Присъда № 30 от 17.02.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 30/17.02.2023г. по НОХД № 4278/2022г. по описа на РСБургас Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производствоследствено дело № 134/2020 год. по описа на ОСО ОП - гр.Бургас, ПОР. 2345/2020 год. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Н. К. Ч., ЕГН: **********, *, за това, че на 24.09.2020 г. в гр.Бургас, на кръстовището на ул. ”Цар П.” с ул.“Конт Андрованти“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Хонда”, модел „Джаз”, с peг. № *, нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:

„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; Чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство” и чл.119, ал.1 от ЗДв.П “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като извършвайки неубедена маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен и не пропуснал преминаващия, по пешеходната пътека тип „М 8.1“ пешеходец - А.

К. К., *, който пресичал пътното платно на ул.“Цар П.“ в посока ж.п. гара Бургас, допуснал пътно транспортно произшествие на пешеходна пътека с К. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на черепа, мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка по механизма на контра „КУ“ в ляво фронтално. Охлузване на главата парасагитално с повърхностна рана, всичко изброено довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, с посочен прогнозен срок за възстановяване до 6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал.3, предложение последно, бук.“А“, предл.второ, вр.ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.

40, ал. 1, и ал.2 , вр. чл. чл.119, ал.1 ЗДвП.

По делото бяха конституирани като частни обвинители наследниците на пострадалия А. К. К., а именно- съпругата му Т. Н. К. и децата му А. А. К. и К. А. К..

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца след редукцията по чл. 58а от НК, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от една година.

Повереникът на частните обвинители- адв. З. Ж. от АК-Бургас, заявява, че се придържа към предложените от прокурора наказания.

Частният обвинител К. К. заявява, че се придържа към казаното от своя повереник.

Защитникът на подсъдимия - адв. П. Д.– БАК, заявява, че обвинението е доказано, като моли на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, изтъквайки наличието на множество смекчаващи обстоятелства. Моли да да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца след редукцията по чл. 58а от НК, 1 чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от шест месеца.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от своя защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума моли за по-леко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. К. Ч., ЕГН: **********, е *.

На 24.09.2020 г., в минутите след 21.00 часа, лек автомобил марка “Хонда”, модел „Джаз”, с peг. № *, управляван от подсъдимия Н. К. Ч., ЕГН: **********, се движел по улиците в гр. Бургас, като навлязъл от ул. „Милин камък“ по ул. „Цар П.“. Улица „Цар П.“ била с четири ленти за движение, по две във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Подсъдимият Н. Ч. се придвижвал с лекия си автомобил „Хонда“, в лявата пътна лента в посока към ОД МВР Бургас. В тази част на ул. „Цар П.“ имало кръстовище и с ул.

„Конт Андрованти“. Веднага, след края на кръстовището, имало пешеходната пътека „М 8.1“ , тип „Зебра“. Времето било ясно, сухо, въпреки че било тъмната част на денонощието, видимостта била добра, работело уличното осветление. Подсъдимият Н. Ч. при управление на моторното превозно средство /МПС/ подминал пешеходната пътека, но тогава решил, че трябва да продължи движението си по ул. „Конт Андрованти“, като установил, че е подминал кръстовището. Водачът Ч., от момента на навлизането си по ул. „Цар П.“ до спирането на автомобила, след кръстовището с ул. „Конт Андрованти“, изминал разстояние не повече от 60 метра. Той се движел с около 21-22 км.в час. Подсъдимия Н. Ч. преустановил движението на управлявания лек автомобил марка “Хонда”, модел ’’Джаз”, с peг. № *, по ул. „Цар П.“ и предприел маневра движение на заден ход, за да продължи движението си по ул. „Конт Андрованти“. Подс. Н. Ч. включил аварийните светлини на автомобила, преди да предприеме намислената маневра. На същата дата, във времето след 21.10 часа, пострадалият А. К. и съпругата му св. Т. К. се движили пеш, като отивали да вземат внучката си. Двамата решили да пресекат на пешеходната пътека намираща се до закусвалня „Зия“, на ул. „Цар П.“, отляво надясно. Св. Т. К. вървяла по напред от съпруга си А. К.. Автомобилът “Хонда”, модел „Джаз”, с peг. № * бил все още неподвижен, с включени аварийни светлини, след пешеходната пътека, когато пешеходците започнали движението си по пешеходната пътека, те не очаквали движение на МПС на заден ход. В това време, обаче подс. Ч. управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка “Хонда”, модел „Джаз”, с peг. № *, извършил неубедена маневра движение на заден ход, без да се убеди /по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила си, не е видял пресичащия отляво надясно по пешеходната пътека К. и не му е осигурил предимство/, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен и не пропуснал преминаващия, по пешеходната пътека тип „М 8.1“ пешеходец - А. К. К., *, който пресичал пътното платно на ул.“Цар П.“ в посока ж.п. гара Бургас, като по този начин допуснал пътно транспортно произшествие на пешеходна пътека с К.. При последвалия удар със задната лява част на автомобила и лявата част на тялото на пешеходеца К., той загубил равновесие и паднал от височина на собствения си ръст на пътното платно. В резултат на произшествието пешеходецът К. получил счупване на черепа, мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка по механизма на контра „КУ“ в ляво фронтално и охлузване на главата парасагитално с повърхностна рана, с прогнозен срок за възстановяване до 6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Веднага след удара, пострадалият К. останал на лежи неподвижно на платното, без да мърда. На място пристигнал екип на «Спешен център» Бургас, както и 2 полицейските служители св. *, св. *, св. * и св. *. На същата дата пострадалият А. К. бил хоспитализирана в УМБАЛ Бургас. На 11.12.2020 г., А. * бил приет за лечение в Инфекциозно отделение на УМБАЛ Бургас с диагноза Ковид 19, двустранна пневмония. На 22.12.2020 г., Ал. К. починал, като непосредствена причина за смъртта му била остра дихателна недостатъчност в резултата от зарязване с Ковид 19, на фона на придружаващи заболявания.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на Т. К., * Ч.а, *, *, *, *, К. *, А. К., К. К., изготвените съдебно-автотехнически, съдебнотехническа и съдебномедицински експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, както и останалите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343, ал.3, предложение последно, бук.“А“, предл.второ, вр.ал.1, бук.“Б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 40, ал. 1, и ал.2 , вр. чл. чл.119, ал.1 ЗДвП, за което му е повдигнато обвинение.

Обект на престъплението са обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.

Вмененото във вина на подсъдимия престъпление предвижда наказание за лице, което при управление на МПС наруши правилата за движение причини по непредпазливост средна телесна повреда.

От обективна страна е налице управление от страна на Ч. на лек автомобил марка “Хонда”, модел „Джаз”, с peг. № *, като същият безспорно представлява моторно превозно средство по смисъла на пар. 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата.

Безспорно е и че е налице и пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар. 6, т.

30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, 3 повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Това е така, тъй като при контакт между управляваното от подсъдимия МПС и пострадалия А. К., на последния е причинена счупване на черепа, мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка по механизма на контра „КУ“ в ляво фронтално, охлузване на главата парасагитално с повърхностна рана, всичко изброено довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, с прогнозен срок за възстановяване до 6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което телесно увреждане по своите медико-биологични характерестики съответства именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.

На следващо място, за съставомерността на извършеното е необходимо водачът на МПС да е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съставомерните последици- телесното увреждане (в този смисъл е и съдебната практика- Р. 1247-70-III, Р. 366-92-III и др.). Съставът намира, че и този признак от обективна страна е налице, като са нарушение разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство” и чл.119, ал.1 от ЗДв.П “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.

Разпечатката съдържа 27 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f99ca10e-1cfd-4125-9646-39686a361133