Решение № 138 от 29.04.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Перник , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500770 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от И.З. против Решение № 260118/16.09.2020 г. по гр. д. № 7354/2019 г. на РС – Перник, с което са изменени на основание чл. 59, ал. 9 СК определените с Решение № 817/23.10.2014 г. по гр. д. № 01573/2014 г. на РС Перник и одобрена от съда с протоколно определение от 25.01.2016 г. по гр. д. № 15914/2014 г. на РС П. спогодба мерки относно упражняване на родителските права, режим на лични отношения и издръжка по отношение на малолетното дете – ***, ЕГН *********, като упражняването на родителските права е предоставено на бащата В. Д., местоживеенето на детето е определено при бащата, определен е режим на лични отношения между майката И.З. и детето, майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 155 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни основания за изменението, както и ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 730 лв.

В жалбата се оспорват изводите на РС: че майката, проявявала твърде рязко отношение към детето; че няма да е в състояние да организира отглеждането на детето; че детето предпочита да живее при бащата; за наличието на по-стабилна връзка на детето при бащата и че детето не следва да променя рязко средата, в която живее към настоящия момент.

Решението е изградено на неправилни правни изводи, без да направи преценка на всички 1 правно релевантни факти, както и не е обсъдил всички събрани многобройни доказателства.

Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на иска по чл.

59, ал. 9 от СК като се остави упражняването на родителските права по отношение на роденото от страните по време на барака им дете на майката, заедно със следващите се от това законови последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият по подробни доводи оспорва жалбата и моли оставянето й без уважение, като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 817/23.10.2014 г. по гр.д. № 1573/2014 г. на РС Перник е допуснат развод и е прекратен гражданският брак между страните по настоящото дело - родителите И.З. и В.Д., като упражняването на родителските права по отношение на детето *** е възложено на майката, а с бащата е определен режим на лични отношения. Установеният режим на лични отношения с бащата е изменен по споразумение между родителите – одобрено с протоколно определение от о.с.з. по гр.д. № 15914/2014 г. на РС П..

По първоинстанционното дело са приети социални доклади от ДСП М. и ДСП П., изготвени след социално проучване на родителите и детето и съдържат данни за местоживеенето им, родителски капацитет, трудова заетост, доходи; че в дома на всеки от родителите са налице подходящи битови условия за отглеждане на детето; че на детето са осигурени необходимия родителски надзор и грижи от страна на бащата, при който понастоящем детето живее.

С влязло в сила Решение № 2140/18.12.2019 г. по гр.д. № 3809/2019 г. на Пернишкия РС в производство по ЗЗДН са наложени мерки за защита на малолетното дете *** срещу акт на домашно насилие, осъществен на *** г. върху същата от страна на нейната майка – И.З., като последната е задължена да се въздържа от домашно насилие по отношение на дъщеря си като й е забранено да приближава последната, дома й и училището й, както и местата за социални контакти на детето на разстояние по-малко от петдесет метра за период от три месеца от постановяване на решението.

Изслушано пред първоинстанционния съд детето *** заявява, че от около една година живее в бл. **, заедно с „А., баща си, майката на А. и на А. първия син”. Има собствена стая, обзаведена с много играчки – подарък за рождени дни от приятели, от А., от баща й, от баба й и дядо й /родителите на баща й/ и от прабаба й. Получава подаръци и от майка си, 2 когато се виждат, които подаръци й харесват. Разбира се със сина на А., който бил на ** г. и бил неин батко; има свое братче, на което е кака, същото се казва *** и живее при майка й и много го обича. Добре е, когато се вижда с майка си. Изпитва страх да е в една къща с майка си, защото било бито от последната. Често ако се бавела или не била подредила нещо, при което майка й казвала, че е лошо дете. Детето заявява, че не би се върнало при майка си, защото не й вярва повече и при баща си се чувства по-добре.

Пред РС са разпитани две групи свидетели М. М. /психолог на детето от ЦОП П. и психолог на бащата/, Д. Д. /психолог на ответницата/ Е. Д.. /майка на ищеца/, А. Д. /съпруга на ищеца/ Л. Д. /майка на ответницата/ и М. Л. /без родство и дела със страните/. С показанията си свидетелите установяват обстоятелства за отглеждането на детето и грижите полагани от всеки от родителите, както и различни черти от поведението и характера на родителите и отношенията им с детето. Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното производство две групи свидетели, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части, възпроизвеждащи личните впечатления на свидетелите относно обстоятелството за начина и средата на отглеждане на детето в семейството на ищеца и на ответницата. Въззивния съд също не обсъжда показанията на свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и оценки, а не възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, като в тези си части показанията на свидетелите са негодно доказателствено средство или ирелевантни на спора.

Въззивният съд напълно възприема и се позовава на приетото за установено от първоинстанционния съд и направените фактическите констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност в обжалваното решение, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и фактологични изводи и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК. Във възивното производство е приета съдебно - психологичска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно, компетентно и безпристрастно и го кредитира в цялост. В контекста на поставените въпроси и след интервю с бащата, майката и детето, вещото лице констатира, че отчуждението от майката не е резултат от синдром на родителско отчуждение /СРО/ от страна на бащата, а е резултат от чувство на несигурност в интеракциите с майката. До този момент детето живее в спокойна семейна среда - семейната среда и в бащиния дом. Поддържането на отношения на неразбирателство и на напрежения, свързани със съдебните институции - съд и социални служби биха натоварили занапред детската психика. До момента детето демонстрира отношения на обич, близост и привързаност и най-вече на доверие и сигурност към бащата. Не се притеснява от присъствието на бащата, както не се наблюдават данни, че в негово присъствие да се чувства несигурно в отговорите на зададените му въпроси. Тъй като развода и раздялата са катаклизъм в житейски и емоционален план за всички членове на едно семейство, със сигурност същите заедно и поотделно преминават през житейски и емоционални кризи.

Стартирал е обаче конфликт на лоялност, който се затвърдил в детската психика, тъй като 3 бащата е този, който осигурява спокойна семейна среда. Налице е СРО поради случилите се в минал период инциденти от страна на майката с детето и поради факта, че също в минал период майката не е успявала да овладява гнева и негативните емоции. Натрупаното в нейната психика го е предавала физически и вербално агресивно към ***. Детето има нужда да контактува и с майката, но е в интерес за спокойното му израстване и развитие това да стане по негово собствено желание. В посока на принуда и задължение има опасност с израстването да развие протестно поведение с изводимите от същото неадаптивни модели, емоционални дефицити. С израстването на детето и с обособяването му като личност и характер със своите житейски желания, занапред би било полезно за детското развитие да живее при бащата и постепенно да зачестяват вижданията и срещите с майката, първоначално без преспиване при нея. Когато детето се почувства спокойно и сигурно в отношенията с майката би била възможна промяна на режима към по-разширен или в споделен между родителите. Всяка една от страните признава положителната роля на другия, без отричане и омаловажаване на същата в живота на детето, но най-важни са интересите и сигурността на детето в периода на неговото израстване и оформяне като личност. И при двете страни липсват данни за наличие на личностови дисхармонни и поведение, което би било във вреда на детето, като се изключи възможната акцентуация за личностови дисхармонични характерови черти с неконтролиране на гневни импулси от страна на майката в минал период. Експертизата достига до изводи, че е налице СРО, формиран в детето ***, който е стартирал и се е задълбочил поради вербалната и физическа агресия от страна на майката към детето в минал период. Връзката между майка и дъщеря е нарушена поради страха и несигурността, които детето изпитва при възможността да остава за по-дълъг период при майката. Майчината фигура не е заета, но и двамата родители имат нови партньори и семейства, като в този случай е нормално детето да има малко разширени граници за семейство и членове. Вътрешните репрезентации на детето са объркани от създалите се обстоятелства и неговите обективни и субективни преживявания, като е успяло да ги интерпретира по начин съответен на детската психика. Детето не се страхува от майка си, не се гневи; държи се спокойно, адекватно на обстановката, проявява чувства на топлина, на тревожност, обида -от минал период, на недоверие при връщане на спомени за стресогенни събития в семейството, което е неизбежно докато детето е обект на обследване от специалисти, детето става тревожно, плаче, видно е че преживява всеки път всичко отново и с болка, разплаква се. При бащата е наличен родителски капацитет, което е видно от факта, че детето в негово присъствие, и без негово присъствие - само с експерта, говори за него с доверие, привързаност. Желанието на детето е да остане да живее при него, защото в негово лице намира спокойствие, сигурност, подкрепа.

Във възивното производство са приети актуални соц. доклади от ДСП П. и ДСП М., изготвени след социално проучване върху взаимодействието между детето и нейната майка, както и върху начина на отглеждане и възпитание на детето в семейството на неговия баща.

*** се чувства спокойна, щастлива, разбрана и обичана в семейството на своя баща. През летния сезон *** се е виждала всяка седмица с майка си в ***, в събота или неделя, като 4 срещите са били в рамките на четири часа. Последната среща е била в рамките на два часа, поради студеното време и предвид факта, че всички увеселителни заведения и такива за обществено хранене са били затворени, поради обявената епидемична обстановка в страната. Детето е споделяло пред психолозите от ЦОП П., предпочитанията си на тези срещи да присъства и по-малкото й братче - ***. Изразявало е притеснения, свързани със страхове за него. *** е заявявала нежелание да ходи в *** при майка си с преспиване, като е казвала, че ще отиде при майка си с нощувка, когато навърши ** години, за да може да се защитава. Споделяла е пред служителите от ЦОП П., че се чувства уплашена, тъй като "майка ми, може да нарани брат ми и когато ми се връщат спомени, как ме биеше и не ми даваше да говоря с тате нормално, караше ме да го обиждам". Психологът, работещ с детето счита, че страховете на детето са свързани с физически удари от страна на майката към него.