Решение № 2580 от 03.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2580 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120102752 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес: *, представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., чрез процесуален представител юрк. Б.Т. против С. И. В., ЕГН: **********, с адрес: *, за приемане на установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за сума в общ размер от 460,18 лв., от която: 300 лв. – главница, 15,83 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019 г. до 10.04.2019 г., 144,35 лв. – законна лихва за забава върху главницата, за периода от 10.04.2019 г. до 05.02.2024 г. (с изключение на периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., с оглед разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС), както и законна лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед по ч. гр. д. № 811/2024 по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се сторените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между страните по сключения между „Кредисимо“ ЕАД и ответника на 14.01.2019 г., по електронен път, по силата на ЗПФУР договор за потребителски кредит № 1213918, с който на В. е предоставена сума в размер на 300 лева, която е следвало да бъде върната от ответника на 3 погасителни вноски в размер на 106,95 лв. всяка в срок до 10.04.2019 г., когато е падежирала и последната вноска, съгласно 1

Приложение № 1 Погасителен план, неразделна част от Договора за потребителски кредит.

Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В общите условия, приложими към договора, е предвидено, че при забава в плащанията кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, че ще заплаща разноските, свързани с неизпълнението по договора, както и че кредитора може да уведомява ответника чрез писмена кореспонденция.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането е било прехвърлено на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 от 23.02.2021 г. към него. Сочи се, че В. бил уведомен за цесията на посочената от него електронна поща на 01.04.2021 г. от цесионера – ищец в настоящото производство, за което той е надлежно упълномощен от цедента - „Кредисимо“ ЕАД. Иска се съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението за цесията, извършено с исковата молба, в случай, че се установи, че ответникът не е уведомен надлежно на посочения от него имейл адрес.

Поради липса на изпълнение, ищеца е инициирал заповедно производство, по силата на което се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените указания от заповедния съд.

Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания.

Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същите са предявени в законоустановения едномесечен срок, считано от 10.04.2024 г. и са допустими.

Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника С. И. В., чрез назначения за особен представител адв. В. В., с който счита исковете за неоснователни по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

Твърди се, че липсват доказателства за получаване на кредита в размер на 300 лв. от ответника, като се оспорват и обстоятелствата, че той е договарял и подписвал документи във връзка с получаването на кредита, както и че е надлежно уведомен за сключения договор за цесия.

Заявява се и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за неустойки и лихви, предвид датата на падежа на последната погасителна вноска – 10.04.2019 г.

Сочи се, че са неясно формулирани вземанията, претендирани като главници и лихви за забава, като се излага, че при недължимост на главното вземане, не е дължимо и акцесорното вземане за лихви за забава.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Изразил е становище по хода на делото и по доказателствата с нарочна молба, депозирана преди насроченото открито съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява. Назначеният му по реда 2 на чл.47 от ГПК особен представител адв. В. е изразила становище с нарочна молба преди откритото съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.02.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на суми, представляващи главница, договорна и мораторна лихва, както и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и лихвите върху това възнаграждение, дължими по Договор за кредит №1213918/14.01.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и направените съдебно-деловодни разноски.

На 09.02.2024 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №474 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №811/2024 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, претендираните със заявлението суми за главница, договорна и мораторна лихва, както и част от претендираните от заявителя съдебно-деловодните разноски. С разпореждане от същата дата е отхвърлена, претендираната със заявлението сума, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и лихвите върху тази сума.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд – Бургас, с разпореждане от 03.04.2024г., постановено по ч.гр.д.

№811/2024 г. по описа на БРС, е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По настоящото производство е приложено ч.гр.д. №811/2024 г. по описа на БРС.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: че е налице валидно договорно отношение между ответника и „Кредисимо“ ЕАД по сключен между тях договор за потребителски кредит, изпълнение на собственото си задължение по него - предоставянето на ответника на сумата от 300 лева, както и момента и начина, по който това е сторено, размера и дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно договора, наличието на валиден договор за цесия за процесните вземания и надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, както и изпадането на кредитополучателя в забава и периода на забавата.

По делото е представен Договор за потребителски кредит №1213918/14.01.2029г, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, по силата, на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 300 лв., която от своя страна последният се е 3 задължил да върне на три равни месечни вноски, съответно на 10.02.2019г., 10.03.2019г. и 10.04.2019г., видно от представения по делото погасителен план към договора за потребителски кредит. Представени са и общите условия за предоставяне на креидит на „Кредисимо“ ЕАД.

Представена е и разписка за извършено плащане от 14.01.2019г. за сумата от 300 лв., преведена в полза на ответника.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай тръст“ ЕООД и ищеца, по силата, на който вземанията на „Кредисимо“ ЕАД срещу ответника, произтичащи от договор за кредит от 14.01.2019г. са прехвърлени на ищеца в настоящото производство.

Представено е уведомление по чл.99 от ЗЗД, направено от цесионера, за което обаче няма данни да е получено от длъжника.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че по делото се установи наличието на необходимите за уважаване на иска предпоставки. От събраните по делото доказателства –договор за потребителски кредит и приложения към него, разписка за извършено плащане, се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между трето лице „Кредисимо“ ЕАД и ответника по договора за потребителски кредит, както и изпълнението на задължението на кредитодателя по договора – да предаде уговорената сума на кредитополучателя. Установи се също така размерът на задължението и неговата изискуемост, доколкото към датата на входиране на заявлението в съда е настъпил падежа на всички вноски по договора. Установи се също така наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника по делото, че ищецът не доказва качеството си на кредитор. В тази връзка по делото е представен договор за цесия, както и уведомление от цесионера за съобщаване на цесията на длъжника.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да 4 защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионераищец лице. Уведомителното писмо за извършената цесия в разглеждания случай не е достигнало до длъжника, преди завеждане на делото, но не се твърди да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. Възражение за ненадлежно съобщаване на цесията би могъл да направи единствено длъжник, който твърди, че е платил задължението си на досегашния кредитор, преди уведомяването, което не е налице в настоящия случай.

С оглед гореизложеното, предявеният иск за главница е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълния предявен размер.