Разпореждане № 140 от 09.03.2021, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 140 гр. Перник , 09.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500090 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от Рекламна мрежа 5"- ООД против Решение № 260253/8.10.2020 г. по гр. д. № 4219/2019 г.на РС – П. , в частта му в което жалбоподателятответник е осъден да заплати на ищеца Община Перник сумите, както следва: сума в размер на 8 845, 02 лв дължими неплатени вноски за наем за периода от м. януари 2018г, до м. януари 2019 г. включително, съгласно Договор за наем № 4-1/2006 от 06.11.2006 г., между Община Перник и "Рекламна мрежа 5"- ООД, и подписани Анекс № 2 от 10.11.2009 г. и Анекс№ 3 от 26.10.2012г, към същия, както и сумата, за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от първо число на съответния месец до 15.07.2019 г. общо в размер на 920, 34 лева; сумата от 331, 89 лева за периода и 01.01.2018 г. до 15.07.2019 г. за неплатена изразходвана ел. енергия за периода и лихвата за забава върху сумата за периода от първо число на съответния месец до 15.07.2019 г. в размер на 26, 95 лева, както и сумата от 2 397, 78 лева, претендирана за периода 01.02.2019 г., което до 15.07.2019 г., обезщетение за по чл.

236, ал. 2 от ЗЗД за ползване на вещта, предмет на договора, след прекратяване на последния, и лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от първо число на съответния месец до 15.07.2019 г. в размер на 78,50 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди недопустимост, евентуално неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението поради нарушение на мат. и проц. закон. Оспорват се изводите на РС в противовес на които се твърди, че не е установено, че ищецът е спазил предвидения в договора ред за прекратяването му – липсват док. уведомителните писма от ищеца до ответника да са действително получени от ответника, нито относно достоверността на датата и съдържанието им. Претенцията по чл.

236, ал. 2 ЗЗД неправилно е уважена, тъй като въпреки неспазения ред за прекр. на договора, 1 освен това ответникът не е получил необходимото съдействие от наемодателя, за да освободи наетите площи /терени/. Въпреки многократните покани от ответника до общината през януари 2019г. – юли 2019г. ищецът не е оказал необходимото съдействие на ответника по съгласуване на премахването на елементите със съответните общински служби, уведомяване на енергоразпр. Дружество за спиране на ел. захранването на ебементите и пр., което в съвкупност представлява забава на кредитора по см. на чл. 95 – 98 ЗЗД и освобождава длъжника от последиците на неговата забава, поради което искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е неоснователен. На следващо място – РС е допуснал недопустимо изменение на исковата претенция в нарушение на правилата на ГПК, тъй като е съчетано с оттегляне на исковете, което е след първото с.з. и за което няма съгласие на ответника, съответно не е направено в предвидената от закона писмена форма. Решението е и необосновано, защото съдът не е формирал почти никакви мотиви по съществото на спора – защо кредитира СИЕ; не са коментирани протоколите от ОП „ОССТО“, нито останалите писмени доказателства.

Иска се обезсилване като недопустимо, евент. - отмяна на решението от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробни доводи и съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.04.2021 г. от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3