Определение № 1411 от 26.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1411 гр. Варна, 26.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110100396 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 102958/10.12.2025 г., подадена от ответника по делото ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. Б. М., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 4072/14.11.2025 г. в частта му за разноските. В молбата страната се позовава на Решение на СЕС по дело С–438/22 от 25.01.2024 г., с което било прието, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Счита присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно и моли същото да бъде съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. Твърди усилията, положени от адв. А., да са били обичайни в неговата сфера, по която бил натрупал специфична висока правна експертиза и които не предполагали за него необичайни усилия. По изложените съображения моли да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът М. Ц. Ц., чрез процесуалния си представител – адв. Й. А., е депозирал отговор, в който е застъпено становище за неоснователността на искането. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства както на фактическата и правна сложност на делото, така и на квалификацията на адвоката и положения от него труд. Моли искането за намаляване на адвокатското възнаграждение да бъде оставено без уважение.

Така депозираната молба съдът намира за допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща процесуална легитимация да стори това. Предвид допустимостта на искането, съдът намира, че същото следва да бъде разгледано по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

1

С постановеното по делото решение № 4072/14.11.2025 г. съдът е уважил изцяло частично предявения иск по чл. 432 КЗ от М. Ц. Ц. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за осъждане на застрахователното дружество да му заплати сумата 100 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 8656.80 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му л.а. марка „БМВ“, модел „1 ЕР РЕИХЕ“, с рег. № В 0399 ТН, настъпили в резултат на реализирано на 25.11.2024 г. ПТП в гр. Варна, бул. „Света Елена”, причинено по вина на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „Е46“, с рег. № В 9857 ТЕ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на калник преден десен, врата предна дясна, стъкло раздвижно на врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, броня предна, колона предна дясна, колона средна дясна, основа калник заден десен, стъклоподемник врата предна дясна, стъклоподемник врата задна дясна, резервоар PVC – умивател, накрайник кормилен десен и носач преден десен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1180 лева – 50 лв. държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице, 50 лева депозит свидетел и 780 лева с ДДС адвокатско възнаграждение. С произнасянето си в мотивите на решението относно дължимостта на разноски, съдът е разгледал и направеното от страна на застрахователя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил същото от 1135 лева с ДДС на 780 лева с ДДС.

Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. възнаграждения не са задължителни за съда /Определение № 343/15.02.2024г. по т. д. № 1990 по описа за 2023г. на ВКС/. При присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се извърши преценка конкретно по всяко едно дело поотделно, съобразявайки релевантните за казуса действия - вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема извършена работа от процесуалния представител. Въпреки, че материалният интерес по делото не е висок, при намаляване на адвокатското възнаграждение на 780 лева с ДДС съдът е съобразил фактическата и правна сложност по делото, проведените три съдебни заседания и продължителността им, която не е малка /второто и третото открити съдебни заседания са продължили по над 1 час/. Неточно е изложеното от молителя, че първото по делото заседание е отложено само поради непредставяне в цялост на договор за продажба на процесния автомобил от страна на ищеца.

Процесуалният представител на застрахователното дружество е поискал да бъде отложено за следващо заседание изслушването на вещото лице по назначената САТЕ. Заседанието е отложено и за изслушване на свидетел на ответника, както и за явяване лично на ищеца за отговор на въпроси по реда на чл. 176 ГПК, поставени от ответника. Съдът е съобразил и назначените, изслушани и приети по делото две експертизи, от които втората повторна тройна САТЕ, с поставени множество въпроси към експертите, които допълнително са 2 усложнили процеса, както и множеството възражения, направени от ответника, по които съдът се е произнесъл. Отчетено е и процесуално поведение на адв. А. по делото, който се е явил в трите заседания и е взел активно участие по тях. Не без значение е и обстоятелството, че адвокатският труд е високо квалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. Дори да се приеме, че действително настоящото производство не е представлявало затруднение за адв. А., поради тясната му специализация в материята по застрахователни дела, както твърди ответникът, то това е плод на дългогодишна практика в съответната материя, самоподготовка и надграждане на уменията на специалиста, което следва да бъде справедливо оценено.

При редуциране на адвокатското възнаграждение до съответния размер, съдът е ползвал само ориентировъчно посочените в Наребда № 1/2024 г. размери, съобразен е и чл.

7, ал. 9 от нея, съгласно който за всяко следващо заседание след второто се дължи допълнително възнаграждение.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав не намира да са налице основания за преразглеждане на постановеното решение в частта за разноските, поради което и молбата на страната следва да бъде оставена без уважение поради нейната неоснователност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 102958/10.12.2025 г., подадена от ответника по делото ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. Б. М., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 4072/14.11.2025 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3