д. против "Билдринг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „ Мир", №1, вход „В", етаж 4, ап. 5, представлявано от управителя Р.Г.Ч., за установяване в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 12 390.40 евро /дванадесет хиляди триста и деветдесет евро и четиридесет евроцента/, представляваща договорна неустойка за забавено плащане, през периода от 1-ви декември 2013г. до 25-ти юли 2016г., върху сумата от 1280 евро, представляваща цена за 2013г. за извършени услуги по поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк", находящ се в поземлен имот 111-214, 253, в квартал 36, по плана на курортен комплекс „Златни пясъци", град Варна, вписани в изречение първо, раздел II, т.1 от договор за поддръжка и обслужване на общи части - комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г., представляваща 1 % върху сумата от 1 280 евро за всеки ден на забавено плащане, съгласно изречение първо, раздел V, т.З от договора от 20.03.2008г. от договор за поддръжка и обслужване на общи части - комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 03.08.2016г. по частно гражданско дело №8922 по описа за 2016г. на Районен съд - град Варна.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк", находящ се в курортен комплекс „Златни пясъци", град Варна, в сила от деня, в който ответника е закупил апартамент в комплекса – 20.03.2008г. По силата на договора /раздел III, т.1, изр.3/ ответникът бил задължен да заплаща за поддръжка на общата инфраструктура на комплекса ежегодно, в срок до 30-ти януари.на текущата година. Твърди се, че съгласно договора ищцовото дружество е изпълнявало задълженията по организиране поддръжката и обслужването на общата инфраструктура и на всички общи части, а ответникът не е заплатил дължимите суми за извършените услуги за поддръжка и обслужване за 2013г., за 2014г. и за 2015 година. Твърди се, че съгласно раздел V, т.3, изр. първо от договора при просрочие ответникът дължи неустойка в размер на 1% върху неплатената сума за всеки просрочен ден. Сочи се, че ответникът е собственик на апартамент №36, със застроена площ от 99.21 кв.метра и на 13.04 кв.метра идеални части от общите части на сградата, поради което задължението му за 2013г. за собствените на ответника 112.25 квадратни метра е в размер на 1 280 евро. Твърди се, че за заплащането на тази сума като част от сума в общ размер на задълженията на ответника за 2013г., за 2014г. и за 2015г., от ВРС бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12681/2015 година, поради което дължимостта от ответника на главницата на неговото задължение за 2013г. не е предмет на настоящето производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество "Билдринг" ЕООД, ЕИК *********, в който се изразява становище за неоснователност на иска, основано на твърдения за нищожност на процесния договор за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост, поради въвеждане в заблуждение на ответника от страна на ищеца. На следващо място се твърди нищожност на договора поради сключването му преди приемане на ЗУЕС, който урежда отношенията в етажна собственост, както и поради липса на законова форма, тъй като липсва нотариална заверка на подписите на страните. Твърди се, че съгласно договора претендираната от ищеца неустойка не се дължи, а е предвидена. На следващо място е релевирано възражение за погасяване на задължението по давност, както и за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави.

Изтъква се, че ищецът не е издал фактура за твърдените суми за поддръжка за 2013г. и по тази причина подобни суми не се дължат.

В с.з. страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените от тях становища с исковата молба и с отговора, като по същество на спора представят и писмени бележки.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт.

Не е спорно между страните наличието на сключен договор за поддръжка и обслужване на общи части - комплекс Джоя парк" от 20.03.2008г. Оспорва се действителността на договора на заявени в евентуалност основания, както и дължимостта на процесната такса за 2013г. въз основа на твърдения за неосигуряване на договорените услуги.

От представените към заявлението по чл.410 от ГПК писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д.

№12681/2015 година на ВРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължимата такса по договор от 2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс «Джоя парк» за 2013, 2014г. и 2015г. в общ размер 3840 лв. Релевира се във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно не е зачел установителното действие на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС при всички хипотези на чл.416 от ГПК настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по действащия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК/отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират, преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията. Недопустим е отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта.

С изтичането на срока по чл.414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 от ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.

Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.