Решение № 20205 от 27.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20205 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110110926 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Р. Т., чрез адв. В. В. П., срещу Д. И. П.. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 556,46 евро, равностойност на 5 000 лв., представляваща невърната главница по неформален договор за паричен заем от 30.10.2024 г. При условията на евентуалност, ако не се установи заемно правоотношение, е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на същата сума като получена при начална липса на основание.

Ищецът твърди, че на 30.10.2024 г. предоставил на ответника по банков път сумата 5 000 лв. по сметка с IBAN като заем, който следвало да бъде върнат до 31.12.2024 г. Въпреки многократните устни покани ответникът не изпълнил задължението си. Изпратена му била и нотариална покана, връчена лично на 17.02.2026 г., с която му бил даден седемдневен срок за връщане на сумата и била посочена банкова сметка на ищеца. Ответникът признал дълга в писмен отговор, но обяснил неплащането с грешка в първото име на вносителя в банковия документ, в който вместо А. било изписано Д.. Според ищеца това не е пречка за изпълнение, тъй като в документа е посочен неговият ЕГН, страните се познават, а в нотариалната покана са дадени правилните му имена и сметка за плащане. Моли главният иск, а при неоснователност на същия – евентуалният, да бъде уважен. Претендира разноски.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът не оспорва получаването на сумата и нотариалната покана, нито съществуването на задължение да върне парите на ищеца. Оспорва основателността на искането за осъждането му с доводи, че неизпълнението се дължи на допуснатата грешка в първото име на вносителя. Твърди, че уведомил ищеца за нея и поискал тя да бъде отстранена, за да може сумата да бъде върната по банков път и плащането да бъде документално удостоверено. При направен опит за обратен превод банков служител му отказал извършването му поради несъответствието между името и ЕГН.

Било му обяснено, че ищецът трябва да поправи грешката или да представи документ, удостоверяващ, че А. Р. Т. и изписаният във вносната бележка Д. Р. Т. са едно и също лице.

Поддържа, че не е неизправната страна, позовава се на чл. 81 и чл. 83 ЗЗД и счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите писмени доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По делото са предявени искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и, при условията на евентуалност, по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. По главния иск в тежест на ищеца е възложено да установи възникването на заемното правоотношение и задължението на ответника за връщане на предоставената сума в претендирания размер, а на ответника – погасяването на това задължение. По евентуалния иск ищецът следва да установи предоставянето и получаването на сумата, чието връщане иска като дадена без основание, а ответникът – основанието за нейното получаване и задържане, съответно връщането й. На ответника изрично е указано по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за възложените в негова тежест факти.

Със същото определение са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: на 30.10.2024 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата 5 000 лв.; че във вносната бележка е сгрешено първото име на ищеца, като вместо А. е изписано Д.; че на 17.02.2026 г. ответникът е получил нотариалната покана за връщане на сумата; и че сумата не е върната.

По писмените доказателства:

Представена е вносна бележка от „Банка ДСК“ АД, клон Овча купел, от 30.10.2024 г., с посочен получател Д. И. П. и сметка на получателя № 25818368. Вносителят е записан като „Д. Р. Т.“, но е посочен ЕГН **********, който е този на ищеца А. Р. Т.. Като основание е отразено „захранване на с/ка“. Съдът съобразява и отделните стойности, отразени във вносната бележка: 5 000 лв. предадени в брой, 4 970 лв. като внесена сума по сметката, банкова такса 27,34 лв. и сума 2,66 лв. за плащане в брой. Размерът на процесното заемно задължение безпротиворечиво се извежда от него. Ответникът не оспорва твърдяното предоставяне на заем от 5 000 лв., като обосновава единствено защо не е върнал поисканата сума. Това негово признание, съобразено с всички обстоятелства по чл. 175 ГПК и с отделените като безспорни факти, подкрепя установяването на заемното задължение в претендирания размер, като неизгоден за страната факт, поради което съдът зачита високата му доказателствена стойност.

С нотариалната покана от 12.02.2026 г., представена пред нотариус В рег. на Нотариалната камара, с район на действие СРС, на 13.02.2026 г. под рег. № , ищецът е поискал връщане на предоставения на 30.10.2024 г. заем от 5 000 лв. Посочил е уговорения срок за връщане до 31.12.2024 г., дал е допълнителен седемдневен срок и е предоставил сметка с IBAN в „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр А. Р. Т.. Нотариалното удостоверяване установява лично връчване на поканата на ответника на 17.02.2026 г.

Поканата доказва отправеното искане за изпълнение и предоставените от кредитора данни за плащане, като са изложени и твърдения за възникването на заема.

В подписания от Д. И. П. отговор-възражение от 23.02.2026 г. до нотариуса и до ищеца ответникът не отрича, че е получил процесната сума и че следва да я възстанови. Заявява, че няма нищо против да извърши плащането, но счита поправянето на грешката в името за предварително условие за това. Сочи, че ищецът е негов кредитор, и приписва на него причината за неизпълнението. Тези изявления представляват извънсъдебно признание на получаването на парите със задължение за връщане. Те се потвърждават и от отговора на исковата молба, в който ответникът описва уговорката сумата да бъде получена и върната по банков път и обяснява защо не е изпълнил връщането й.

Допуснатата грешка в първото име не създава съмнение за личността на заемодателя.

Ответникът сам отнася банковата операция към ищеца, признава, че се е свързал с него непосредствено след получаването на парите и че именно от него е поискал поправката.

Съвпадат бащиното и фамилното име, както и ЕГН. Следователно изявленията на ответника, разгледани с банковия документ и последвалата кореспонденция, установяват, че парите са предоставени от А. Р. Т. на Д. И. П. със задължение за връщането им.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на заетата сума и възражението за забава на кредитора:

С договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД заемодателят предоставя пари или други 2 заместими вещи, а заемателят поема задължение да върне полученото. Договорът е неформален и реален – необходимо е съгласие за предоставяне на сумата със задължение за връщане и действително предаване на парите. За възникването му законът не изисква отделен писмен договор. В случая съвкупната преценка на писмените доказателства и признанията на ответника установява както предоставянето на парите, така и заемното основание. Не се касае за извод, основан само на едностранно обозначение на банков превод от ищеца.

Ответникът не оспорва изложеното от ищеца, че заемът е подлежал на връщане до 31.12.2024 г., а обосновава неплащането с необходимостта от поправяне на банковия документ. Към предявяването на иска този срок е изтекъл. Дори да не се приеме за доказана уговорката за конкретния падеж, вземането отново е изискуемо, тъй като от лично връчената на 17.02.2026 г. нотариална покана до подаването на исковата молба на 22.04.2026 г. е изминал и едномесечният срок по чл. 240, ал. 4 ЗЗД. Ето защо дължимостта на връщането към предявяването на иска не зависи от приемането на посочения в поканата по-кратък седемдневен срок.

Неизпълнението е безспорно. Ответникът не твърди да е върнал сумата след предявяването на иска и не представя доказателства за плащане или друг погасителен факт.

Твърдението му за неуспешен опит за банков превод не е подкрепено с платежно нареждане, удостоверение за отказана операция, писмен отговор на банката или друго доказателство за конкретно предприето действие. Изложеното от него в отговора на нотариалната покана и в отговора на исковата молба удостоверява собствената му защитна теза, но не доказва истинността на благоприятните за него твърдения за поведението на банков служител и за обективна невъзможност да плати.

Забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД би била налице при неоправдан отказ да бъде прието надлежно предложено изпълнение или при липса на съдействие, без което длъжникът не може да изпълни. Ответникът следва да установи фактите, на които основава това възражение. Не е достатъчно той да заяви готовност да плати, обвързвайки я с поставено от самия него условие. Необходимо е да докаже конкретно предложение за точно изпълнение и отказ на кредитора да го приеме или конкретно необходимо съдействие, което кредиторът не е оказал и без което плащането е било невъзможно.

В случая не се установява ищецът да е отказвал да получи сумата. Напротив, той изрично е поискал връщането й и е посочил правилните си имена, ЕГН и банкова сметка за плащане. Не е доказано ответникът да е наредил превод по тази сметка след получаването на поканата и такъв превод да е бил отказан. При плащане чрез банкови сметки погасителният ефект настъпва със заверяването на сметката на кредитора съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД.

Ответникът не доказва да е предприел необходимите действия за такова изпълнение, нито че ищецът е създал пречка за него.

Грешката в името в първоначалния документ не установява невъзможност да бъде изпълнено паричното задължение към известния на длъжника кредитор. Не е доказано поведение на ищеца, което да е осуетило плащането. Освен това предмет на делото е връщането на главницата, а не обезщетение за вреди, по отношение на което би се обсъждало намаляване или освобождаване по чл. 83 ЗЗД. Дори такава забава да беше установена, тя би имала последиците по чл. 96 ЗЗД, а освобождаването от задължението за предаване на парите би изисквало осъществяване на предвидения в чл. 97 ЗЗД способ. Не се твърди и не се доказва сумата да е била оставена за пазене в банка по местоизпълнението с цел освобождаване от дълга.

По изложените съображения възражението за забава на кредитора е неоснователно.

Установено е изискуемо и непогасено задължение за връщане на заема, поради което искът по чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за 2 556,46 евро, равностойност на 5 000 лв. по официалния курс 1 евро = 1,95583 лв.

С уважаването на главния иск не се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, по който съдът не следва да се произнася.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 3 направените разноски за държавна такса в размер на 103 евро, чието плащане е удостоверено с представеното платежно нареждане от 17.04.2026 г.

С определение № 26622 от 22.07.2026 г. страните са задължени лично да участват в информационна среща за процедура по медиация и са им разяснени последиците по чл. 78а, ал. 2 ГПК. От писмо с вх. № 276336 от 08.09.2026 г. на териториалното поделение към СРС на Съдебния център по медиация към СГС и приложения протокол се установява, че за насрочената на 08.09.2026 г. среща се е явил ищецът, придружен от адвоката си, а ответникът не се е явил. Поради неявяването му срещата не е проведена. Ответникът не е посочил и доказал уважителна причина за отсъствието си.

При тези обстоятелства ответникът дължи разноските за един час информационна среща съгласно чл. 78а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 61, ал. 1 от Наредба № 12 от 28.07.2025 г. на Висшия съдебен съвет за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация.