Определение № 388 от 06.02.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. С., 06.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530101293 по описа за 2023 година

Производството е делбено, в неговата първа фаза, като е образувано по искова молба на -, против -, -, -, -, -, -, -, -, -, -, - и -, за делба на наследствена сграда.

На 10.12.2024 г. съдът е разпоредил да се приложи към делото изпратеното на 07.10.2024 г. съобщение за отговор до о. -, с препис от постановеното по делото разпореждане № 3451/01.06.2023 г. и преписи от исковата молба с приложенията към нея, от молбата от 09.05.2023 г. с приложената към нея поправена искова молба с приложенията към нея, и от молбите от 23.05.2023 г. и от 25.05.2023 г. с приложенията към тях, и същите да се считат за редовно връчени на тази о. на 25.11.2024 г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Със същото разпореждане исковата е оставена и без движение, а на и. -, чрез пълномощника му по делото, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му да представи по делото документ за внесен по сметка на С. районен съд – депозит в размер на 360 лева за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, които съдът следва да назначи на същата о. по делото след внасянето му, съгласно изискването на чл. 128, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 76 ГПК. В съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани горепосочената нередовност на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната (л. 206).

Това съобщение, с препис от разпореждането, е получено от пълномощника на и. редовно на 06.01.2025 г., по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 45 1

ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 210). На 09.01.2025 г., в дадения му срок, пълномощникът на и. е подал по делото молба, чиято нередовност е отстранил в дадения му с разпореждането от 13.01.2025 г. по делото срок, с подадената по делото молба от 16.10.2025 г., поради което молбата му от 09.01.2025 г. се счита редовна от деня на подаването й в дадения му с разпореждането от 10.12.2024 г. по делото срок по чл. 129, ал. 2 ГПК (чл. 101, ал. 2 ГПК). С нея обаче не е отстранена посочената в същото разпореждане от 10.12.2024 г. нередовност на исковата му молба, а е поискано само продължаване на дадения му с това разпореждане законов срок по чл. 129, ал.

2 СК за отстраняването й (л. 211-216). По тази му молба от 09.01.2025 г., поправена с молбата му от 16.01.2025 г., съдът е постановил по делото определение № 156/17.01.2025 г., с което е продължил с три седмици, считано от 13.01.2025 г. (когато изтича първоначалния срок, от когато тече продълженият срок съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, а не от съобщението така и Опр. № 226-2014-I г.о.), даденият на и. законов срок по чл. 129, ал. 2 ГПК с постановеното по делото разпореждане № 8681/10.12.2024 г. (л. 217).

Въпреки това и в този продължен срок, изтекъл на 03.02.2025 г. (чл. 60, ал. 4 ГПК), ищецът не е отстранил горепосочената нередовност на исковата си молба, като не е представил в същия срок по делото документ за внесен по сметка на С. районен съд – депозит в размер на 360 лева за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, които съдът следва да назначи по делото на о. - след внасянето му, съгласно изискването на чл. 128, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 76 ГПК (л. 217). А тези неотстранена нередовност на исковата му молба, не може да се приеме за отстранена и с постъпилата след това по делото на 04.02.2025 г. молба от пълномощника му (л. 218). Не само защото е подадена едва на 04.02.2025 г., след изтичане преди това на 03.02.2025 г. на продължения му с определението от 17.01.2025 г. по делото законов срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, който е преклузивен, поради което съдът не може да я вземе предвид, защото е подадена след изтичането му (чл. 64, ал. 1 ГПК).

Такава е и задължителната практика на ВКС по този въпрос, според която, с оглед нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК, исковата молба се връща и когато указанията на съда са изпълнени, но след изтичане на дадения за това едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, защото е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на и. да отстрани нередовностите й (така Опр. № 453-2011-III г.о., Опр. № 93-2013-IV г.о., Опр. № 203-2011-III г.о. и Опр. № 772 2011-I г.о.). Но и защото, и с тази молба на пълномощника му не е отстранена горепосочената в разпореждането от 10.12.2025 г. по делото нередовност на исковата му молба, като не е представен по делото документ за внесен по сметка на С. районен съд – депозит в размер на 360 лева за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, които съдът следва да назначи по делото на о. - след внасянето му, съгласно изискването на чл. 128, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 76 ГПК (л. 218). Поради това, дори и тази молба от 04.02.2025 г. да бе подадена в продължения с определението от 17.01.2025 г. по делото законов срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, със същата отново нямаше да е отстранена посочената в разпореждането от 10.12.2024 г. по делото нередовност на исковата му молба. А и в този случай, поради неотстраняването й в дадения му срок, исковата му молба следваше да му бъде върната (така Опр. 706-2009III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.).

Вярно е, че с молбата от 04.02.2025 г. по делото пълномощникът му иска ново продължаване, по изложените в същата причини, на продълженият му вече с определението от 17.01.2025 г. по делото законов срок по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на същата нередовност на исковата му молба (л. 218). Но също така е вярно, че тази му молба за новото му продължаване следва да се отхвърли, защото е подадена по делото на 04.02.2025 г., след изтичане преди това на 03.02.2025 г. на продължения му с определението от 17.01.2025 г. по делото законов срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, даден му с разпореждането от 10.12.2025 г. по делото, чието ново продължаване иска със същата молба от 04.02.2025 г., а според нормата на чл. 63, ал. 1 ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересовА. стрА., но подадена преди изтичането им, а случаят не е такъв (чл. 63, ал. 1 ГПК).

Ето защо съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, на което основание ще следва да върне на и. исковата му молба, поради неотстраняване в срок на нередовността й, а образуваното за разглеждането й производство по делото да прекрати. Понеже прекратяването му не е по спогодба, а в хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, в тежест на и. ще следва да се възложи и дължимата се за същото при прекратяването му не по спогодба държавна такса от 50 лева (чл. 9 ТДТКССГПК).

При този изход на делото, в тежест на и. ще следва да се възложат и сторените от ответника - разноски по делото, но само за платените в брой на 3 пълномощника му 100 лева от уговореното в представения с отговора му по делото договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 400 лева, тъй като в същия е отразено, че само тази част от 100 лева от същото е платена в брой, поради което само за нея този договор има силата на разписка за плащането й, но не и за остА.лата част от 300 лева от същото възнаграждение, защото за същата е уговорено в този договор плащането й по сметка, а съответни банкови документи за плащането й не са представени и липсват по делото (л. 43). Поради това последната не следва да бъде присъдена на този ответник за разноски по делото при прекратяването му (чл.

78, ал. 4 ГПК и т. 1 ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС).

Поради тази промяна на обстоятелствата, изразяваща се в прекратяване на настоящото дело след постановяването му, ще следва да бъде изменено на основание чл. 253 ГПК, защото не слага край на делото, и постановеното по делото определение № 1358/17.05.2024 г. в частта му, с която е определено възнаграждение на назначения със същото особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по делото – -, като на същият особен представител се определи друго възнаграждение за особеното му представителство по делото до прекратяването му и разпореди изплащането му на същия представител от внесения от и. депозит за възнаграждението на този представител (чл. 47, ал. 6 ГПК). В тази насока, с оглед задължително за всички съдилища съгласно чл.

633 ГПК - решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с нормите на Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения, не могат да намерят приложение при определяне на размера на същото възнаграждение, защото сериозно нарушават чл. 101, §1 ДФЕС и са нищожни (така Опр. 343-2024-II т.о. и Опр. 50015-2024-I т.о.). Поради това не намира приложение и нормата на чл. 25, ал. 4 НЗПП, която препраща за определянето му към реда на същата Наредба № 1/09.01.2004 г. Ето защо възнаграждението на особеният представител на този ответник ще следва да се определи съобразно вида на настоящото делбено производство и количеството работа на особеният представител до прекратяването му, изразяваща се само в подаването на отговор (т. 3 ТР 6/2012-2013-ОСГТК).

Поради това възнаграждението на особеният представител на този ответник следва да се определи в размер на 100 лева по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а приета с ПМС № 4/2006 г., по предложение на НБПП, въз 4 основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП (т. 44 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради подаването й след изтичане на продълженият с определение № 156/17.01.2025 г. по делото законов срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, молбата с вх. № 3703/04.02.2025 г. на пълномощника на и. -, за ново продължаване на даденият му с постановеното по делото разпореждане № 8681/10.12.2025 г. законов срок по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на посочената в същото нередовност на исковата му молба.

ВРЪЩА исковата молба с вх. № 7720/27.03.2023 г. на и. -, поради неотстраняване в срок на нередовността й, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 1293 по описа за 2023 г. на С. районен съд.

ОСЪЖДА -, с ЕГН **********, с адрес -, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С. районен съд, сумата от 50 лева за дължима се държавна такса при прекратяване на настоящото делото за делба не по спогодба.

ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на -, с ЕГН **********, с адрес -, сумата от 100 лева за разноски по делото при прекратяването му.

ИЗМЕНЯВА, поради изменение на обстоятелствата, постановеното по настоящото дело определение № 1358/17.05.2024 г., В ЧАСТТА МУ, с която е определено възнаграждение на назначения със същото особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по делото – -, КАТО ОПРЕДЕЛЯ на същият особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на този ответник – адвокат -, от -, възнаграждение в размер на 100 лева за особеното й представителство по делото до прекратяването му, и РАЗПОРЕЖДА да й се изплати същото възнаграждение от внесения от и. депозит по делото, като за плащането му да се издаде на този особен представител разходен-касов ордер.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същите.

5

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

6