Определение № 2454 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2454 гр. София, 04.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501989 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на М. И. М. срещу определение № 12985/16.06.2026г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д. № 5595/24г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и немотивиран. Сочи, че притежава 3/18 ид.ч. от имота в гр. Сливен, Индустриална зона с площ от 4000 кв.м., който е съсобствен с други лица.

Съдът не е изследвал пазарната стойност и данъчната му оценка, нито за това дали той би могъл да реализира доход от имота. Семейното жилище не е в гр. София, а в гр. Братислава, Словакия и служи за задоволяване на жилищните нужди на семейството му. Наличните парични средства в банки са крайно недостатъчни и показват тежкото му имуществено положение.

Излага се довод, че заплащането на адвокатско възнаграждение от 12 459, 50лв. е през 2024г. и не означава, че въззивникът разполага с такива средства сега. Държавна такса от 387, 25 евро е непосилна за него. Той работи в Република Словакия и месечното му възнаграждение е 45 евро, както и на съпругата му.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да го освободи от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

1

Съдът като взе предвид изложеното в частната жалба, намира, че тя е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт СГС е приел, че по отношение на ищеца не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК и е отказал да го освободи от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.

Атакуваното определение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса физически лица, за които съдът признае, че нямат достатъчно средства да я заплатят. За да постанови освобождаване от заплащане на държавна такса съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. За да се извърши тази преценка е необходимо страната, която иска освобождаване от такси, да представени доказателства във връзка с горните критерии. Освобождаването от заплащане на държавна такса става с искане до съда и след представяне на декларация за материално и гражданско състояние.От нея се установява материално и гражданско състояние, трудова дейност и здравословно състояние на молителя. Освобождаването от държавна такса е изключение от принципа, че всяка страна дължи държавна такса и разноски, когато това е предвидено в закон. Затова разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК следва да се прилага стриктно като се изхожда от предвидените в нея критерии./Опр. № 329/04.07.2017г. по ч.гр.д. № 2665/17г., ВКС, ІV г.о. / Съдът има право да провери материалното и гражданско състояние на искащия освобождаване от заплащане на държавна такса, но не и задължение да го направи.

Първоинстнационният съд е събрал данни за имущественото състояние на молителя. От представената декларация от М. М. по чл.83, ал.2 от ГПК се установява, че притежава недвижим имот, представляващ семейно жилище, което в частната жалба уточнява, че се намира в гр. Братислава, Република Словакия, че няма МПС, че има спестявания в банки, че е здрав, в трудоспособна възраст. Той не е декларирал, че притежава 3/18 ид.ч. от недвижим имот в гр. Сливен, Индустриална зона. От представените фишове 2 за заплати в превод на български език се установява, че той и съпругата му получават месечно възнаграждение от по 45 евро всеки. Те издържат две деца. Въззивният съд счита, че има невярно декларирани данни от страна на М. М. относно месечният доход на него и съпругата му. Видно от публикуваните данни от Европейският орган по труда, Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е, че минималната работна заплата в Република Словения за 2026г. е 915 евро. Съгласно чл.3 от Директива /ЕС/ 2022/2041 на ЕП и на Съвета от 19.10.2022г. относно адекватните минимални заплати в ЕС минималната работна заплата означава минимално възнаграждение, определено със закон или с КТД, което работодателят, включително и в публичния сектор, е длъжен да заплати на работниците за извършената през определен период работа. Този документ на европейското право е задължителен за страните членки, каквото е и Република Словакия. Тя е държава, която определя МРЗ, поради което М.

М. и неговата съпруга не могат да получават месечен доход по- нисък от МРЗ915 евро. От фиша за заплата могат да се установят данни за това, че и двамата работят по трудово правоотношение и посоченото в него месечно възнаграждение от 45 евро е нереалистично и некоректно отразено.

В частната жалба изрично е посочено, че получават трудово възнаграждение, а не по друго правоотношение. Ето защо настоящият състав счита, че не може да се приеме като месечно възнаграждение за молителя и съпругата му общо 90 евро, които да служат за издръжка на четиричленно семейство.

Посоченото по – горе за задължително заплащане най- малко на 915 евро като възнаграждение за труд при трудово правоотношение, включително и при работодател извън публичния сектор, обосновава извод за невярно декларирани данни относно имущественото състояние на М. М.. Той и съпругата му следва да получават месечен доход не по- малко от 915 евро всеки един от тях. Поради това искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване е неоснователно.

Излагането на данни за издръжката на тричленно семейство в България е ирелевантно, доколкото М. М. и четиричленното му семейство живеят постоянно в гр. Братислава, Република Словакия. И именно този необходим месечен доход следва да бъде съобразяван при оценка на неговата възможност или невъзможност да плати държавна такса. Данни за това не са представени.

3

С оглед на това настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК, за да освободи И. Б .В. от заплащане на държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12985/16.06.2026г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д. № 5595/24г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4