Решение № 583 от 13.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Стара Загора, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20255530100253 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № *************, съединен в условията на евентуалност за обявяване на нищожност на клаузите предвидени в т.VI - „Параметри" от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № *************, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Е. А. И., чрез пълномощника си адв. Д. Д., твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с №*************, сключен с "Профи Кредит България" ЕООД, вероятно на 06.10.2021г. в гр.Стара Загора.

Според този договор, на заемателя се предоставя заемна сума в размер на 600 лева за срок от 11 месеца и размер на погасителна вноска от 66,32 лева.Определеният фиксиран годишен лихвен процент по заема бил 40.90%.,като годишният процент на разходите по заема бил определен на 46.87%. Дължимата сума по кредита била 729.54 лева.

Договорено било също, в т.УГ - Параметри, че ищцата дължала възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст" в размер на 180.00 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси" в размер на 420.00 лева и вноска по това задължение в размер на 54.54 лева. Така общият дълг на ищцата към ответника "Профи Кредит България" ЕООД станал 1329.54 лева и общия размер на месечната вноска- 120.86 лева.

Договорът за потребителски кредит не съдържал актуална дата и място на подписване. Към него бил приложен погасителен план от 0б.10.2021г., в който били посочени падежни дати и размера на месечните вноски /по кредита:главница и лихва на закупените допълнителни услуги и обща вноска/. В приложените Общи условия на ответника към договор за потребителски кредит в т.15 били описани допълнителните услуги „Фаст" и „Флекси".

Сумата по кредита била усвоена от ищцата и цялото задължение е било изплатено на кредитора на различни вноски. Плащанията са били извършени в брой в офис на 1

09.09.2022г. - сумата от 121.00лв. с разписка за получаване на парични средства №0272627 и чрез „Изи Пей", както следва:на 05.07.2022г. сума от 121 лева с разписка №0500016067558537; на 10.08.2022г. сума от 121 лева с разписка №0500016358257211; на 06.10.2022г. сума от 121 лева с разписка №0500016807358651; на 04.11.2022г. сума от 121 лева с разписка №0500017050015378; на 05.01.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500017568527930; на 07.02.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500017859309154; на 06.03.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500018103659832; на 07.04.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500018388000116; на 03.05.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500018615073266; на 05.06.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500018892583045; на 05.07.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500019153949396; на 04.08.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500019414007067; на 19.09.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500019817697282; на 06.10.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500019975912770; на 08.11.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500020275515487; на 07.12.2023г. сума от 63 лева с разписка №0500020546427389. Видно от цитираните писмени доказателства, ответната страна е получила плащания по договора на обща стойност 1978.02 лева.

Ответното дружество е предоставило на ищеца извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит №*************, от който било видно, че общата платена сума по него била 1978.02 лева и остатъчното задължение по договора било 0.00 лева.

Видно било, че плащанията от страна на ищцата били извън рамките на погасителният план и същата е била в забава. От представеното извлечение не ставало ясно какъв е бил периодът на забавата и размера на начисленото обезщетение за това.

Счита, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.2б, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, а именно императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, при следните фактически и правни съображения:

Счита, че за да се установи дали е налице противоречие със закона, следвало да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК -"Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които бил и чл.22, съгласно който когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин.

Процесният договор за паричен заем бил потребителски по своя характер, поради което в случая били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и че за него се прилагали правилата на чл. 143-148 от ЗЗП.

Счита, че възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст" и „Флекси" били възнаграждения свързани с договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следвало да се включат в ГПР. Възнагражденията по закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" на стойност съответно 180.00 лева и 420.00 лева ,обаче не били включени в обявения от кредитора ГПР, което било в нарушение на закона.

При изплащането на кредит от 600 лева, като се включело и възнагражденията за допълнителни услуги на същата стойност от 600 лева, то реалният годишен процент на разходите очевидно е многократно повече от обявения в договора ГПР от 46.87% и надхвърлял максималния размер на ГПР определен в чл. 19 ,ал. 4 от ЗПК. Това обстоятелство водело до нищожност на целия договор за потребителски кредит на 2 основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора не бил посочен реалния ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържал ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК била дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като било посочено, че това са били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга била задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхващал всякакви видове разходи, които потребителят следвало да заплати във връзка с договора за кредит и които били известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включвали в тези разходи. В случая в договора за потребителски кредит било посочено единствено, че годишният процент на разходите бил 46.87%, но не било отразено по какъв начин бил формиран и какви компоненти включвал. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образувал и дали те били в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поради това счита, че не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - ГПР бил посочен като процент, но не са бил отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Освен това, възнаграждението за допълнителни услуги по договора за кредит „Фаст" и „Флекси" представлявали разходи, които е следвало да бъдат включени в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При формирането на този извод следвало да се съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочвал по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите - членки установявали система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземали всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябвало да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение било прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да се дадяла възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следвало да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразявал точно всички тези разходи, лишавал потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Същото виждане било възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в 3 решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнявала на неговата липса и поради това водело до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит имал същата последица, както и непосочването му. С оглед изложеното дотук е било нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна водело до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като било изведено като съществено условие на договора.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.

На следващо място ищцата намирала, че по естеството си клаузите в договора - т.6Параметри, касаещи възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" били неравноправни и съответно нищожни. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. При допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", клиентът получавал приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга, и имал право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, визирани в разпоредбата. Чрез тези уговорки кредиторът задължавал длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизали в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставял кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на отпускането и управлението на кредита били присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представлявали допълнителни услуги, които се предоставяли на потребителя. Ето защо това възнаграждение следвало да се приеме като опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не целял възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а бил с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично било предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикаляли изискванията на закона, били нищожни, то било налице основанието по чл. 26 от ЗЗД.