Решение № 603 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000501162 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Просима” ЕООД с ЕИК: 831116594 (чрез адв. Т. от ХАК) против Решение 705 от 07.02.2024 г. по гр.д. 13180/2021 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). С този съдебен акт е отхвърлен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от дружеството-въззивник за признаване за установено спрямо „Летище София“ ЕАД,с ЕИК 121023551, че „Просима“ ЕООД е собственик на жп линия с дължина 115 метра, преминаваща през поземлен имот с идентификатор ***, с площ по скица 6583 кв.м., при съседи имоти с идентификатор ***, ***, ***, *** и

***, а по предходен план представляващ УПИ 61, кв. 1, парцел IV, на основание давностно владение и приращение по чл.92 ЗС. Отхвърлен е също така иск с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от „Просима“ ЕООД за осъждане на „Летище София“ ЕАД да заплати на ищеца сума в размер на 77011,88лв., представляваща обезщетение за ползването на жп линия с дължина 115 метра, преминаваща през поземлен имот е идентификатор ***, с площ по скица 6583 кв.м., при съседи имоти с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***, а по предходен план представляващ УПИ 61, кв. 1, парцел IV, за периода 01.10.2012 г. до 01.10.2017 г. При този изход от делото, на ответното търговско дружество са присъдени съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

„Просима” ЕООД оспорва решението на СГС по съображения, подробно развити във въззивната жалба и с изложени доводи в същата, както следва: а) по отношение на 1 положителния установителен иск за собственост се счита, че с писмените и гласните доказателства е доказано при условията на пълно и главно доказване, както това, че процесния индустриален клон е собственост на ищеца, както по приращение, така и по давност, поради което необосновано и в разрез с доказателствения материал, исковата претенция била отхвърлена; б) сочи се, че след уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, следвало да се уважи и претенцията по чл. 59 ЗЗД, доколкото се касаело за хипотеза на оеснователното обогатяване, което нямало как да се отстрани по друг начин, доколкото чрез преминаване на товарни вагони с гориво през ищцовия индустриален клон, се обогатявало неоснователно „Летище София” ЕАД.

В заключение, се моли САС да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което да се уважат предявените искове като основателни.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ответника в първата инстанция „Летище София” ЕАД с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Също се претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства при условията на чл. 266, ал. 2 и/или 3 ГПК.

От материалите по делото САС в настоящия си състав намери следното:

В исковата молба се твърди, че „Просима” ЕООД с ЕИК 831116594 притежава поземлен имот в с. Бусманци, район Искър, общ. Столична, обл. София с идентификатор ***, УПИ IV – 61, кв. 1 с площ от 6583 кв. м., съгласно приложения нотариален акт № 150, дело 24564 от 17.10.2002 г.

По средата на недвижимия имот преминавала ЖП линия – индустриален клон, който е предназначен за осъществяване на връзката между летище София и железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура - свързвала Гара „Искър” със складовете за гориво на Летище София. Железният път, преминаващ през имота на дружеството не бил част от железопътната инфраструктура и не се стопанисвал и управлявал от ДП „Национална компания железопътна инфраструктура”, което е видно от писмо с изх. № 47 – 569/ 14.06.2010 г. на *** инж. М. Л..

Съществуващата ЖП линия, която е с дължина около 100 м., преминавала през средата на имота и представлява заварено положение – намира се там от закупуването на имота от „Просима” ЕООД до настоящия момент.

Твърди се, че от 2002 г. до сега ЖП линията се владее от собственика на имота „Просима” ЕООД и никой не е предявил или заявил, по какъвто и да е начин, собственически претенции по отношение на него. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС „Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.” В този смисъл „Просима” ЕООД се явявал собственик на съоръжението, трайно прикрепено 2 към недвижимия имот и представляващо спорната ЖП линия. Тъй като нямали документ за собственост на тази вещ, у ищеца се пораждал правния интерес за предявяване на установителен иск, насочен срещу „Летище София” ЕАД за признаването му за собственик на съоръжение – ЖП линия – индустриален клон с дължина около 110 м., находяща се в имот с идентификатор ***, УПИ IV – 61, кв. 1 с площ от 6583 кв. м. Стремейки се да установи този факт, дружеството е предявило и иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД – при условията на обективно съединяване.

Молят да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на „Летище София” ЕАД с ЕИК: 121023551, че ЖП линията с дължина около 110 м., находяща се в с. Бусманци, район Искър, общ. Столична, обл. София с идентификатор ***, УПИ IV – 61, кв. 1 с площ от 6583 кв. м. е собственост на „Просима” ЕООД с ЕИК 831116594, както и да се осъди „Летище София” ЕАД с ЕИК 121023551 да заплати на „Просима” ЕООД с ЕИК 831116594 обезщетение в размер на 180 000 лева за ползването на ЖП линия с дължина около 110 м., находяща се в с. Бусманци, район Искър, общ. Столична, обл. София с идентификатор ***, УПИ IV – 61, кв. 1 с площ от 6583 кв. м., включително и да се осъди „Летище София” ЕАД с ЕИК 121023551 да заплати направените по делото съдебни разноски. Искът е предявен до размера от 25 000 лв., а впоследствие е допуснато неговото увеличение до размер от 77011,88лв.

Ответникът „Летище София“ ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете изцяло. Твърди, че на основание Решение № 264/12.04.2016 г. на Министерски съвет са му предоставени за ползване сгради с идентификатори *** и *** и съоръженията разположени върху имот, находящ се в ПИ *** с площ 15808 кв.м. в район „Искър“, с. Бусманци, за които има съставен акт за публична държавна собственост № 09935 от 09.07.2018 г„ които съоръжения били описани в т. 13 от АпДС - ЖП разтоварище ГСМ и Керосинопровод. Поддържа, че е придобил и полза ЖП разтоварище FCM от 1981 г„ като от тогава било заведено в баланса на дружеството и за същото имало съставен АДС № 13655/1 1.11.1986 г. ЖП разтоварището, съгласно чл. 21, ал. 2, т. 4, вр. чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт било част от постоянните съоръжения от железопътната инфраструктура, както и железопътната линия, която в конкретния случай свързвала ЖП разтоварището на ответника с централната железопътна инфраструктура, като отклонение от Гара „Искър“. Поддържа, че процесната жп линия представлява индустриален клон по смисъла на §1, т. 7 ДР от посочената наредба, който се управлява от железопътни предприятия, притежаващи сертификат за безопасност, съгласно инструкции за експлоатация, изготвени от железопътното предприятие и съгласувани от собственика на индустриалния клон, от управителя на железопътната инфраструктура и от изпълнителния директор на ИА „Железопътна администрация“. Сочи, че процесната железопътна линия била III категория, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба - линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия, които са предназначени за осъществяване на 3 връзката с железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура. Поддържа, че процесната част от жп линията, преминаваща през имота на ищеца е неразделна част от индустриалния клон - отклонение от „Гара Искър“. Ответникът твърди, че процесната жп линия не е трайно прикрепена към земята, а същата представлява движима вещ, която би могла да бъде отделена от недвижимия имот, поради което не е налице фактическият състав на чл. 92 ЗС. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползването на жп линията ответникът сочи, че ищецът не е собственик на жп линията, преминаващите вагони и локомотиви през релсовия път не са собственост на „Летище София“ ЕАД и вещта не се е намирала в негова фактическа власт през процесния период. Сочи, че вагон-цистерните, предназначени за обработване в клона на Летище София и обработените такива се подават и извеждат до и от обекта е локомотив и бригада на „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД, т.е. реално преминаване, ако е налице през имота на ищеца, то същото се осъществява от „БДЖ Товарни превози“ ЕООД. Вагони на „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД преминавали през жп линията, ситуирана в имота на ищеца за превоз на товари на негови контрагенти, като „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и др. Поддържа, че ищецът не е регистриран Клонопритежател на индустриален клон по смисъла на чл. 121 и 122 от Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт, който да е сключил договор за експлоатация на клона, с който пък се уреждат отношенията и отговорностите при подаване, обработка, зачисляване, изваждане на вагоните и пр„ поради което за ищеца липсва интерес да реализира полза от твърдяното право върху вещта. Счита, че не са налице предпоставките на иска по чл. 59 ЗЗД.

По делото в първата инстанция са изслушани писмени и гласни доказателства, както и заключения на вещи лица по съдебно-технически експертизи (СТЕ).

При съобразяване с правомощията си по чл. 269-271 ГПК, въззивният съд възприе обжалваното решение на СГС като валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Относно предявената искова претенция за установяване на правото на собственост:

Твърдят се два способа за придобиване правото на собственост, а именно – придобивна давност и приращение (чл. 92 ЗС). Относно първия сочен способ, гласните доказателства не удостоверяват наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност, в т.ч. намерението на своене, както и намерение за придобиване, демонстрирано спрямо ответника. Що се отнася до приращението, то с нотариален акт за собственост на недвижими имоти №19, том III, рег.№7719, дело №259/2002г. от 17.10.2002г. „Просима“ ЕООД е признато за собственик само на имота, като нотариусът е ползвал като основание представени Акт за държавна собственост № 1909/08.05.1995 г. на СГО-ТОА „Студентска“;

Акт за държавна собственост № 1524, свързан с АДС №55/59 от 26.02.1996 г. на ТОА „Искър“ и Акт за частна държавна собственост № 0085 на областния управител на област София, в които не е вписано железопътното съоръжение и нотариусът не е признал права върху него, дори и да са били заявени от дружеството. От това следва, че разположената в имота част от жп релсов път и съпътстващите съоръжения са останали собственост на 4 държавата или на друго лице, на което са били предоставени за стопанисване или управление. Поради това, правилно собственическият иск е отхвърлен. Неговото отхвърляне води и до неоснователност на втория иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД, доколкото той би бил изцяло или частично основателен, само при уважаване на първия иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. И доколкото това не е факт, то следва да се отхвърли и тази претенция.

Поради изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди в препращане към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Разноски - право на такива има само въззиваемото лице „Летище София” ЕАД, което представя договор за правна помощ и съдействие, както и платежно нареждане за заплатен хонорар в размер на 10 800 лв. с ДДС, като е направено и възражение за прекомерността му.