Решение № 2096 от 15.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4096/2024
- Вид
- Решение № 2096
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 527, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 527, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2096 гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100504096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението М. Х. Т. – Ц. срещу постановление № 11557/27.02.2024г. на ЧСИ Б., с което й е наложена глоба за неизпълнение на задължение за осъществяване на режима на лични контакти по изп. дело № 2023838040.
В жалбата се твърди, че постановлението за налагане на глоба е незаконосъобразно, тъй като в случая длъжникът не е препятствала изпълнение на задължението за предаване на децата. Излага доводи за обективни пречки за осъществяване на режима – присъствие на децата на представление, за което била закупила предварително билети, но чиято дата била променена. При условията на евентуалност се претендира редуциране на глобата.
Ответникът на жалбата е подал възражение, в което излага, че от постановяване режима на лични отношения режимът нито веднъж не е бил изпълнен от длъжника, като същата препятства контактите на детето с бащата. Цялостното поведение на майката е насочено към прекъсване на контактите между детето и бащата, затова размерът на наложената глоба е справедлив.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбите пороци на обжалваното постановление, становището на длъжника и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20238380404565 е образувано на 04.10.2023 г. по молба на 1
Е.М.Ц., чрез адвокат Д.А., със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу М. Х. Т. – Ц., адрес: гр. София, ул. ****, въз основа на изпълнителен лист от дата 02.10.2023 г., по гр. д. № 9618/2023 г. по описа на Софийски районен съд. Трето гражданско отделение, 149 състав, във връзка с определения режим на лични контакти с децата А.Е. Ц. и Л.Е. Ц., с право на бащата да вижда и взима при себе си децата както следва:
1. Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 19:00 в петък до 19:00 в неделя;
2. 30 последователни дни през лятото, с преспиване, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
3. Всяка четна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 24 – ти декември до 18:00 часа на 26 - ти Декември, и Великденските празници, считано от 18:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на понеделник -първия ден след Великден;
4. Всяка нечетна година за Новогодишни празници, считано от 19:00 часа на 30 – ти Декември до 19:00 часа на 2-ри януари. Рождените дни децата прекарват заедно с двамата си родители.
5. Рождените дни на родителите децата прекарват самостоятелно с тях, независимо от действащия режим.
6. Майката също има право през лятото да прекарва 30 дни, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. През тези дни не действа общият режим.
Длъжникът М. Х. Т.- Ц. е била надлежно уведомена за задължението си чрез покана за доброволно изпълнение с изх. № 03410/18.01.2024 г., като същата е получена лично на 23.01.2024 г. С поканата същата е уведомена, че следва на основание чл. 528, ал. 2 от ГПК в тридневен срок от връчване на поканата да се яви в кантората на Частен съдебен изпълнител М. Б. или писмено да съобщи: 1. Готова ли е да предаде децата в определеното място и време; 2. Какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готова да предаде децата. В поканата е посочено, че при неизпълнение в срок на горните задължения на М. Х. Т.- Ц. ще бъде наложена глоба в размер до 400 лв. на основание чл. 528, ал. 3 от ГПК и ще бъде наредено принудително довеждане от органите на МВР. На 24.01.2024 г. е постъпил отговор с вх. № 03311/24.01.2024 г., от М. Х. Т.- Ц., в който изразява становище, че не желае да изпълни задължението си да предаде децата А.Е.
Ц. и Л.Е. Ц., тъй като счита определения режим за контакти невъзможен, имайки предвид възрастта на децата. Същата предлага алтернативен вариант на изпълнение на задължението, а именно да води децата в семейното им жилище на адрес гр. София, ул. **** за определените седмици в събота и неделя от 10 до 18 часа, както и да присъства по време на престоя им. На длъжника М. Х. Т.- Ц. е изпратено съобщение с изх. № 08003/12.02.2024 г. за задължението да предаде А.Е. Ц. и Л.Е. Ц. на 23.02.2024 г. – петък от 19:00 часа до 25.02.2024 г. - неделя - до 19:00 часа, на адрес: гр. София, район Красно село, ул. ****.
Съобщението е връчено на длъжника при отказ на 13.02.2024 г. Предаването на децата Л. и А.Е. Ц. на 23.02.2024 г. не е осъществено, като за това е съставен протокол от ПЧСИ в 2 присъствието на взискателя и мобилна група за работа с деца в риск към ДСП, район „Оборище“.
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнението на притезания за незаместими действия, изисква действието да бъде извършено от задълженото лице, като неговото бездействие законът предвижда да се преодолява чрез налагането на парични санкции – глоби, с цел длъжникът да бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер (до 400 лева).
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл. 528 ГПК, като съгласно ал. 5 на посочената разпоредба, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 528 ГПК се прилага винаги, когато притезанието е предаване на дете в изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права.
Принудителното изпълнение на тези мерки за лични отношения, се осъществява чрез мярката по чл. 528, ал. 5 ГПК. Уредената възможност за налагане на глоба по реда на чл.
527, ал. 3 ГПК не е принудителна мярка за осъществяване на притезанието, а е санкция за неизпълнение на задължението - в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Длъжникът в изпълнителното производство сочи, че са били налице обективни причини за неизпълнение на режима на лични контакти. Същата закупила билети за представление на 15.02.2024г., което щяло да се състои на 18.02.2024г., като твърди, че съобразила, че това е денят, в който децата не е следвало да осъществят режима на лични контакти с баща си. По независещи от нея причини, датата на представлението била променена на 25.02.2024г., която съвпадала с режима на контакти на другия родител. За това твърди, че своевременно уведомила бащата на децата и му предложила, като компенсация, да отидат заедно с децата следващата седмица в жилището му на ул.“Райко Жинзифов“. Това обстоятелство е видно и от представеното извлечение от електронната поща.
Така изтъкнатата от длъжника по изпълнителното дело причина не е обективна. След като режимът на лични контакти е следвало да се осъществи в същия ден, Т. – Ц. е била длъжна да осигури присъствието на децата. Следва да се вземе предвид, че бащата също е могъл да заведе децата на това представление.
На следващо място жалбоподателката е предложила да отиде самата тя заедно с децата на ул.“Райко Жинзифов“, където видно от материалите по изпълнителното дело се 3 намира жилището на взискателя. Следва да се има предвид, че никъде в определението на съда не е предвидено режимът на лични контакти на бащата с децата да се осъществява в присъствието на майката /с изключение на рождените дни на децата/ и то да се осъществява на точно определено място, в случая жилището на бащата – ул.“Райко Жинзифов“.
Взискателят не е бил и длъжен да се съгласи с така предложената „компенсация“ за неосъществения режим на лични контакти. На посочените дни майката е длъжна да осигури предаването на децата на баща им. Ето защо, по никакъв начин закупените билети за представление не могат да бъдат обективна пречка за осъществяване на режима.
Не на последно място следва да се вземе предвид и, че се установява от представените от самата жалбоподателка билети, че същите са закупени за дата 25.02.2024г., когато е следвало децата да бъдат с баща си. Видно от билетите, същите не са били закупени за 18.02.2024г., а след това презаверени за 25.02.2024г. Още повече, че в самото представено от Т. – Ц. извлечение от сайта за събитието /л. 16 от делото/, закупените за 18.02.2024г. билети важат без презаверка за 25.02.2024г.
В конкретния случай, видно от материалите по изпълнителното производство е изразено поведението на майката да препятства контактите на другия родител с детето, установени с определението на СРС. Подобно поведение от страна на родителя, упражняващ родителските права следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение за изпълнение на установен режим на лични отношения между бащата и детето.
Съобразяването на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др. изисква решението, с което е определен режим на лични отношения да бъде изпълнявано, а не детето да бъде лишено от възможност да общува с баща си по несъществени причини, излагани от майката. В този смисъл неизпълнението на режима в настоящия случай не обуславя налагане на глоба в по – нисък размер.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 13346/25.03.2024 г. по входящия регистър на ЧСИ М. Б., рег. № 838, депозирана от длъжника по изпълнението – М. Х. Т. – Ц. срещу постановление № 11557/27.02.2024г. на ЧСИ Б., с което й е наложена глоба за неизпълнение на задължение за осъществяване режима на лични контакти по изп. дело № 2023838040.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5